Ето как се крадат милионите за украинските бежанци (ДОКУМЕНТИ)

От началото на войната в Украйна над милион и половина украинци потърсиха закрила у нас. Около 16 хиляди и в момента получават подслон в държавни и общински бази, както и частни хотели по т.нар. хуманитарна програма.

Управлявани ли са добре парите, отпускани по тази хуманитарна програма? На 30 май 2023 г. в кулоарите на парламента пред журналисти тогавашният служебен вътрешен министър Иван Демерджиев сравни средствата, изразходвани по време на редовния кабинет „Петков“, с парите, отпуснати по програмата на служебния кабинет на Гълъб Донев като намекна за възможни злоупотреби. Точните му думи бяха:

„В понеделник аз внесох един сигнал в прокуратурата, той касае, общо взето, работата по помощта за украинските бежанци. Знаете, ръководител съм на Националния оперативен щаб. След като работи щабът достатъчно дълго, мисля, че урегулирахме добре тази дейност, ми направи впечатление обстоятелството, че за един сравним период са похарчени от редовния кабинет 150 милиона лева, за същия период служебното правителство е похарчило 43 милиона лева.

 

Това предизвика извършването на проверка от НОЩ, такава проверка бе извършена и в Министерството на туризма. За съжаление бяха констатирани редица пропуски, нарушения, включително и на изискванията на нормативни актове, включително и създаващи и опасност да се върнат европейски средства, с които е финансиран този процес. За пример ще дам, че над 43% от средствата са изплатени на 24 физически лица, които са посочени като лица за контакти на 42 дружества, а това най-малкото е странно. Поражда много въпроси, ние ще направим необходимото да се отговори на тези въпроси“.

Отговарят ли обаче на истината тези твърдения?

Избрахме да проверим две твърдения от изказването на Иван Демерджиев:

– за сравним период редовният кабинет е похарчил по хуманитарната програма 150 милиона лева, а служебният – едва 43 милиона лева.

– над 43% от средствата по време на редовния кабинет са изплатени на 24 физически лица, които са посочени като лица за контакти на 42 дружества, а това най-малкото е странно.

И двете твърдения са поставени в контекста на евентуални злоупотреби, като именно те са повод да се подаде сигнал към прокуратурата от Иван Демерджиев.

Ето какво показа проверката:

Твърдение 1

За да проверим достоверността на твърдението, прегледахме публично достъпната информация на сайта на Министерството на туризма – всички решения на Министерския съвет за отпускане на средства по хуманитарната програма, както и списъците към тях, които разпределят средствата на отделните бенефициенти (местата, където са подслонени украинските бежанци, кандидатствали за финансиране).

В раздела са публикувани 16 решения, като към тях има приложени 17 списъка с бенефициенти и конкретни суми по месеци. Списък 16 е изготвен от втория служебен кабинет на Гълъб Донев, но средствата са изплатени по време на редовния кабинет „Денков“. По последния 17-и списък, също изготвен от втория служебен кабинет „Донев“, до момента няма изплатени средства, затова не ги разглеждаме.

Как работи програмата за настаняване на украинските бежанци?

За да се справи държавата с настаняването и изхранването на украински бежанци, от февруари 2022 г. се изпълнява „Програма за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Украйна“. Тя е разделена на два периода – Първа програма и Втора програма. Администрирането ѝ се извършва от Министерството на туризма.

Първа хуманитарна програма – настаняване и изхранване от 24.02.2022 г. до 31.05.2022 г.

• 43,60 лева с ДДС на лице на ден (при 9% ДДС) или 48,00 лева (при 20% ДДС) за некатегоризираните места за подслон.

Втора хуманитарна програма

от 01.06.2022г. до 16.11.2022 г.:

1) нощувка и изхранване (закуска, обяд и вечеря) – 16,35 лева с 9% ДДС за категоризираните места и 18,00 лева с 20% ДДС за некатегоризираните места за подслон.

2) само подслон/настаняване без изхранване/ – 10,90 лева с 9% ДДС за категоризираните места и 12,00 лева с 20% ДДС за некатегоризираните места за подслон.

от 16.11.2022г. до 24.02.2023 г.:

1) нощувка/подслон – 16,35 лв. с 9% ДДС за категоризираните места и 18 лв. с 20% ДДС за некатегоризираните места за подслон.

