Десислава Панайотова, доктор по богословие: Сектата на Калушев е тоталитарна и деструктивна

Наричали себе си Нгакпа Дордже Карма Цал - „Мантрист на гръмотевичната кармична енергия“

Подобни общности търсят легитимация и реклама чрез известни личности

Трагедията с шест трупа на Петрохан и Околчица повдигна въпроса лесно ли сектите зарибяват възрастни и деца в България. Винаги по време на криза - било то икономическа или духовна, се увеличават поддаващите се на обещания за просперитет и хубав живот. Как да разпознаем сектантите и как за опазим децата си, разговаряме с Десислава Панайотова.

- Г-жо Панайотова, секта ли е общността, създадена от Ивайло Калушев?
- Да. От проучените до този момент материали можем да заключим, че за огромно съжаление, изградената от Ивайло Калушев общност е религиозна секта, при това - тоталитарна и деструктивна. Без да коментирам другите аспекти на нейната дейност и причините за фаталния ù край, виждам черти на затворена общност с духовен водач, който изисква безкритична лоялност, абсолютно доверие и безпрекословно подчинение от страна на последователите си. Моите най-искрени съболезнования към близките му и към семействата на останалите трагично загинали при Петрохан и на Околчица. Вероятно шокът за тях е най-голям, тъй като те не са познавали всички скрити страни в живота на сектата и сега личната болка се смесва с тревогите, произтичащи от критиките към тази група и нейния лидер. Независимо от това какви са били доминиращите му учения и водещи практики през различните периоди - било в България, било в Мексико - гуруто-манипулатор е управлявал своята секта, възползвайки се от качествата на всеки от нейните членове, които са допринасяли за функционирането ù. Някои от адептите му са влагали и големи финансови средства в живота и дейността на „лама Иво“. Той нито е имал стабилна професия или отговорност към негово лично семейство, нито е поддържал устойчиво религиозно учение. Напротив, „ламата“ е бил авантюрист, експериментатор и импровизатор - за сметка на много други хора и дори на деца. Видоизменял е концепциите си за духовността и религиозните практики в своя кръг.
Наричали го и Нгакпа Дордже Карма Цал, което от тибетски може приблизително да преведем като „Мантрист на гръмотевичната кармична енергия“ или „Мантрист на Жезъла/Диаманта на действената енергия“. За около 20 години лидерска сектантска дейност Ивайло Калушев сменя имената на ръководената от него общност няколко пъти: Дхарма център „Шечен Тегчог Ламсанг“ (България, 2005-2012), Дзогчен център „Рангдрол Линг“ (Мексико, 2013-2018), „Скай Дхарма“ (Sky Dharma Community = Общност „Небесен закон“ или „Небесен дълг“ - 2013-2025, България).

- Известно е, че будистите са против убийствата и самоубийството. На какво течение той е бил привърженик и какво е характерно за него?
- Следвайки Буда, традиционният будизъм по принцип счита този свят за илюзия („майя“), а човешката личност за такава, която се разпада и изчезва при постигане на будистката „нирвана“. Само по себе си това е сериозен проблем. По-късните направления на будизма изменят немалко будистки идеи и практики, което личи и от беседите на тибетските учители в България, за които Ивайло Калушев е организатор и преводач. Самият „лама Иво“ също е привърженик на схващането, че щом си овладял „дълбоки трансови състояния“ имаш свобода. В сайта на „Скай Дхарма“ той е представен като „будистки учител в линията Дзогчен“, който произхожда от традицията Нингма на тибетския будизъм.“ Обаче постепенно се еманципира и от тези „традиции“ и създава свое собствено синкретично учение, в което включва и шаманизъм по образеца на Дон Хуан (от книгите на Карлос Кастанеда), регресивна хипноза, магия, Нюейдж и вяра в извънземни.

- Хората в общността са медитирали, учели са ги да помагат, да са борбени, това са все достойни цели.
- Много е важно да се подчертае, че медитацията не е молитва, а често се състои в пълно изпразване на съзнанието със стремеж към директни духовни опитности от съмнителен тип. Екоактивизмът и спортната подготовка са нещо положително, ако не прикриват новоезичество (т. е. поклонение пред Земята като „богиня“), сектанство и други неправомерни дейности. За това, че ръководената от Ивайло Калушев затворена група е секта, свидетелстват както видеозаписите от духовни беседи на „лама Иво“, така и украсата на домовете, които е обитавал, а също и езическите светилища в тях. Примери за това са тибетските будистки знаменца под стряхата на неговата къща в село Българи, култовата стая в хижа „Петрохан“, будистката ступа („свещен“ градеж), за която стана ясно, че е била планирана в имота на Калушев в Мексико. Освен това, свидетелствата на негови собствени близки, на познати на неговото семейство, както и на бивши и настоящи последователи на Ивайло Калушев сочат, че той от младежка възраст се е увличал по тибетски будистки традиции, по шаманското учение на „Дон Хуан“ (от книгите на Карлос Кастанеда), по регресивна хипноза, гадаене, магия и фикции за извънземни цивилизации.

- Според вас, Калушев владеел ли е методи на внушение и подчинение?
- В собствения му сайт „Скай Дхарма“ е посочено, че се е обучавал при Долорес Кенън. Но всъщност тази самоука шарлатанка е въздействала хипнотично върху нейните клиенти с цел връщане към и спомняне на „минали животи“. Този тип регресивни хипнотични сеанси са мощен инструмент за обработване на човешкото съзнание с цел неговото препрограмиране и подчинение. Този инструмент за влияние е особено опасен, когато се използва върху деца.

