Елена Йончева: Не може чужди платформи извън Европа да ни казват какво да публикуваме и какво не

Преди дни европейският парламент прие европейския регламент за свободата на медиите - European Media Freedom Act. Какво отражение ще даде той за медиите и аудиторията у нас - разговаряме с евродепутата от групата на социалистите и демократите Елена Йончева - един от докладчиците по проекта.

Веднага след вота в ЕП Йончева бе на работно посещение у нас с колегите си от Комисията по граждански свободи на Европейския парламент (LIBE) оцени спазването на върховенството на правото - като част от текущото наблюдение на ситуацията в целия Европейски съюз. Медийната свобода е един от компонентите, които групата наблюдава.

- Госпожо Йончева, по време на визитата на евродепутатите от Комисията по граждански свободи на Европейския парламент (LIBE) посетихте и Министерството на културата, което поддържа единния регистър на медиите. Този регистър има ключова роля и по новия европейски регламент за свободата на медиите. Какви са заключенията?

- Срещата беше много подробна. Говорихме за липсата на прозрачност на собственост на медиите. Сега министерството няма необходимия инструмент да контролира доколко информацията в този регистър е пълна. А още повече - не всички медийни платформи се регистрират като такива. Не знаем кое е медия, кой е собственикът, откъде се финансира. Няма ясна картина.

Преди десетина дни гласувахме в Европейския парламент новия закон за медиите, аз съм един от вносителите на законодателни предложения от страна на S&D (групата на социалистите и демократите). Повечето ни предложения бяха приети. Държахме много на това собствеността да бъде прозрачна и тази информация да бъде лесно достъпна за аудиторията, а не хората да се ровят в регистри да я търсят.

Предложихме също финансирането на медиите да е ясно, а информацията за него - достъпна. Да е видно дали медията се финансира от политически партии, дали от определени лица, дали от чужбина и т.н.

- Т.е. нещо като финансова визитка нa медията.

- Да, много хубаво казано. Финансова визитка, която да се ъпдейтва. Защото тези финансови постъпления могат да бъдат различни. 

Поискахме от самата Комисия да намери начин цялата тази информация да се проследява. Т.е. когато има сигнал, че нещо не е оповестено, да има механизъм, по който всичко това да се проверява.

Предложихме отпускането на еврофондове и всяко национално финансиране да става по прозрачен начин с ясни критерии. А не както досега - много медии, които не са подписали Етичния кодекс и са с откровено жълт профил, получават европейско финансиране. 

- Какви промени се предвиждат с новия европейски закон по отношение финансирането на обществените медии като БНТ и БНР?

- Беше прието финансирането на националните медии да не става на годишен принцип. А да става за по-голям период от време. Защото годишният принцип служи за натиск върху ръководството на съответната медия.

ЕС за пръв път ще има общ медиен закон - и той ще обхваща всички медии

- Как би изглеждал новият модел на финансиране?

- Бюджетът да се определя за минимум три години.

Искам да подчертая, че този медиен закон е първа стъпка към опит да се регулира медийната среда, която да е в полза на журналистите. Не става дума за опит за цензура, което да е в ущърб на читателите или на самите медии.

Цялата идея започна преди четири години. Тогава се срещнах с комисаря Вера Юрова и казах, че трябва да има такова медийно законодателство. У нас например всяка година получаваме докладите на "Репортери без граници" и започваме да се самобичуваме на кое място сме. Това довежда до няколко дебата и с това се приключва. Самите управляващи се възползват от законодателството, което имаме или което нямаме.

Комисарят тогава каза, че това е много трудно, защото медийната свобода трябва да е национална политика. Мисля, че постепенно самата Комисия узря до идеята, че все пак трябва да се помогне на журналистите. Защото има все повече случаи на натиск, на сплашване, вкл. за издаване на източниците на информация. Част от закона казва, че журналистът може да не издава източниците на информация. Т.е. ако ви извикат в някоя институция, имате право да кажете, че няма да споделите източника си. Ако много ви натиснат, може да информирате този общ европейски медиен регулатор, т.нар. европейски СЕМ. И ще започне процедура по събиране на информация. Самата държава ще има интерес да спазва това законодателство, защото след това могат да започнат наказателни процедури и това да бъде включено в годишния доклад за върховенство на закона.

- Кога ще влезе в сила новото европейско медийно законодателство?

- Работим февруари да завършат преговорите със Съвета и да влезе в сила. Пак казвам, това са първи стъпки. Но самият факт, че се върви в тази посока, е добър знак.

Чувам и големите опасения на мои колеги, че след като това идва от Брюксел, ще бъде вид цензура. Разбирам тези опасения. Но в самия медиен закон се казва, че трябва да има плурализъм на мненията. 

- Законът ще регулира и дейността на големите онлайн платформи - няма например, да могат да свалят съдържание без обратна връзка от медията. Тя ще има 24 часа да се защити преди съдържанието ѝ да бъде свалено.

- Това е наше предложение. Много съм щастлива, че пробихме, десницата беше много против. 

- Това е огромен ангажимент за платформите - да дължат отчетност за сваленото съдържание и медията да може да се защити. Сега свалянето на съдържание винаги се обяснява с неспазване на стандартите на платформата. 

- Да, отнехме правото да свалят съдържание.

- Имате ли обратна връзка от тях?

- Още не, защото законът не е приет окончателно.

- Имате ли опасения, че този ангажимент на платформите може да ги накара да се откажат да разпространяват медийно съдържание?

- Не могат. 

- В Канада и в Австралия има прецеденти.

- Но това е Европа. Не може чужди платформи извън Европа да ни казват какво да публикуваме и какво не и произволно да свалят. Това е голяма победа.

- Т.е. не допускате вариант, в който те свалят цялото медийно съдържание и казват "Тогава няма да разпространяваме новини"?

- Не, защото не е в техен интерес.

- Какво още искате да видите в регламента, а не бе прието?

- Настоявахме за максимална защита срещу следенето и подслушването на журналисти и го постигнахме. Но дълго време обсъждахме идеята за по-строги правила за подслушването и използването на всякакви технологии от властите за проследяване и достъп до криптирана информация на гражданите. Това, за съжаление обаче, няма как да стане в рамките на този регламент, защото той засяга само и единственото медиите. Надявам се ЕС да предприеме стъпки в тази посока, защото с навлизането на нови технологии властите ще прибягват до тяхната употреба все повече и трябва да сложим разумни граници.

https://offnews.bg/