Изплащане на помощта към местата за настаняване

Процедурата по изплащане на средствата по първата и втората програма се извършва след кандидатстване в Системата за управление на националните инвестиции – СУНИ – за съответния период, верификация на отчетения брой настанени лица с временна закрила за всеки отчетен период и прилагане на други служебни контроли.

Одобряването на помощ за кандидатите се извършва с решение на Министерския съвет, като към всяко решение има списък с информация за отпуснатите суми.

Как се осъществява контролът?

Предварителният контрол се осъществява от Министерството на туризма. Събира се и се обработва информация от МВР, Агенцията за бежанците, НАП, Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане. Събраните данни се сравняват с подадената от кандидатите информация.

Какво показват списъците с одобрените за изплащане средства?

Обработихме данните от одобрените списъци като ги разделихме на три периода:

• 24 февруари – 2 август 2022 г. – редовен кабинет на Кирил Петков
• 2 август 2022 г. – 3 февруари 2023 г. – първи служебен кабинет на Гълъб Донев
• 3 февруари – 6 юни 2023 г. – втори служебен кабинет на Гълъб Донев

По време на кабинета на Кирил Петков са издадени шест решения на Министерския съвет за отпускане на средства по хуманитарната програма. Към тях са приложени шест списъка. Одобрените суми за изплащане обхващат период от малко повече от четири месеца – 24 февруари – 30 юни 2022. Те са изплатени в рамките на управлението на кабинета – списък 1, списък 2, списък 3, списък 4, списък 5, списък 6. Нашите изчисления показват, че за периода на редовния кабинет по хуманитарната програма са одобрени и изплатени 164 152 177,5 лева.

Редовен кабинет на Кирил Петков (24 февруари 2022 – 2 август 2022):

По време на първия служебен кабинет на Гълъб Донев са издадени шест решения на Министерския съвет за отпускане на средства по хуманитарната програма. Към тях са приложени шест списъка. Одобрените суми за изплащане обхващат период от малко повече от 8 месеца – 24 февруари – 31 октомври 2022. Те са изплатени в рамките на управлението на кабинета – списък 7, списък 8, списък 9, списък 10, списък 11 и списък 12. Нашите изчисления показват, че за периода на първия служебен кабинет „Донев“ са одобрени и изплатени по хуманитарната програма 37 354 494,25 лева.

Първи служебен кабинет на Гълъб Донев (2 август 2022 г. – 3 февруари 2023 г.):

По време на втория служебен кабинет на Гълъб Донев са приети четири решения на Министерския съвет за отпускане на средства по хуманитарната програма. Към тях са приложени пет списъка, като плащане в рамките на кабинета има само по отношение на три от списъците. 16-ият поред списък е изплатен по време на кабинета „Денков“, а по 17-ия към този момент не е започнало плащане (в него са изчислени суми за възстановяване).

Одобрените суми за изплащане обхващат период от 5 месеца – март, април, май, ноември и декември 2022 г. Те са изплатени в рамките на управлението на кабинета – списък 13-14-15. Нашите изчисления показват, че за периода на втория служебен кабинет „Донев“ са одобрени и изплатени по хуманитарната програма 14 908 887,7 лева. 17 567 339,6 лева по списък 16 са изплатени по време на редовния кабинет „Денков“. Общо одобрените суми от втория служебен кабинет „Донев“ са на стойност 32 476 227.3 лева.

Втори служебен кабинет на Гълъб Донев (3 февруари 2023 г. – 6 юни 2023 г.):

Суми по списък 16 – изплатени по време на кабинета „Денков“:

Общо изплатената сума по хуманитарната програма от двете служебни правителства е 52 263 381,95 лева.

В таблиците по-долу сравняваме платените суми по кабинет, броя и цената на нощувките и обхванатия период в дни.

Времето на управление на трите кабинета е сравнително еднакво – затова го избираме като критерий за сравним период:

• Кабинет „Петков“ – пет месеца на управление; изплатените списъци обхващат четири месеца;
• Кабинет „Донев 1“ – шест месеца на управление; изплатените списъци обхващат осем месеца (в 4 от месеците става въпрос за доплащане);
• Кабинет „Донев 2“ – пет месеца на управление; изплатените списъци обхващат пет месеца (в 3 от месеците става въпрос за доплащане)

За своите пет месеца, в които е изплащал средства по хуманитарната програма, кабинетът „Петков“ е „похарчил“ малко над 164 милиона лева. Това не съвпада с посочената от Иван Демерджиев сума от 150 милиона лева.

