ДНЕШНАТА НИ ДЪЛБОКА СИСТЕМНА КРИЗА Е СРАВНИМА ЕДИНСТВЕНО С УЖАСА ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XIV век.

ДНЕШНАТА НИ ДЪЛБОКА СИСТЕМНА КРИЗА Е СРАВНИМА ЕДИНСТВЕНО С УЖАСА ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XIV век. 

Съвремието ни е пълна трагедия. В новата си история България и българите не са били толкова на ръба на оцеляването си както сега. И то а не е само защото чужди посланици, тайни служби и наши милиардери и мижитурки диктуват съдбата и, а защото сме напълно разложени и като държава и като общество. Тези, които не го виждат са или слепи или много тъпи, или са зомбита на матрицата. Има и доста българи, които вярват, че вдигането на доходите и материалния стандарт е единствено важно, а всичко останало е празни приказки. Е, точно тези са и тъпи и слепи и зомбита. 

Защото третата българска държава и българското общество са в много дълбока системна криза. 

Ситуацията днес е сравнима единствено с времената преди османското нашествие в XIV век. Тогава, в периода 1348-1369 чумата  няколко чумни вълни покосяват половината ни население, а другата половина, заедно с елита, е изпаднала в пълен морален, етичен и волеви ступор, в отчаяние, безверие и усещане за смърт.  Приемали са чумата за Божие наказание, с което не могат, а и не бива да се борят. По същия начин са приели и турското завладяване, което буквално нулира народа ни за половин хилядолетие. Приемат ислямското нашествие за поредно Божие наказание, с което нито могат, нито искат да се борят. 

Всичко това води и до дълбока духовна криза, поставила на изпитание основната тогавашна идеология - християнската вяра. Вместо народът да се обедини и да се бори и с чумата и с османците, у нас масово никнат всякакви секти, а официалната църква е под влиянието на исихазма - пасивно и примиренческо течение. 

Така стигаме и до логичния развой. Чумата и османците извършват в края на XIV век истински геноцид над българския народ. Населението се стопява няколко пъти, културата ни е унищожена напълно, заедно с държавата и националното ни самочувствие. Но не е само това.

 Защо подобни, че и по-страшни беди не смазаха други народи и общества? Унгария? Например? По време на монголското нашествие тя губи дори повече от нас, да не говорим, че и там има чума, а после и османци. Но Унгария никога не се предава и не спира да се бори. 

А у нас чак  към края на XVIII век започва националното ни възраждане. Спокойно можем да гледаме на него като на чудо, като на пряка Божия намеса. И въпреки това българите от възраждането вече са съвсем друг народ. Столетията мракобесна сатрапия изцяло са ни препрограмирали. 
 
Днес в България виждаме подобна ситуация като в мрачните времена на XIV век. За 30 години чумата, наречена глобалистка матрица ни съсипа по същия начин като тогава. Дори нямаме нужда от външно нашествие. Насила наложените от нашите "европейски и американски партньори" глобалистко- либерални ценности буквално убиха всякаква нормалност у милиони българи. 

Казано накратко - подобно на ситуацията по времето на Иван Александър и в нашето съвремие, в последните десетилетия народът ни отново загуби националната си душа. Загуба на националната душа означава, че всеки поотделно губи душата вдъхната от Бог и пада пред рогатия а оттам и цялото общество сбор от атоми и индивиди. Няма обща идея, няма обща кауза. Милиони българи гледат на другите българи единствено като на купувачи или продавачи на нещо, някога и някъде. А такова общество вече не е национално, а е пазар, на който всичко се купува и продава. 

Бъдещето? 

Както и навремето и днес можем да чакаме чудо - я нов Паисий, я нов Раковски или нов Ботев да се появят отнякъде. Обаче, както се пееше - Ха, дано,ама надали… 

Много по-вероятно е да дойде пак някой дядо Иван, Хасан или Джон. Защото, както показаха последните десетилетия, видимо сами не можем да се справим. Тъжно е, гадно е, но е вярно, истина е. И тази истина по никакъв начин не може да бъде преиначена от твърдения и хипотези за древното ни тракийско или старобългарско величие. 

Сега, изкушавам се да вярвам, че има и трети вариант - някак магически поне 20-30 % от българите да се осъзнаят и сами да върнат духовността си. Върнат ли толкова хора духовността си, всичко друго ще си дойде на мястото. Ще ми се това да се случи. „Чудото винаги ни чака някъде в близост до отчаянието.”, както е написал Ерих Мария Ремарк. Дано това чудо дойде по-скоро. 

Иван Спирдонов