Днес насилието е спътник в живота на българите. Приема се за нормално. Съчувствието към жертвите е до ден-до-пладне

В личния ми живот никой не ме е бил, даже не ми е удрял плесница. 

В публичния ми живот - насилието ме преследва от години. 

В Народното събрание началникът на кабинета на президента - Ивайло Трифонов, ме удари силно по ръката - изби касетофона, с който притичах след Желю Желев с въпроси за разцеплението в СДС. Дълго време вървях с превързана ръка и не можех да пиша с нея. Цялата гилдия застана на моя страна и ме защити. Стана огромен скандал. 

Такива бяха времената. 

Пред дома ми на ул.”Ген.Гурко”, срещу МВР, една лятна вечер, ме напръскаха със спрей, едва не ослепях, получих страхова невроза. Стана заради разкритията ми за далавери в Нефтохим-Бургас и участието на синдикален лидер. 

Стана огромен скандал. 

Такива бяха времената. 

Днес насилието е спътник в живота на българите. Приема се за нормално. Съчувствието към жертвите е до ден-до-пладне. Променят се закони. Магистратите, които ги прилагат, си остават същите. Гьон(сурат)ева и подобни на нея. 

Скоро ще стане 1 година, откакто върху мен се излива нескончаем порой от кибер-тормоз: звънят ми с гнусни предложения посреднощ, изпращат ми снимки и видеа на пениси и всякакви нецензурни сцени, заканват ми се, защото не реагирам на поканите - понеже стана ясно коя съм, някой ден, някой примитивен изрод може да реши да ме накаже, че не му обръщам внимание. Пази, Боже! 

ГДБОП се зае със случая, беше образувано досъдебно производство в Софийска районна прокуратура. И … нищо. 

Извикаха за разпит Радостин Василев, той отрече да има нещо общо, въпреки връзката с неговото цялостно агресивно поведение към мен и факта, че кибер-атаките се засилват след мои критични публикации за него. Обясняват ми, че докато е депутат, никой няма да посмее да го разследва. 

Журналистическата гилдия се прави на ни-чула-ни-видяла. АЕЖ се активизира само, ако става въпрос за подопечни на Иво Прокопиев и журналисти, свързани с ДБ и ПП. Мен ме защити публично единствено Недялко Недялков, това стана преди да се запознаем лично и да започна да водя предавания на ПИК тв от 1 октомври 2022 година. Направиха интервюта с мен за безпрецедентните атаки Стоян Иванов, Ивелин Николов, Светослава Рудолф, Мартин Маев. 

На моя страна застана д-р Стоян Калоянов, непознат приятел от Фейсбук и хиляди неизвестни за мен хора от социалните мрежи. Всъщност, ГДБОП и СРП се раздвижиха, само защото международна журналистическа организация, базирана в Страсбург, запита какво правят българските власти, за да спре тормоза върху мен. 

Николай Караколев беше изръган в корема от Кирил Петков, блъскаха го бодигардовете на ДБ и Васил Терзиев; Асен Василев изтръгна телефона на Цвети Борисова. В Народното събрание Елисавета Белобрадова само дето не ми счупи ръката, заключи се в стаята на Атанас Атанасов, за да не отговори на моя въпрос: “Да, България” ще върне ли даренията от “Нексо”?

Не, не, всичко това не може да се сравнява с побоищата, издевателствата, убийствата на жени и мъже от техни приятели и близки; с насилието по улиците, по пътищата, в домовете на изоставени възрастни хора … Но може да се сравни с неглижирането на насилието във всичките му проявления. Безкритичното му приемане. Безхаберието на правосъдната система. Липсата на превенция. 

… Депутатите прекъснаха лятната си ваканция и се забатачиха в някакви абсурдни словоблудства. За да демонстрират активна грижа и да си спретнат нелеп пиар. Насред парламентарното безумие, бившият председател на Народното събрание използва директно най-обидната дума за една жена, наричайки я после “атрактивна дума”. Този, който е подсъдим за принуда и вероятно има нещо общо с бруталните кибер-атаки срещу мен, си разчиства сметките с бившите си политически съзаклятници, ужким му пука за жертвите на насилие и не слиза от парламентарната трибуна. 

Каква порнография! 

Каква мерзост! 

Какво безнадеждно пропадане в бездната на двуличието и безнравствеността.

Соня Колтуклиева