Имаме над 700 концерта, преди ставаха страшни купони.
Сега музикантите си тръгват веднага или отиват да си лягат
- Обявихте концерт на “Тото”, съвсем скоро предстои второто гостуване на Стинг в България. С какво друго се занимавате, как сте?
- По-добре от вчера, всеки ден ми е подарен. Оправям си китарите, новите ефекти, които съм получил. Изобщо, занимавам се с приятни неща.
- Започнахте да свирите със Стенли.
- Действаме. Направихме концерт в столичен клуб и мина много яко, свирихме вече на някои места. Той отделно си движи с “Тангра”.
- Това е доста различен стил музика в сравнение с парчетата, които изпълнявахте с “Черно фередже”.
- Е, “Черно фередже” не е музика. Осем години ядене и пиене... започва да омръзва.
- Вече не сте част от тази банда, развалихте ли отношенията си?
- Не. Все пак съм музикант и ми мухлясаха китарите, трябва да свиря с тях. Приключи тази история. Стига толкова, омръзна ми. (Смее се.) Но през всичкото това време не съм изпускал топката с музиката.
- Откъде тръгна идеята да работите заедно със Стенли?
- Ние сме приятели от много отдавна, свирили сме заедно едно време. Беше много преди да започне с “Тангра”, още не се занимаваше с нюуейв. И неотдавна някъде се видяхме, напихме се, така стана въпрос. Казах му, че в момента съм свободен, не се занимавам с нищо. А той взе да ми разказва, че има идея да възстанови творчеството си, но с нови аранжименти, с нови хора. Искал да е по-интересно, по-модерно. Казах му да ме брои вътре. Доколкото знам, готви и нови неща, иначе свирим старите песни, неговото лично творчество. Иво и Стефан от “Гравити Ко” също участват, много интересни хора са. Работим по този актуален начин за поднасяне на музиката - с подложки и няма нужда от пианист. Подготвена е и страхотна мултимедия.
- Не ви ли се пише музика?
- Едно време в “Ера” съм писал, сега имам някакви идеи да направя банда, но нека да отворим клуба първо. В България всичко става бавно, прави ми се як блус бенд.
- Амебата ще участва ли в тази група?
- Не. (Смее се.) Той Ваньо отдавна не се занимава. Зает е, пътува по света. Беше в Мадагаскар, после в Тибет.
- А вие пътувате ли често?
- Не обичам да пътувам. Едно време много обикалях и ми омръзна.
- Ходихте ли вече на почивка?
- Да, за два дни на морето. Не го харесвам, май въобще ще спра да ходя там. Много си харесвам София. Харесвам и големи реки, но в България такава е само Дунав. Най-гот ми е, като отида при моите приятели в Силистра. Мога да седя край реката и
часове да не обеля дума
Чувствам се превъзходно, реката ми влияе, а морето не.
- Семейството ви не настоява ли да ходите все пак?
- Отиваме и аз си тръгвам. Всяко лято ходим на Каваци, ще полудея. Синът ми за първи път работи тази година. Сега е на 22 г. и разнася наргилета на Слънчев бряг. Умирам да се смея, но той се държи много мъжки и не се отказва. Вече трима или четирима негови приятели спряха, той продължава. Железен е. Не му се меся. Не съм от тези, които говорят назидателно, мразя такива хора.
- От много години с Иван Несторов-Амебата организирате концерти. Как е пазарът през последните 2-3 години?
- Не е добре. Много неща се промениха. Българинът е от тези индивиди, които много бързо се променят в отрицателна посока. А може би не се променя, а интелектуалната пяна, която имаше това общество, избяга. Останаха само тъпи копелета. Което пък влияе за затъпяването на нацията. Особено най-младите, визирам поколението на дъщеря ми, те са убийствени кретени.
- Но българите търсят билети за концертите на големите банди в чужбина. Това означава, че все пак има интерес.
- Защото няма да дойдат тук.
- “Депеш Мод” ще имат ли концерт у нас?
- Не, засега няма да дойдат. И на мен ми се иска, все пак и аз съм фен, правили сме два техни концерта, и то убийствени. Много се надявам. Работи се по разни интересни проекти - предстои Стинг, ще правим “Тото” догодина.
- “Ред Хот Чили Пепърс” също са на турне, концертът им в България през 2012 г. беше много успешен.
- Много труден и неприятен заради българската публика.
- Тогава залата беше препълнена.
- Но изпортихме артиста. Започнахме да продаваме стадион и се оказа, че няма достатъчен интерес. Едва склонихме музикантите да влязат в залата и
започнаха да ни плюят
защо го правим там, че нямало да стигнат местата. Типичната българска история - през зимата ни е твърде студено, през лятото ни е твърде топло. Не става така.
- Правят се много на брой малки концерти. Не е ли по-добре да са по-малко, но качествени? Хората нямат пари за толкова много събития.
