Евгений Дайнов: Искам да споделя как върви казусът „Листи”

С риск отново да ме блокират за 7 дни, все пак искам да споделя как върви казусът „Листи”.

Отиваме на място след триумфалното съобщение на Нова ТВ, че евакуацията на шатри и техника, която гледахме миналата неделя, не означавало спиране на снимките на „Игри на волята”. Снимки, напомням, за които имат разрешение само за 15 юли.

На 30 юли пак сме на място. Шатри и техника не са върнати; добре – поне едно нарушение по-малко. Мъкнат камери и инвентар на гръб, докато слизат по пътеката от базовия лагер, преместен на сянка в гората – в началото на незаконния път, който си направиха за неразрешените снимки.

Гледаме супер-продукцията, заинтригувани от анонса на Нова:

"Група решителни българи ще обърнат гръб на познатото ежедневие, за да покажат силата на човешкия характер. Въоръжени с остър ум и физическа издръжливост, те ще стигнат до ръба на своите възможности."

Я да я видим тая българска сила, да проверим, къде е ръбът на българските възможности...

На дънер седят няколко младежи и две близначки. Всички са обути в лъскави сребристи чорапогащи. Приказват си. Камерите снимат. Така – половин час. После – почивка. След почивката – пак сядат. Приказват си. Единият от мъжете в чорапогащи става, мята настрана някакво платнище. Пак сяда. Приказват си.

Почивка, този път – по-дълга. После групата се строява, развява знаме. Тръгва с бодра крачка в северна посока. Изминала към 30 метра и стигнала до най-близката скала, спира. Обръща се. С победна крачка се връща и отново сяда на дънера. После – почивка. Всички се изнасят към базовия лагер на сянка в гората.

Следва индивидуално препитване на участниците пред камера. Един по един сядат с чорапогащите си на въпросната най-близка скала. Заемат пози на русалки и русалци. Нещо обясняват на камерите.

Докато минат, един по един – и идва пладне. Обедна почивка. Ние си тръгваме.

Мда... Седиш, приказваш. После – почивка. После – пак същото. Ако това е „силата на човешкиа характер”, ако това е „ръба” възможностите на „решителните българи” – не е добре работата на нацията.

Участниците ги докарват и откарват с автобус. Ние дойдохме и си отидохме пеш, минавайки към три километра във всяка посока през чудната странджанска гора. И хич не се почувствахме, като да сме стигнали до ръба на своите възможности.

Или пък ”Игрите на волята” мерят, колко можеш да издържиш, седнал на задника си, обут в сребрист чорапогащник?