Фердинанд погребан до взривените кости на сина му

Близо 106 години след абдикацията на 3 октомври 1918 г., цар Фердинанд се завърна в България. Той бе погребан в семейната крипта в двореца „Врана“, недалеч от мястото, където през 1954 г. е взривен гробът на неговия син цар Борис Трети.

 

Около 14 часа на 29 май ковчегът с неговите тленни останки пристигна на софийското летище с военен самолет. Церемонията по посрещането продължи по-малко от 20 минути.

След кацането на самолета, точно до опънатия червен килим на гвардейците, на посрещачите им се наложи да чакат 10 минути, докато 8 гвардейци изнесат ковчега.

През това време до отвора на товарния люк се наредиха официалните лица от фонд „Цар Борис и Царица Йоанна“, , западно- и средноевропейският митрополит Антоний като официален пратеник на Светия синод и апостолическият нунций в България архиепископ монсеньор Лучано Суриани.

 

При появяването на ковчега от самолета официалните лица се прекръстиха, апостолическият нунций в България архиепископ Лучано Суриани изнесе почти 5-минутна служба.

За 3 минути ковчегът с тленните останки на Фердинанд премина по червения килим, като гвардейците отдаваха чест. С военни команди ковчегът бе вкаран в луксозна катафалка. В 15 ч. колата пристигна в двореца „Врана“, където граждани и официални лица бяха обградили пътя от входа до сградата.

Отново под шпалир от гвардейци и засилена охрана, ковчегът бе пренесен от същите 8 гвардейци и внесен в предверието на двореца. През цялото време до полагането в земята върху ковчега е поставено знамето на Фердинанд, което в основата си съдържа българския трибагреник, ограден с черно-оранжево-бели триъгълници и неговия герб в средата. По време на официалната церемония до ковчега са поставени жезълът и някои от любимите ордени на владетеля.

 

Церемонията по погребението премина без президента Румен Радев и премиера Димитър Главчев, официално поканени за случая. Сред официалните лица бяха почти всички царисти от вече несъществуващата партия „Национално движение Симеон Втори“. Сред присъстващите на церемонията бяха президентът (2012-2017) Росен Плевнелиев и съпругата му Десислава Банова, бившият вицепремиер и дипломат Меглена Плугчиева, Меглена Кунева, ексшефовете на Народното събрание Росен Желязков, Огнян Герджиков и Борислав Великов, Станимир Илчев, Олимпи Кътев, Гергана Паси, Даниел Вълчев, Любка Качакова и много други бивши царски депутати, евродепутатите от ГЕРБ Андрей Ковачев и Андрей Новаков, кметът на София Васил Терзиев, депутатите от ГЕРБ Радомир Чолаков, Георг Георгиев и Тома Биков, Йордан Цонев от ДПС, Цончо Ганев от „Възраждане“, шефът на БАН акад. Юлиан Ревалски, общинският съветник от ГЕРБ Антон Хекимян, стотици царисти и гости.

 

Под звуците на предишния химн на България „Шуми Марица окървавена“, ковчегът с тленните останки на цар Фердинанд беше поставен в централното фоайе, където първи в тесен кръг с монарха се простиха наследниците му – внукът Симеон Сакскобургготски с двама от синовете си Кирил и Константин Асен, дъщерята княгиня Калина със съпруга й Китин и синът им Симеон Хасан. Направи впечатление, че един от синовете на Симеон Втори използва церемонията да снима с мобилния си телефон и да направи снимки на себе си и семейството си с гвардейците. Княгиня Калина пък беше избрала за погребението на прадядо си цветен костюм в черно-бял десен без ръкави и така ясно се виждаха мускулестите й ръце. Княгинята показва спокойно обезобразеното си от пластични операции лице. След като семейството се поклони пред ковчега с тленните останки на Фердинанд, това направиха и официалните гости. После Симеон Втори се ръкува с повечето от тях и семейството отдаде последна почит на своя предтеча, като го погреба в криптата на двореца „Врана“.

 

В равносметката на Фердинанд на българския престол от 7 юли 1887 до 3 октомври 1918 г. има едно тържество – обявяване на независимостта през 1908 г. и две национални катастрофи във времето на войните през 1912-1918 г. След тях абдикира от престола в полза на сина си Борис Трети. На 3 октомври 1918 г. напуска България за по-малко от три часа. Не се връща никога. Но до края на живота си тъгува за страната, на която е бил княз и цар.

Така свидетелстват негови приближени. Последното му желание е да почива до първата си съпруга Мария-Луиза в Пловдив. Но 76 години Фердинанд не е погребан. Ковчегът му стои в криптата на католическата църква „Свети Августин“ в Кобург пред саркофазите на майка му и баща му. До 29 май 2024 г.

Източник: Уикенд