- Никой не го интересува дали хората имат пари. В нашата фирма мислим за този проблем. Разните измамници, които наричате промоутъри, намират някакви кинти, правят нещо, после гепят кинтите. Не ги интересува какво иска артистът, казват му да се оправя. Важното е, че са прибрали парите, другото няма значение. Пълно е с такива. Въобще не им обръщам и внимание.
- Това означава ли, че вече тук няма пазар да дойде голяма банда?
- Сигурен съм. Заради затъпяването на масата, която ходи на концерти. Тази маса от млади хора отдавна е деформирана, слуша чалга, интересува се от мадами, наргилета, въртене на задници. Въобще няма интерес към някакво стойностно музикално събитие.
- И все пак у нас има уникална атмосфера по време на концертите. Всички артисти остават впечатлени от българската публика. Навън или пияни фенове се заливат с бира, или пък зрителите седят, все едно са на театър.
- Много добре те разбирам, но рибата се вмирисва откъм главата. Като се тръгне от правителство и парламент, и надолу всичко отива по дяволите. Няма как да ти излезе сметката, ако поканиш един артист като Бионсе, да не говорим за поп изпълнителите или за банди като Muse. Това са супермодерни групи, които струват много пари, а и те самите нямат интерес да идват в тази част на света. Свързват района с Гърция, това е.
- Концертът на “Ред Хот Чили Пепърс” в Милано нямаше нищо общо с този в България. Липсваше голямата емоция.
- Но Италия е убийствена дестинация. Всички искат да ходят там. Преди да докараме Маркъс Милър, ние се съсипахме да го борим, докато в един момент мениджърът му ми каза: “Гледай сега, Димитрий, не можем да дойдем, защото отиваме в Швейцария, в Монтрьо.” Отвърнах, че и ние си плащаме, условията са еднакви. А той ми отговори, че в Швейцария е престижно. Там всичко им е на една ръка разстояние. И аз млъкнах като глупак, какво да му кажа. Вече веднъж така съм дъвкан от мениджъра на “Кис”. Беше преди много години, когато бяха горе-долу на върха. Тогава той ми каза: “Накарай ме да проявя интерес по някакъв начин”. Отговорих: “Пари.” А той: “Не! Пари всички дават, за какво да идваме в България, кажи ми?”
- Какъв тип изпълнители вървят тук?
- Бивши чалгаджии. Ако сега докараме някоя от най-нашумелите звезди, по която всички припадат, пак няма да дойдат достатъчно хора. Защото струва много пари. Все още разчитаме на малкото останали хора с нещо в главата си.
- Това означава ли, че мислите да се откажете от този бизнес?
- Не можем да се откажем, вече 25 години сме на пазара. За какво да го правим, ако се откажем, по-добре да лапнем дулото.
- Вървят ли старите рок банди?
- “Мейдън” например са като БСП. Винаги знаем, че като ги правим, концертът е гарантиран. Феновете им са като армия. “Дийп Пърпъл” също са с твърд електорат. Ако стане сделката с Роджър Уотърс, няма как да не е пълно, той е любимец както на по-възрастното поколение, така и на младите, защото е абсолютен пич. Актуален е с идеите си, той е “Пинк Флойд”. “Форинър” е банда, която винаги се представя добре в България. Но тук няма субкултура, няма клубове, в които да се свири подходяща музика. Няма пиано барове,
тукашните са
барове за пияндури
В тях се свири всичко, включително руски частушки. От друга страна, няма какво да мрънкаме, защото откъде да дойде тази субкултура? То в гените ни се чуват неравноделни тактове. Няма я англосаксонската култура, с това липсва и културата да се ходи на концерти, нямо го понятието фен. Да вземем нашите групи, те никога не са имали постоянните фенове, които пътуват с тях от град в град, както е в Америка например. Цялата тази култура се губи, не е имало кога да се създаде.
- Кои бяха най-силните години в този бизнес?
- Трудно ми е да кажа, имаме над 700 концерта. Всичко се движи по добре познатия начин - доброто старо минало. Винаги се твърди, че преди е било по-хубаво, отколкото е сега. Човек не може да каже: “Гледай сега какво е, а преди колко беше кофти”. В началото ставаха страшни купони, бяхме по-млади, бяхме фенове. Освен това и самите артисти гледаха по различен начин на света. Сега няма такова нещо.
- Дългите турнета са много изтощителни.
- Така е, преди индустрията беше много силна по отношение на мърчандайза. Това беше основното - дискове, тишърти, пръстени, гердани, гривни.... От това печелеха много, сега го няма, проклетият интернет разказа играта на всичко това. Творчеството отиде по дяволите. Казват си: за какво да създавам нещо, като вече всичко е безплатно, по-добре да го правя само като хоби. Оттам се получава страшна профанизация. Трагедията е пълна. Ето и идиотските телефони, които ни разказват играта, вече няма нормални хора по улиците, всички са залепени за екраните.