Другата посочена от Демерджиев сума – тази, изплатена от служебния кабинет за сравним период – 43 милиона лева – също не съвпада с изплатеното на нито един от двата служебни кабинета. Кабинет „Донев 1“ все пак се доближава до нея, като разликата е около 6 милиона лева.

Ако разглеждаме като едно периода на управление на двата служебни кабинета – „похарчената“ сума скача на над 52 милиона лева. Ако оставим само списъците, в които няма доплащане за минал период (февруари-юни), остават шест месеца, а сумата пада на 39 231 852,25 лв. Така тя отново не достига 43 милиона.

Друг обективен критерий на разграничение на различните периоди не открихме.

Защо има такава разлика в сумите, „похарчени“ от редовния и служебните кабинети?

Има два основни фактора, които оказват влияние върху изплатените суми по хуманитарната програма – броят на нощувките (тук значение има броят на бежанците с нужда от закрила) и цената на нощувките. Хуманитарната програма има разписани правила, в които цената на нощувка е уточнена.

Нашите изчисления показаха, че има изключително големи разлики в броя на нощувките, които отделните кабинети плащат по високата цена от 43,6 до 48 лева. От данните става ясно, че кабинетът „Петков“ обхваща период от само 127 дни, но броят на нощувките на по-високата цена е над 30 пъти по-голям от този вид нощувки при кабинета „Донев 1“.

Кабинетът „Петков“ е платил над четири милиона нощувки, като почти три милиона и половина на цена над 40 лева (43,60-48 лева), каквито са били условията на програмата към онзи момент.

Кабинетът „Донев 1“ има малко над 115 000 нощувки на цена над 40 лева. Останалите 2 503 621 нощувки са на до четири пъти по-ниска цена (между 10,90 и 18 лв с ДДС).

Кабинетът „Донев 2“ има 583 598 нощувки на цена между 10,90 и 18 лв с ДДС и едва 133 879 нощувки между 43,60 и 48 лева.

Над 95% от нощувките, платени от кабинета „Донев 1“, са на по-ниската цена.

Над 81% от нощувките, платени от кабинета „Донев 2“ са на по-ниската цена.

Едва 14,1% от нощувките, платени от кабинета „Петков“, са на по-ниската цена.

В броя на нощувките, поети в трите периода, също има големи разлики – въпреки че обхваща най-малък период, броят им при Петков е много по-висок в сравнение с периодите на управление на програмата на другите два кабинета. Почти двойно по-голям брой от „Донев 1“ и почти шест пъти повече от „Донев 2“.

Всъщност броят на нощувките по време на кабинета „Петков“ е със 736 313 по-голям от общия брой на всички нощувки на двата служебни кабинета, взети заедно.

За броя на украинските бежанци, нуждаещи се от закрила в различните периоди, са показателни данните на Агенцията за бежанците:

15 пъти намалява натискът на потърсилите временна закрила украинци във времето от редовния кабинет до втория служебен кабинет.

В следващата таблица изчисляваме каква сума би платил служебният кабинет, ако условията на хуманитарната програма за цена на нощувка и изхранване не се бяха променили от 1 юни. Уточняваме, че получените резултати са напълно условни – тъй като в зависимост от това дали кандидатът е регистриран по ДДС цената на нощувката варира – 43,60 или 48,00 лева на ден. Нашите изчисления са направени на основата на само едната или само на другата сума. За списък 7 и списък 13 в периода на служебния кабинет се прилагат условията на първата хуманитарна програма, тъй като представляват доплащане към този период.

Както се вижда, сумата драстично се повишава и в двата случая.

При изчисление, съответно на цената на нощувките по време на редовния кабинет по цени след промяната в програмата (Втора програма), се наблюдава обратното – сумата рязко намалява. Отново уточняваме, че това са напълно условни изчисления, които не отчитат спецификата на отделните кандидати.

Има ли дублирани регистрации в хотелите и ако има, какъв процент са тези регистрации?

В отговор до БНТ от Министерството на туризма потвърдиха, че са налични дублирани регистрации на едно лице в няколко обекта, за които се иска възстановяване на разходи по Програмите (списък 17). Предварителните им изчисления показват, че са дублирани близо 7% от въведените в системата регистрации. Процентът на припокритите дни по тези регистрации е около 2%. Регистрациите се извършват от самите кандидати (хотелиери). От министерството не уточняват за кой период става въпрос.

