Доведеният син на Христо Ботев отказва да продаде прощалното му писмо

Осиновеният син на Христо Ботев е Димитър Рашев. Към съпругата си, към него и към дъщеря си Иванка, се обръща гениалният ни поет и революционер в прощалното си писмо от кораба „Радецки“. Димитър е роден в Търново на 16.02.1865 г. Единствено дете е от брака на Венета Минчева Везирева и Дончо Стефанов Петров. Прекарва цели 23 години в чужбина и още десетина години в движение от град на град в България. Остатъкът от живота му (периода от 1902 до 1935 г.) преминава в София.

Димитър израства като интелектуалец и патриот. Той е едва 10-11 годишен, когато майка му Венета, племенница на владиката Панарет Рашев, се свързва с Христо Ботев. На тази възраст впечатленията и възприятията са най-силните се запечатват за цял живот. Между Христо и Димитър се ражда взаимна привързаност. В жилището на „Шербан Вода“ в Букурещ момчето става свидетел“ на динамичния ритъм в живота на революционера, публициста и поета, постоянно зает в печатницата, в разговори с многобройни посетители.

И тук то има пред очите си рядък пример на човек, отдаден на една светла идея. По-късно образът на Ботев ще стане пътеводен за неговия живот.

Когато Димитър е на 7 години, е записан в румънско училище с фамилията Рашев, бащиното име на баба му по майка и на брат й – владиката Панарет Рашев. Идва решителният ден, когато Ботев се разделя завинаги със семейството си. Раздялата е кратка. Ботев остава сам с Димитър, вдига го на ръце и му казва, че той ще бъде в семейството негов заместник. Момчето още не разбира смисъла на тези думи, но по-късно си ги спомня и не изменя на синовното си задължение към майка си и подкрепата към сестра си.

След гибелта на войводата семейството изпада в нужда. Българското централно благотворително дружество поема грижата за него и за брата на Ботев – Боян, който заминава за Южнославянския пансион в гр. Николаев, ръководен от Тодор Минков. За времето, когато Димитър е в Русия, няма никакви свидетелства. По запазените документи в архивите на Панарет Рашев може па се проследи част от пътя на доведения син на Ботев. Явно е, че владиката се интересува от образованието на сина на своята племенница и подпомага финансово неговото обучение. Панарет Рашев определя 3000 лева за внука си, които да му се дадат „щом завърши курса за богословските науки и се подстриже в свещенически сан".

Димитър не спазва волята на завещателя и не получава нищо от наследството. По онова време много млади българи се отправят към Белгия, за да учат право и обществени науки. Знае се, че първата българска конституция е изработена по подобие на белгийската и е възможно поради този факт българите да се насочват към Белгия.

Рашев заминава за Брюксел и следва там от 1888 г. до 1891 г. Дипломира се с докторат по политически и административни науки. След като се връща в Търново, заедно с майка си Венета не одобряват политическите нрави в освободеното Отечество. И двамата вярват, че образованието може да издигне на по-високо ниво българите. Поради тази причина, вече доктор, Рашев се посвещава на благородната професия – учителството. Предлагат му най-различни доходоносни работи, но той ги отказва.

От 1 септември 1891 г. доведеният син на. Ботев е назначен за учител в мъжката гимназия в Пловдив, където преподава руски език и руска литература. В града под тепетата, той е учител на Пейо Яворов по руски език, към когото е „извънредно строг в изискванията си по отношение на знания и дисциплина“.

По-късно Димитър става преподавател в Търновската мъжка гимназия. През периода 1894-1898 г. той е един от любимите учители на младите в старопрестолния град. В следващите 1894 – 1895 г. в България пристигат първите швейцарски гимнастически учители, сред които са Луи Айер и Даниел Бланшу. В тези дружества се включват българи от различни съсловия и с различни професии: търговци, свещеници, чираци, калфи и др.

Д-р Рашев основава също българско гимнастическо дружество „Юнак“, в което освен спортната дейност младежите се вдъхновяват от примера на революционерите и борците за нашето Освобождение. През това време Димитър е взет под око от управляващата политическа върхушка в града. Това е причината да бъде преместен във Видин и да учителства в местната гимназия. Тогава всички неудобни държавни служители са изпращани във Видин за наказание.

Тук Димитър поема ръководството на местното дружество „Юнак“, а с колелото си обикаля околните села и с фотоапарат в ръка снима природните красоти на този край.

