Днес беше последното ми изтезание в METRO Bulgaria.
От модерен и актуален магазин, Метро се превърна в складово изтезание, а днес установих, че магазинът е сякаш взривен отвътре - абсолютно нищо не си е на местата, известни ни от години. От входа се отива направо при тиганите и тенджерите. Търсенето на конкретни артикули или изисква ходене по всички регали или като намерите служител, той самоотвержено хуква с вас и заедно издирвате търсеното.
- Къде са маслините? - питам.
- Върнете се назад, там където са големите бутилки с олио, срещу тях.
- Къде е оцетът - питам след няколко минути трима служители.
- Ами къде да е... я да видим - тук вече са препарати, няма да е при препаратите, а там е кафе. Вижте - със сигурност е някъде от тази страна, но минете и погледнете.
Изненадващо бързо откривам шоколадите, но отново се нуждая от помощ за минералната вода и няма сила, която да ми помогне да открия ядките.
Както мил служител ми обясни ситуацията:
- Това е все едно да разместите всичко във всяка стая на Стиви Уондър, да му отключите вратата на къщата и да кажете: Добре дошъл у дома!
Дивотията, празните рафтове, пълният хаос са идея на румънските мениджъри. Ами, румънски мениджъри, няма такава промоционална цена заради която отново да се набутам в това отчайващо място.
Да не говорим, че на касата при двама души пред мен и всеки от тях с преброимо малко покупки, отне около 20 минути.
Ми стига толкова.
Лияна Панденлиева
Червената шапчица
1 month before
Мутра разказва на приятел: - Вчера водих сина на екскурзия. Не му хареса, каза че повече не ще да стъпи там! - Къде? На изложба? На музей? - Не, в софийското метро!
Коментирай