Като най-често срещани причини за разминаването в данните, както и за по-бавното обработване на списъците, от министерството посочват:

• Украинският гражданин е започнал работа и не е уведомил хотелиера;
• Украинският гражданин е напуснал страната, но хотелиерът го води настанен;
• Украинският гражданин е настанен в друг обект, без своевременно да е отчетено напускането му от предходния обект;
• Украинският гражданин участва и в други програми;
• Украинският гражданин е напуснал страната преди датата на напускане на обекта;
• Погрешно отразена ДДС ставка към сумите по съответното плащане (поради липса на параметър „дата на регистрация по ЗДДС“ в някои от файловете, предоставени от НАП);
• Погрешно тълкуване от страна на кандидатите на полагаемите суми спрямо датата и вида на ДДС регистрацията.

Поради установяване на несъответствие на декларациите за изхранване по Втората програма (един от документите, които кандидатите подават) спрямо справките, подавани към оперативния щаб и впоследствие подадените към Системата за сигурно електронно връчване, се е наложила прекалкулация на изплатените средства – списък 17. Това означава, че установените несъответствия всъщност засягат периода след 1 юни (тогава започва Втората програма) – тоест основно решенията на МС по време на служебните кабинети.

Заключение: Проверката на публично достъпните отчети и решения на Министерския съвет показа, че за хуманитарната програма са похарчени 164 152 177,75 лв. в кабинета на Кирил Петков и 52 263 381,95 лв. общо в двата служебни кабинета на Гълъб Донев. В първите месеци на войната са изплащани в пъти повече средства за нощувка и изхранване на един бежанец. От 1 юни условията на програмата се променят и държавата плаща значително по-малко. Освен това броят на хората, нуждаещи се от закрила, е бил в пъти по-висок в началните месеци на войната, докато в по-късния период той намалява значително, което влияе и върху броя на хората, които имат нужда да бъдат подпомогнати от програмата.

Кандидатстването по хуманитарната програма е създало трудности на част от кандидатите, поради което са допуснати доста грешки в подадената информация по време на целия период. Тези грешки се отстраняват, а при установянане на надплатени средства, се връщат от кандидатите.

Директно сравнение между различните периоди не е уместно и няма да представи обективната действителност. Върху нея влияят твърде много фактори, които е задължително да бъдат взети под внимание при оценка на начина, по който е управлявана програмата – от финансова гледна точка най-вече броят на подпомаганите лица и размерът на средствата, които се плащат. В този смисъл изказването на министър Иван Демерджиев в частта, която изследваме, е манипулативно.

Твърдение 2

За да проверим истинността на второто твърдение, а именно, че 43% от средствата по хуманитарната програма са изплатени от кабинета „Петков“ на 24 физически лица, които са посочени за лица за контакт на 42 дружества, първо пресмятаме колко са тези 43%.

Според твърдението на Иван Демерджиев, сумата, похарчена от редовния кабинет за хуманитарната програма е 150 000 000 лв. 43% от нея са 64 500 000 лв. Това е сумата, която следва да е изплатена на 42 дружества, представлявани от 24 лица.

Според изчисленията ни и публичните решения на Министерския съвет обаче общата сума реално е 164 152 177,75 лв. 43% от нея са 70 585 436,4 лева.

Колко са свързаните дружества, одобрени по програмата?

Следващата ни стъпка е да проверим колко са свързаните фирми, които са получили средства по програмата. За да стигнем до това число, ръчно премахваме от списъците всички повтарящи се идентификационни номера на бенефициентите. Резултатът, който получаваме – общият брой на уникалните бенефициенти според списъците е 661. В това число влизат физически и юридически лица, както и общински и държавни институции и дружества.

За да определим броя на свързаните фирми – тоест такива, които потенциално биха използвали едно и също физическо лице като законен представител при кандидатстване по програмата, търсим информация в Търговския регистър. Конкретно ни интересуват имената на собственици, съдружници и управители, както и адрес на седалище и адрес за контакт. Тук трябва да уточним, че няма нищо нередно в това собственици на няколко фирми да участват с повече от една от тях в програмата, стига да отговарят на условията.

След като събираме данните за бенефициентите, средствата, които са получили, имената на собствениците, съдружниците, управителите и адресите, ги сравняваме, за да търсим съвпадения. Така установяваме, че има случаи, при които две, три, в един случай четири и в друг случай пет фирми имат общи собственици, съдружници или управители. В общия случай това са две фирми с един собственик, който явно има два хотела на различни адреси. Открихме 32 подобни случая, които включват 74 бенефициенти.

