Гледам Бойко. Напомня ми Тато през ноември 1989 г.
Гледам Костадинов. Навява спомени за Волен.
Гледам Гешев. Нещо като Вишински от черно-бяла документала лента.
Гледам Габриел. Сякаш слязла от портрета в алеята на знатните тъпанари, първенци в социалистическото съревнование.
Гледам Кирчо&Асенчо. Комсомолци на окръжно равнище.
Гледам Атанасов, генерал. Все едно гледам Мръчков, само че с коса. И е малко по-висок.
Има и още. С физиономии на началник-склад, селски пъдар, милиционер, фатмак на кашишка рота и квартален хулиган. Сред последните изброени имаше и много момчета с добри сърца. А водещите в списъка са тарикати.
Любо Кольовски
Никой
преди 11 месеца
Така направените сравнения с времето преди 89-та, са неуместни. Тогава имахме сериозна държава.
Коментирай