- Каква цел е имала школата му за приключения „Руок“ и при обучението там могло ли е да се въздейства върху психиката на децата?
- Школата за приключения „Роук“, ръководена от Калушев, носи името на измислен остров (англ. Roke) от поредицата романи „Землемория“ на писателката Урсула Ле Гуин. На остров Роук - според книгите - се намира школа за магьосници. Там има магическа Дъбрава - ясна препратка към свещените за келтите дъбови горички, в които друидите (келтските езически жреци) някога извършвали безчислените си ритуали и магии. На Роук живеят девет повелители (върховни магьосници), които преподават магия и управляват острова заедно с върховния Жрец. Явно е, че дори чрез приключенски, спортни, катерачески и пещерни дейности Калушев всъщност е облъчвал душите на децата, обучаващи се в Школата „Роук“, с болна мистика и нашепвания за магическото, окултното и езотеричното. Ако не е правел това спрямо всички деца, със сигурност го е вършел по отношение на своите фаворити. Някои от малките „скаути“ вероятно са били виждани от гуруто като бъдещи членове на същинската му религиозна общност. Както разбираме, на такива момченца е било внушено, че те са неговите наследници в линията на духовното водачество на сектата. Тази привилегированост е инструмент във всяка тоталитарна секта, защото съблазнява, снема задръжки, отключва непредвидими състояния и готовност за участие в предизвикателства от страна на невинните и неопитни деца.

- Децата по-лесно се поддават на влияние, но виждаме, че и бащата на убитото момче продължава да твърди, че Ивайло е бил прекрасен човек. Какво може да те накара да го направиш, при положение, че става дума за главния заподозрян за смъртта на детето ти?
- Очевидно става дума за предоверяване от страна на много родители, което се дължи както на някои семейни проблеми и трудности във възпитаването на децата, така и на личните качества на Ивайло Калушев. Не бих отрекла, че той е интелигентен, борави умело със словото, наблюдателен е, донякъде е и харизматичен - най-вече за духовно неориентираните българи, отчуждени от здравата християнска идентичност на нашия народ.

- Има ли нерегистрирани религиозни общности в България и колко са регистрираните?
- Има стотици нерегистрирани религиозни общности. Има и секти, които са регистрирани според Закона за вероизповеданията. В страницата на Дирекция „Вероизповедания“ виждаме, че към 2023 г. у нас има регистрирани 219 религиозни общности от всякакъв вид. Това е прецедент за малка страна като нашата. Отделно има секти, които са регистрирани по други закони - например по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и необезпокоявано развиват своята дейност.

- Какви са методите на сектантите за привличане на последователи и кога трябва да ни „светне лампичката“ при евентуална среща с подобни хора?
- Първо, много от сектантите търсят легитимация - чрез контакти и реклами с известни личности, чрез взаимодействие с държавни, областни и общински ръководители и институции, чрез юридически статут, който ги представя като културни, образователни, мироопазващи, спортни, екологични, артистични формации, „зелени магазини“ за полезни биопродукти и т. н. Второ, те настойчиво търсят път към личността и семейството като се представят за техни най-добри, макар и напълно непознати приятели. Трето, сектите внушават, че има много лесен път към справяне с всички ваши проблеми и че няма по-добри от тях в тази задача. Четвърто, сектантската пропаганда винаги задава идеята за „избраност“ на сектата и нейните членове, тъй като всеки човек има нужда да се усеща специален. Ако сектата отрича Православието и Църквата, това също е много ясен знак. Друго е и наличието на еднолична власт в живота на съответната секта и духовни водачи, които претендират, че имат директни послания от „бога“, „бодхисатвите“, „окултните учители“, „извънземните“ или „висшите сфери“.

- Кои хора най-лесно биват зарибявани от сектите?
- Духовно необразованите хора, както и тези с тежки лични, семейни, здравословни, професионални, финансови или други проблеми. Хората с ниско самочувствие също лесно се поддават на обещанията на самозвани „спасители“, тъй като търсят себеутвърждаване чрез чужд властен авторитет и чрез принадлежност към група, внушаваща им значимост и опора.

- Кои са най-опасните секти?
- Всяка секта, която заповядва, манипулира, злоупотребява с личността, настройва човека срещу близките му, отчуждава го от нормалната му социална среда, възпира го от образователни и професионални занимания и проповядва ереси и радикални идеи и много други.

- Има ли вина държавата, че децата ни попадат в ръцете на сектанти?
- Държавната политика трябва да се насочи към добре изпитаните традиции на родното образование и възпитание и да въведе в училище часове по религия във всички училища. Нужно е всички деца да получат знания за вярата и религиозна култура с цел да различават здравата духовност от сектантската. Не говорим за индоктринация, а за религиозна образованост и възможност за информиран избор, когато децата съзреят като личности. Това е най-добрата превенция и защита, за да не се стига до такива трагедии като тази в Петрохан и Околчица.

- Измени ли се ценностната система на българина през последните години?
- Българският народ обича светата ни православна вяра, но не я познава достатъчно добре. Нужно е да я преоткрием, за да вървим по светъл и съзидателен път или поне да не се влияем от деструктивни секти и опасни култове. А някои среди у нас очевидно са отчуждени и от Православието, и от Църквата. Това буди тревога и е повод да се замислим какво бъдеще желаем да завещаем на децата си. Моля се Св. Йоан Рилски да помага на всички ни в търсенето на истината и доброто.

Десислава Панайотова е завършила през 1996 г. Богословие в СУ “Св. Климент Охридски” с втора специалност радиожурналистика и е доктор е по Теология при университета от 2004 г. Директор е на Центъра за религиозни изследвания и консултации “Св. св. Кирил и Методий” при едноименния храм в София и на Енорийския му център. Дава безплатно богословски консултации по Православие, християнски ереси, сектознание и история на религиите. Организира и провежда квалификационни и научни семинари.

Автор: Ирен Делчева

trud.bg