Доживяхме! Сълзи и сополи за фентаниловите дилъри и техните „клиенти“

Преди броени минути от дълбините на Фейсбук изпълзя поредният грантов пост, който ме потресе. Доживяхме! Сълзи и сополи за фентаниловите дилъри и техните „клиенти“.

Журналистиката у нас официално достигна своята неолиберална нирвана — вече не плачем за майките, чиито деца умират в тоалетните от предозиране, а жалим наркоманите, че щяло да им е кофти без дозата утре щото главният секретар на МВР днес се похвали, че наркоманите утре ще са без фентанил след днешната успешна акция.

И Поли Паунова ревна. Тя откри топлата вода и лансира новата прогресивна доктрина: „МВР е виновно, че спира наркотика, защото наркозависимите ще изпаднат в абстиненция“. Виждате ли, полицията трябвало първо да им осигури утишителни, чайче, меко застлано легло и социална интеграция, и едва тогава — евентуално — да хваща дрогата и лабораториите. А дотогава? Дотогава да оставят фентанила да се лее по улиците, за да няма гърчове.

Чакайте малко, розови хуманисти! Фентанилът не е трева, нито е цигара зад ъгъла. Фентанилът е синтетична смърт, която убива за секунди. Погледнете Шотландия или пък "нелибрална" Португалия и градове като Франкфурт — там, където години наред прегръщаха зависимите и им правеха "зони за безопасно друсане", днес улиците приличат на декор от филм за зомбита, а смъртността от предозиране чупи рекорди. В Шотландия „хуманният подход“ доведе до най-високия процент смъртност от наркотици в цяла Европа! Ето това ли искате за София и Варна? Да гледаме "социализирани" живи трупове по тротоарите, само и само да не им нарушим комфорта с една абстиненция?

Когато тази отрова влезе в един град, тя не търси „социализация“, тя копае гробове. И когато Главният секретар на МВР каже, че се надява да няма фентанил на пазара и употребяващите да спрат (да, абстиненцията е първата и единствена крачка към чист живот, а не Спа център!), градската десница изпада в морален транс.

Защо? Защото в техния жълтопаветен балон болният не е жертва на наркокартела, а жертва на... МВР. Дилърът е просто търговец, а полицаят е злодеят, който чупи рахата на зависимия. А последния е от новите хипита и избирател на ПП ДБ.

Уважение към зависимите? Уважението към зависимия се изразява в това да му вземеш отровата от ръцете, а не да му я пазиш, за да не му се гади сутринта. Грижата е да изчистиш улицата от дилърите, а не да подсигуриш плавен преход на отровата.

Но така е в неолибералния рай: държавата е лоша, полицията е жестока, а за фентанила ще плачем в профила си във Фейсбук, докато пием занаятчийско кафе. Жална му майка на този народ, щом пази дозата на наркомана, за да не му се развали рахатът!

Веселин Стаменов