Добри Войников свири, пише и люби

Авторът на играната и до днес комедия „Криворазбраната цивилизация“ – Добри Войников (1833 – 1878), е уникална многостранно развита личност. Още от малък се научава да свири на няколко инструмента. Пише, превежда, режисира. Родоначалник е на българския театър и слага подписа си при учредяването на Българското книжовно дружество. Много люби поробеното си Отечество, но така и не се научава през краткия си живот силно да мрази.

Добри Войников е преди всичко последователен и много трудолюбив духовен просветител. Заразява се с тиф и умира едва 44-годишен в годината на българското освобождение, след като успява да уреди дом за деца, останали без родители в Априлското въстание и Руско-турската война.

Роден е на 10 ноември 1833 г. в Шумен в свещеническо семейство, Баща му – поп Васил, пее в шуменските църкви и е изкусен свирач на булгарина – струнен музикален инструмент с крушовидна форма, подобен на китара. Синът наследява тази дарба на бащата, но сменя булгарината с класически музикални инструменти – флейта и цигулка. Когато е на 3 години, бащата умира. Майка му успява да го изучи в шуменското класно училище, където за Добри е удоволствие и радост да чете и от малък проявява куп таланти.

Има завиден музикален слух и се научава да свири на флейта, китара, цигулка и пиано.

Когато е на 18 години, става цигулар в първия български оркестър, основан в Шумен от унгарския емигрант Михай Шафран. В своята „Кратка автобиография“ Сава Доброплодни си спомня, че Добри Войников е най-успешният сред младите ученици на Шафран. Затова след заминаването на Шафран за Одрин Войников оглавява оркестъра и става първият българин, диригент на първия български оркестър,

Декламира вдъхновено и през 1846 г. на годишния изпит успява да накара всички  присъстващи да се просълзят. Заможният чичо поема издръжката на Добри и го изпраща да учи във френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград. Завръща се през 1858 г. в Шумен и започва работа в магазините на един от сродниците си. Това е за кратко, защото бързо е назначен в Мъжкото класно училище, където преподава българска история, българска граматика, словесност, френски и гръцки език, математика и музика.

Младият даскал Добри въвежда музиката като учебна дисциплина, подновява дейността на местното читалище и създава първия ученически оркестър през 1861 г. Същата година става

директор на класното школо, което преименува в Българско народно училище. Съвременниците му кръщават периода на неговото учителстване в Шумен „Златен век на българските училища“.

Освен учител, Добри Войников започва да съставя учебници, които Хр. Г. Данов издава с помощта на родолюбиви българи и ученици от цялата страна. За съставената от Добри Войников „Кратка българска история“ Добри Ганчев пише след време: „Не учехме, а лакомо гълтахме страниците. Колко големи чувства пълнеха младите гърди“.

Като активен участник в борбата за църковна независимост, Добри Войников не успява да се примири и с чорбаджии и гъркомани. Местните богаташи и еснафи се обявяват срещу това даскалът да учи децата им на „шафрантилък“, както тогава са наричали музикантите. През 1864 г. е принуден да напусне Шумен. Емигрира в Браила, където живеят много българи и някои от тях постигат завидно материално положение. Там Добри Войников е назначен за директор на българското училище.

И тук обаче е не само учител. Купува печатница от румънска фирма с шрифтове на кирилица и започва да издава вестник „Дунавска зора“ – „вестник за волните българи“, „вестник за българските работи“, който зове: „Бунт, бунт и пак бунт народний ще счупи веригите на робството“.

Словослагател в печатницата на „Дунавска зора“ е Христо Ботев. Добри Войников е и председател на Браилския таен революционен комитет, а когато през есента на 1869 г. в Браила се създава Българското книжовно дружество (бъдещата Българска академия на науките), подписът на Войников стои под учредителния протокол до тези на Христо Ботев, Васил Друмев и Васил Стоянов.

На 29 януари 1866 г. в театъра на Ралис в Браила хъшовете от кръчмата на Странджата, описани от Иван Вазов в повестта „Немили недраги“, стават актьори в написаната от Добри Войников пиеса „Стоян войвода“. Представлението жъне огромен успех с възкресението на славното българско минало. По улиците на Браила, в заведенията, по домовете зазвучава все по-настойчиво българска реч. Триумфът на „Стоян войвода“ отеква и у нас и драмата започва да се играе както в училищните салони, така и в чорбаджийските къщи. Георги Раковски, който по това време вече е тежко болен, иска да му пратят все още неотпечатаната книжка, като изпраща войводската си „форма българска“ за нуждите на представлението.

След „Стоян войвода“, Добри Войников пише и режисира „Райна княгиня“. ИВАН Вазов казва, че пиесата произвежда фурор, защото въплатява надеждата на българите, че свободата ще дойде с помощта на Русия.

Едно турне в букурещкия Кралски театър повдига самочувствието на актьорите и режисьора. Представлението е удостоено с присъствието и одобрението на самия монарх Карол I. Той приема в двореца Добри Войников и го награждава със златна игла за вратовръзката. Отличието му е дадено за авторство, режисура и актьорското изпълнение на стареца Обрян. На ученика, пресъздал образа на старицата Тулла, кралят присъжда стипендия в Медицинското училище в Букурещ.

В представлението на следващата драма – „Покръщение на Преславския двор“, Добри Войников вкарва в актьорския състав и жени, а Христо Ботев изиграва ролята на жреца Святолид. Участва и бъдещата съпруга на Войников – Кириакица Павлова. Двамата се женят през 1870 г. от 1871 г. семейството живее в Букурещ и сътрудничи на Любен Каравелов във вестник „Свобода“. Пише поредната си историческа драма „Възцарението на Крума Страшни“ и „Криворазбраната цивилизация“. Решава да организира школа за български „младежи и девойки да се учат в Букурещ на актьорство и като се върнат в България да представляват театъра“.

Източник: Уикенд