Един от начините да се спасим като народ е вярата. Православието векове наред ни е спасявало като национална идентичност и душевност. Българското Възраждане започва в манастирите и църквите. Отец Паисий, Дякон Игнатий, станал Апостол на свободата. Монасите и монахините са крили български революционери, преписвали са книги, борили са се с фанариотите за самостоятелна Българска Църква.
Вярващият в Бог човек е добър. Неговите грехове са по-малко, защото знае, че греховете не са редни и се покайва за тях. Вярващият човек обича ближните си. Много пъти прощава и на приятели и на врагове. И в същото време е силен и неотстъпен във вярата си.
Вярващият православен няма да изпълнява езически ритуали, няма да си татуира Бог на рамото, няма да си връзва червен конец на ръката и да пали свещ на празници "за здраве", а не за Божия помощ.
Вярващият православен няма да вярва във фалшиви пророци, в спасители и лъжци, а бързо ще разбере истината, защото точно истината ни прави свободни.
Божиите мелници мелят бавно, но го докарват ситно. И нищо не се случва без Божията промисъл. А ние имаме свободната воля да изберем Бог или Сатаната.
Да ви е светло в душите тези дни, приятели! Дните след Възкресението са най-светлите и чистите. Време да помислим за душите си, за Бог, да се помолим - за семействата и близките си, за народа ни, за България. Чистата молитва има голяма сила. Ако не се обърнем към Бог, защо го виним, че Той не ни вижда?
Елена Гунчева-Гривова
