Двоен стандарт към България: Брюксел ни натиска да разрешим на частните болници да правят обществени поръчки

Защо частните болници в Германия и Австрия не правят обществени поръчки, а в Брюксел върви наказателна процедура за нас и как да защитим интереса на своите пациенти

Със старта на политическия сезон темата с обществените поръчки за лекарства при частните лечебни заведения пак “проби” медийно. Вътрешният натиск за действие се повиши, а въздействието на Европейската комисия остава неаргументирано и създава усещането за съмнителни цели и двоен аршин. Това, естествено, носи интересен привкус за различни от чисто правните намерения в общественото пространство.

Тъй като проблемът с разликите в цените бе законово разрешен още през януари тази година, можем само да спекулираме до какво води регулаторното ограничаване на конкуренцията при търговците на едро. Допълнително съмнение внася и фактът, че по установения законов път бяха зададени много детайлни и конкретни въпроси за тази процедура към Европейската комисия, която след дълга и упорита кореспонденция в стил римска бюрокрация отговори, че има нужда от време за събирането на документацията, която още в първото писмо представи описана поименно.

Когато самата комисия не изпълнява собствените си закони и нарушава европейската процедура за достъп до информация, защо очаква държавите членки да се съобразяват обратно?

Какви са проблемите, стъпките и решенията пред България за директивата на Европейската комисия за обществените поръчки.

Публичноправната организация – сложният танц между държавата и частния сектор

Един от най-важните въпроси е дефиницията на “публичноправна организация”. Според ЕС такава организация трябва да е създадена с цел задоволяване на нужди от общ интерес, които нямат търговски характер, да има правосубектност и да се финансира или контролира от държавата. Частните болници в България обаче не покриват тези изисквания – техният характер е търговски, те преследват печалба, а финансирането, което получават, е компенсация за предоставени услуги, а не държавна помощ. Още един важен аргумент от пъзела е, че финансовият риск се носи персонално от тях за разлика от дружествата с публична собственост. Това води до важния извод – те не са “публичноправни организации”.

Частните болници са независими икономически субекти, които оперират в среда на конкуренция и са подложени на търговски риск, което ги поставя извън обхвата на директивата за обществените поръчки.

Един от основните акценти е как България възприема и прилага европейското законодателство в контекста на своите национални правни традиции. Важно е да се отбележи, че регулаторните рамки в различните държави се изграждат въз основа на исторически контекст, социални очаквания и икономически приоритети.

В този случай българската правна система включва частните лечебни заведения в специфичен режим, който ги освобождава от изискванията на обществените поръчки поради тяхната търговска и пазарна насоченост. Това отношение произтича от разбирането, че здравните услуги, макар и да имат социално значение, имат и индивидуален характер, описан в конституцията, а именно – правото на здраве на индивида. Поради създадени през годините популистки политически заблуди тази позиция обаче влиза в противоречие с общата тенденция в европейското законодателство.

Ефектът от наказателната процедура и бъдещето на частните болници

Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу България през 2019 г. заради пропуски в транспонирането на директивата.

Към този момент наказателната процедура може да остане “в покой” в административната фаза, но ако държавата не предприеме адекватни мерки или не даде конкретни доводи, ЕК може да я отнесе до Съда на ЕС. Ако България се аргументира добре за взетите решения и действия, то тя може да избегне финансовите санкции, които по презумпция са заложени във всяка подобна наказателна процедура. Важно е да се уточни, че средно на годишна база ЕК отваря около 1800 наказателни процедури срещу държави членки и затваря средно по 600. Между 5 и 10% от тях стигат до съд, тъй като проблемите биват решени още в административната фаза, след достатъчно добри аргументи на една от двете страни. 

Уроците на другите европейски държави

Даваме за пример Германия, Нидерландия и Австрия – там частните болници не правят обществени поръчки. В Германия например частните болници не се считат за публичноправни организации, защото плащанията от здравноосигурителните каси не се приемат като държавно финансиране. В Австрия ситуацията е подобна. В Нидерландия Върховният съд постановява, че дори болница, създадена от три църковни лечебни заведения, не е публичноправна организация. Тези примери показват, че въпросът за статута на частните болници е предизвикателство за много европейски държави, не само за България, както и че видимо има двоен стандарт от страна на комисията към нашата държава. Пътят напред – търсене на баланс между частен и обществен интерес.

Автор: Аркади Шарков, "24 часа"