- Вие не се ли заседявате на телефона, май нямате фейсбук?
- Не, много ги мразя. И не искам да имам фейсбук. Може би ще си махна и телефона. Искам като едно време да пиша писма с перодръжка: “Здрасти, Амеба! Довечера към 5 на Синьото кафе”.
- Сега има ли заведение, в което да се събирате?
- Не, вече го няма това нещо, което е адски тъжно. Няма социален живот. Настана времето на българина, той е завършен индивидуалист, егоист.
- Все пак заведенията са пълни, в същото време масово се оплакват, че нямат пари.
- Това е типична българска черта, винаги са били пълни. Имах един познат, който просперира навремето, като крадеше бензин. Стана баровец, опитах се да го вкарам в идеята да даде пари за концерти. Каза ми в лицето: “Виж сега, оттук те вдигам, вземаме самолета и отиваме да пием кафе в Атина. Но пари за твоите глупости няма да ти дам”. Повече не искам да го видя.
- Какви инфарктни ситуации, свързани с концерти, сте имали през годините?
- Много са. С “Джипси Кингс” беше страшно, изля се ужасен порой и концертът падна. Бяха си прибрали парите, можеха да кажат “Чао” и край. Но мениджърът им, един французин, ме дръпна и ми каза: “Спокойно, ще останем и утре и ще направим концерта”. Следващото им шоу беше в Гърция, така че беше близо.
Това беше
изключителен жест
Такива хора няма в този бизнес.
Като правихме “Антракс”, имаше страхотна буря и се срути сцената. Те казаха, че много съжаляват, и си тръгнаха.
- Правили сте и много купони с различни музиканти.
- Имало е много, но вече ни е омръзнало. На един такъв Гилън си късаше ръкавите. Натрупахме доста опит и вече почти не виждам артистите. Гледам ги на концерта и това е. Преди, като беше купон, беше весело. Сега след концерта или заминават, или отиват да си лягат.
- Имате негативно отношение към попфолка. Бихте ли организирали концерт на изпълнител като Лепа Брена?
- Разбира се, защото ще е касов, а и аз имам личен опит с нея. Тя е страшна жена, много готина. Запознахме се в “Като две капки вода”. Много висока, убийствена жена, сръбкините са такива, изключително красиви. Няма нищо общо с тия, дето се хилят като пача на всяка тъпотия. Много внимателно я наблюдавах, защото очаквах да е точно такава. Няма такъв филм. Държи се с достойнство, има осанка, облечена страхотно. Снимах се с нея за спомен.
- В “Капките” все сте лошият в журито. Това игра ли е, или сте съвсем искрен?
- Предимно съм искрен, но съм си изпилил зъбите, защото е забавно предаване. На всички им е ясно, че някои от тези хора не могат да пеят, но дават всичко от себе си. Идеята е да забавляваме публиката, това не е музикален формат. С удоволствие участвам,
има някаква
купонджийска атмосфера
Никой не се бори с кръв и нокти да е първи. В журито са все готини хора, екипът е страхотен. Маги ми е приятел.
- Бихте ли журирали в “Х Фактор”?
- Да, но Маги не ме пуска там, защото знае какво ще се случи - България ще има проблем с талантите. Ще хвърчат глави. (Смее се.)
- Кога излязохте за първи път на сцената като музикант?
- Още като ученик. Беше в Младежкия дом в Монтана. Свирех на барабани в ученическа банда, трябваше да пея, опитах се и не излезе нито тон. На барабаните бях до 8-9-и клас, успоредно свирех малко и на китара. Вече в казармата се ориентирах към баса. Бяхме заедно с Любо Малковски, имаше барабани, един скапан български бас, китари и клавир. Нямаше кой да свири бас и минах на него. Взе, че ми хареса. Като се уволнихме, се подготвих и влязох в консерваторията.
- Сега връщате ли се от време на време към барабаните?
- Много рядко, въпреки че ми се е налагало. Последно беше преди години, когато барабанистът дойде пиян като свиня, падна и заспа. Май бяхме в Добрич с “Авангард”. Мисля, че в Добрич се случи това. Скоро не съм пипал барабани. Нямам интерес, басът ми стига.
- Колко китари имате?
- Към 37.
- За какво са ви толкова много?
- Ти не си ли събирала салфетки? Същото е. Така е и с колекцията ми от преспапиета. Събирам и шапки, имам около 800. Наскоро хвърлих около 300, които бяха на футболни отбори, някакви бири. Вече събирам само такива, които ми носят спомен. В последно време събирам и магнитчета за хладилник. Имам и за размяна. Като бях във Венеция, нарочно купих пет, за да си сменям с някого.
Мария Райчева
http://24chasa.bg
