Евтини храни за износ, скъпи на нашия пазар

Конкуренцията сваля цените на някои стоки, но само ако са за експорт

Мебелите за пазара в страната са поскъпнали с близо 16% за година, а при тези за външните пазари промяна няма

Българските производители на храни свалят цените, но само на стоките за износ, показват данни на Националния статистически институт. Явно на външните пазари има конкуренция, която води до понижаване на цените, но при търговията в България такива пазарни сили не действат, обясниха експерти пред „Труд news”.

Цените на производителите на хранителни продукти за износ през май са се понижили с 2,1% спрямо предходния месец, обявиха от НСИ. В резултат цените на храните за износ вече са с 2,4% по-ниски спрямо същия месец на миналата година. Това поевтиняване става възможно поради много причини - цените на пшеницата и слънчогледа вече са много по-ниски от рекордните стойности от миналата година по това време. Цената на газа се върна на нивата отпреди енергийната криза и войната в Украйна. Бензинът и дизелът също са много по-евтини от миналата година. Токът за бизнеса също е много по-евтин, а освен това на фирмите бяха дадени гаранции, че ако токът поскъпне, ще им дадат компенсации. Така дори и рисковият фактор с неизвестните разходи за производство беше елиминиран.

Всичко това е задействало механизма на конкуренцията на външните пазари и българските производители на хранителни продукти са свалили цените.

Съвсем различна обаче е ситуацията на пазара в страната. През май цените на производителите на храни за пазара в България остават на нивото от предходния месец. А спрямо май миналата година цените на храните на едро са със 7,8% по-високи. И то въпреки поевтиняването на пшеницата, горивата и тока. Всички фактори, които задвижиха инфлационната спирала и предизвикаха лавината от покачване на цени през миналата година, вече са елиминирани. С изключение на един - заплатите на хората. Но в нито една фирма заплатите не са увеличени два пъти, а има храни, чиито цени са два пъти по-високи спрямо есента на 2021 г.

Всъщност има някои храни, които поевтиняха, например олиото. Но данните на НСИ са общо за цените на производителите, а не за конкретни храни.

Подобна на храните е ситуацията и при някои други основни стоки. Например при производството на кожени обувки, чанти и други кожени изделия цените на производителите за вътрешния пазар са с 38,3% по-високи спрямо същия месец на миналата година, показват данните на НСИ. Същевременно цените на кожените обувки и чанти за износ са с 2% по-ниски спрямо миналата година по това време.

Цените на производителите на дървен материал за пазара в страната са с 19,1% по-високи спрямо година по-рано. При дървения материал за износ също има поскъпване, но то е значително по-малко - само с 4,7%. Същата е ситуацията и при мебелите. Цените на производителите на мебели за вътрешния пазар са с 15,9% по-високи спрямо миналата година. А при мебелите за износ почти няма промяна в цените на годишна база.

Все пак има сектори, в които пазарните сили са довели до понижение на цените. Например производителите на химични продукти са свалили цените за вътрешния пазар със 17%. Докато химичните продук­ти за износ са с 1,4% по-високи цени спрямо миналата година. Поевтиняването на химичните продукти е изключително важно, защото тук влизат и торовете за селското стопанство, които поскъпнаха през миналата година заради високите цени на газа. След като химичните продукти са поевтинели, при нормален пазар може да очакваме това да се отрази положително и на цените на храните.

Спад има и при цените на основните метали. Производителите на метали ги продават на вътрешния пазар на цени с 20,9% по-ниски спрямо миналата година. Докато цените за износ са намалени с 13%.

Най-евтино е в Румъния

 

Кашкавалът ни 11 лева по-скъп от този в Германия

Само в Словения цените са по-високи

Кашкавалът в България е с над 65%, или с 11,12 лв. по-скъп отколкото в Германия

Кашкавалът в България е с над 65% по-скъп от този в Германия, показват данни на правителствения сайт www.foodprice.bg. В България пакетираният кашкавал е със средна цена 28,12 лв. А цената на кашкавала в Германия е само 17 лв.

Кашкавалът в Германия е много по-евтин от нашия, при положение, че заплатите в Германия са около пет пъти по-високи, а и горивата за автомобилите са по-скъпи. Съответно разходите на производителите на кашкавал, на търговците на едро и на дребно в България са значително по-малки. Цените на земята и в строителството в България също са по-ниски от тези в Германия, което е от значение за необходимата първоначална инвестиция за отваряне на магазин.

Най-евтин е кашкавалът в Румъния. Там той струва само 16,86 лв. за кг. При нормална конкуренция пазарът в България би трябвало да е залят от румънски кашкавал, който е доста по-евтин от нашия. Румъния е съседна страна и разходите за транспорт не би трябвало да са големи.

Кашкавалът в Гърция, Австрия, Хърватия и Франция също е по-евтин отколкото в България. От наличните данни на правителствения сайт само кашкавалът в Словения е по-скъп.

Съветват фирмите да вдигнат заплатите

МВФ: Ръстът на корпоративните печалби е причина за инфлацията

Според МВФ твърде големите печалби са основна причина за високата инфлация

Печалбите на компаниите, а не разходите за труд, допринасят за високата инфлация в еврозоната, твърдят икономисти от Международния валутен фонд (МВФ). “Нарастващите корпоративни печалби представляват почти половината от нарастването на инфлацията в Европа през последните две години, тъй като компаниите повишиха цените повече, отколкото се увеличиха разходите за вносна енергия”, гласи един от основните изводи в проучване, направено от трима икономисти от МВФ.

Корпоративните печалби представляват 45% от увеличенията на цените от началото на 2022 г. В същото време увеличението на разходите за внос възлиза на 40%, а разходите за труд - 25%. Според МВФ данъците са имали атниинфлационен ефект, тъй като в редица страни бяха въведени данъчни облекчения. Дори в България бяха въведени по-ниски ставки на ДДС.

“При равни други условия, ако искаме инфлацията да се забави бързо, фирмите трябва да намалят своите маржове на печалба, които се повишиха рязко през последните две години, и да поемат част от очакваното увеличение на разходите за труд”, заяви първият зам. управляващ директор на МВФ Гита Гопинат.

Автор: Стефан Кючуков

труд