При друг случай има съвпадение на имената на управителя, но не може да се докаже, че става въпрос за наистина един и същи човек, така че не го взимаме предвид.

При други 20 бенефициенти откриваме сходство на адреса на седалище или възможни роднински връзки между собствениците, съдружниците или управителите. Общата сума, получена от тези 20 фирми, е 9 685 745,75 лв. Тях също ги изключваме от фирмите с ясно установена свързаност, тъй като адресът на седалището не е достатъчен критерий (може да е адрес на търговски център, например), а при възможните роднински връзки няма съвпадение на лицата, представляващи една и съща фирма.

При останалите няколкостотин уникални бенефициенти на хуманитарната програма няма явна връзка.

А това е таблица на свързаните фирми. Информацията в нея е основно лични данни и не може да бъде показана в детайли.

Кой може да представлява дружеството при кандидатстване по програмата?

При кандидатстване по програмата е необходимо дружеството да се представлява от човек с електронен подпис, който доказва, че е упълномощен за това от самата компания. Това би трябвало да изключва възможността някой да представлява фирма, без тя да е дала съгласието си. В отговор до нас това потвърдиха и от Министерството на туризма:

„Законният представител на кандидата по Програмата декларира с електронен подпис в Системата за управление на националните инвестиции (СУНИ) банковата сметка, по която следва да бъдат изплатени полагаемите средства за съответния отчетен период“.

Условията на програмата дават възможност законният представител, който е физическо лице, да посочи банкова сметка, където да бъдат преведени одобрените средства.

Каква част от финансирането по хуманитарната програма е получено от свързани дружества?

74 компании бенефициенти са получили финансиране на стойност 49 824 939.10 лв. Далеч под сумата от 70 585 436,4 лева, която представлява 43% от общата сума, изплатена от редовния кабинет, както и от сумата, която се получава според твърдението на Демерджиев – 64 500 000 лв. Ако ги намалим до 42 дружества, сумата също намалява пропорционално.

Освен това, от тези 74 бенефициенти само 21 са получили финансиране единствено при кабинета „Петков“ (на обща стойност 15 056 366,40 лв.), тоест 53 от тези свързани дружества са финансирани и от служебните кабинети на Гълъб Донев. Това означава, че са преминали през съответните контроли.

За сравнение

При първия служебен кабинет 43% от цялото финансиране – 16 062 432,52 лв – са получили само 20 фирми от общо 481. Тоест 4,1% от одобрените кандидати получават над 43% от цялото финансиране за периода.

При втория служебен кабинет 43% от отпуснатите средства или 6 410 821,71 лв са получили 5 фирми от общо 283. Тоест 1,7% от одобрените кандидати получават над 43% от цялото финансиране за периода.

Кои точно са 42-те дружества, визирани в твърдението на Иван Демерджиев, няма как да посочим, тъй като имената на физическите лица, които следва да ги представляват, не са публична информация. ОТ МВР не ни предоставиха доклада, върху който евентуално са базирани твърденията на Демерджиев.

Заключение:

Проверката на екипа ни откри 32 случая на свързани фирми по време на кабинета „Петков“, като общият брой на дружествата достига 74. Наличието на свързани компании не означава, че има нещо съмнително – участието на всяка фирма и данните, които подава, се проверяват. Освен това в 26 от тези 32 случая става въпрос за две фирми, които имат един собственик или общ управител.

По отношение на полученото финансиране – големите хотели с много места е по-вероятно да получат по-голям дял от финансирането в сравнение с малък семеен хотел с малко легла. Един собственик може да има няколко фирми, които за удобство да се представляват от един човек при кандидатстване по програмата.

Тоест категориите „брой фирми“, „представляващи ги лица“ и „размер на получена сума“ не може да служат като критерий за странни, по думите на бившия министър, данни и това да води автоматично към съмнение за някакво нарушение. Особено когато броят на фирмите, получили големия процент финансиране по време на служебните кабинети, е съпоставим с този при редовното управление.

В този смисъл твърдението на Иван Демерджиев, че 43% от средствата по първата хуманитарна програма са изплатени на 42 дружества, представлявани от 24 физически лица и това е „странно“, също е манипулативно.

Източник: narod.bg