Синът на Ботев става образец за личност на по-младия от него колега Стоян Христов, който мечтае за висше образование. Д-р Рашев му преподава френски. Между мъжете възниква тясна дружба, на която по-късно се дължи бракът на Христов със сестрата на Димитър, Иванка Ботева. Двамата правят сватба на 8 януари 1906 г. но уви, същата година на 7 ноември Иванка умира в София, вследствие на неизяснена докрай диагноза – гнойна ангина, синя пъпка или сепсис.

След известно време д-р Рашев е преместен за учител отново в Търново. Съвсем скоро синът на Венета решава да напусне родния край и да се премести да живее в София. Така в края на 1902 г., той става учител в Първа мъжка гимназия в столицата. С помощта на майка си и със заем, Димитър си купува къща на ул. „Хан Крум“ №15. Домът му отдавна е разрушен и на негово място е издигнат жилищен блок.

След като има покрив над главата си, д-р Рашев решава да се ожени, но не намира подходяща жена за себе си. Един ден, когато отива по своя работа в Министерството на народното просвещение, вижда младо, хубаво момиче да тича по стълбите и светкавично се влюбва в него. Става мълчалив и потиснат, тъй като не знае как да види отново девойката. При едно идване в София Иванка Ботева му предлага да го запознае със своя добра приятелка и състудентка от Женева.  Когато ги запознава Димитър остава приятно изненадан. Оказва се, че приятелката на сестра му е момичето, което той вижда в Министерството на просвещението.

Двамата сключват брак през 1903 г. а техен кум е Павел Винаров, роднина на съпругата на Симеон Радев. Избраницата на сърцето на доведения син на Ботев е Мария Стоянова Въгленова, родена 1876 г. в Севлиево в средно търговско семейство. Освен че е интелектуалка, тя споделя възгледите на Иванка Ботева и в Женева двете са членки на анархистичния Македонски таен революционен комитет около Михаил Герджиков и Петър Манджуков. От завещанието на вуйчото на Мария – Стоян Цонев, много българи завършват висшето си образование в Швейцария. След време д-р Димитър Рашев започва работа във Втора мъжка гимназия и работата му е високо ценена от проф. Иван Д. Шишманов и от академик Михаил Арнаудов. Съвременниците му го описват като човек с достойно поведение, с голяма скромност и като ярка фигура сред своите ученици и познати. Най-важното за него, както пише акад. Арнаудов, е, че никога не изтъква близостта си с Христо Ботев.

Д-р Димитър Рашев е близък приятел с народния поет Иван Вазов, който го посещава често в дома му. В близост до дома на сина на Ботев е къщата на белетриста Тодор Влайков, с когото общуват постоянно. Яворов също се среща и споделя някои планове за живота със своя учител. Трагичната смърт на твореца го кара да скърби с думите: „Пресъхна един богат извор за българската поезия“. С увлечение Рашев води разговори с композитора Добри Христов и с Цветан Радославов, автор на българския химн. Интересен факт е, че докато е в София, бъдещият реформатор на Турция Мустафа Кемал Ататюрк, тогава военен аташе търси често приятелството с доктор Рашев. И двамата негодуват срещу закостенелите предразсъдъци и традиции в света.

След смъртта на сестра си, Иванка Ботева, Димитър, заедно с Венета Ботева и Иван Клинчаров довършват нейната работа по издаване на съчиненията на Христо Ботев. През 1915 г. умира Мария, любимата жена на д-р Рашев, а през 1919 г. и неговата майка, Венета Ботева.

Годината 1930 носи на Димитър ядове. При него пристигат чужденци, които искат да купят прощалното писмо на Ботев до съпругата му и неговите деца. Със силен глас докторът ги изпраща веднага да си вървят. „Вие не сте богат, защо отказвате?“ го питат чужденците. Той отговаря с думите: „Между мен и вас стои сянката на Ботев и аз съм длъжен да ви кажа довиждане“. Потиснат от случилото се Рашев предава след три години писмото в Народната библиотека.

Доктор Димитър Рашев умира на 27 ноември 1935 година. На опелото му в църквата „Св „Седмочисленици“ присъстват наши интелектуалци и много негови ученици. Така тихо и скромно си отива от живота последният член от семейството на гениалния Ботев.

Източник: Уикенд