Едно нещо ми е много интересно и не мога да го разбера. Почти всеки, по някакъв начин докоснал се до властта, се пристрастява към нея до степен на пълна обсесия

Едно нещо ми е много интересно и не мога да го разбера. Почти всеки, по някакъв начин докоснал се до властта, се пристрастява към нея до степен на пълна обсесия. Все едно, без да участват в политиката, са свършени, нищо друго няма значение, освен заветния пост в парламент или община. Виждала съм хора уж разумни, които са като в абстиненция, ако не участват по някакъв начин в политиката. Точно като наркомани, които не могат да живеят без отровата си.

Има и хора - вечни кандидати. Някои ги знаем - на всички избори са кандидати за нещо. Понякога дори няма значение за какво, те са в листите. И са готови на всякакви плонжове, договорки и компромиси, само и само да ги пишат в някоя листа и да поживеят с илюзията, че някой може да ги избере.

Мисля си, че това е някакво болестно състояние. Обсесия. Липса на реализъм. Как може да настояваш да си в листа примерно на дребна парламентарна партия на 10-15 място и да си въобразяваш, че може някой да те избере!?! Как може да си в листите на партия с под 1 % на последните избори и да си мислиш, че този път ще стане чудо?! Или пък да се кандидатираш за кмет в град, който не ти е роден и в който май само майка ти те познава и то не си го признава?!?

В политиката си заслужава да участваш, само ако можеш да направиш нещо полезно. В днешните лидерски партии това е невъзможно. Просто никой няма да те остави да проявяваш инициатива, несъгласувана с лидера, който пък съгласува всичко с едни други хора в едно посолство. И това се отнася за всички парламентарни партии. Ако си въобразявате нещо друго, не можете да мислите или сте наивен до степен на глупост.

В парламента част от хората откачат. Започват да си мислят, че са с нещо повече от другите. Започват да си вярват. И когато животът ги перне през ръцете, не могат да повярват и продължават да опитват и да опитват.

Странно ми е. И не мога да го разбера. Властта е само средство. Ако се превърне в цел, то тогава има проблем. Предимно от психологическо и психиатрично ниво!

Елена Гунчева-Гривова