- Филип, ти участваш в постановките “Петък вечер” и “Неделя сутрин”, които се радват на голяма зрителска подкрепа. С какво успявате да спечелите интереса на публиката и кога ще ги играете отново?
- Ние разчитаме много на импровизацията и в спектаклите често включваме актуални събития от страната. В спектаклите засягаме както политическата обстановка у нас, така и светските събития и ги интерпретираме по наш начин. Покрай Олимпиадата се шегувахме и с мъжете, които се състезаваха при жените. Всички го играем жени и по едно време аз казвам: “Ще видиш жена-жена, като се пусна в Лос Анджелис през 2028-ма година и стана олимпийска шампионка!” (Смее се.) На 15-ти октомври ще играем “Неделя сутрин” в Театър “Артвент”, а на 28-ми, отново там, ще представим “Петък вечер”. Имаме и доста представления в провинцията. Сега, с продуцента Кирил Кирилов обсъждаме моето участие в събития, които той мисли да продуцира след Нова година.
- Как стана така, че известната актриса Лилия Маравиля те е подготвила за кандидатстването в НАТФИЗ?
- Двамата тренирахме бокс в една зала. Тогава търсех някой да ми обясни как стои въпросът с Академията и понеже постоянно я засичах там и реших - ще говоря с нея. Представих є се: “Здравейте, аз съм Филип, искам това и това...” А тя: “Добре, моето момче, аз не съм преподавател, но можем да опитаме, обаче не поемем ангажимент, че ще успея!” И така, едно лято изкарах в нейния хол, подготвяйки се за изпитите и казвайки монолози. Първата година ме скъсаха, а на втората освен при Лилия, започнах да се готвя и в школата на Малин Кръстев, където тя ме изпрати. Малин и Лилия оказаха голямо влияние върху моята подготовка, а впоследствие Стефан Данаилов и Сава Драгунчев. До ден днешен, като не знам как да се оправя с материала се виждам с г-н Драгунчев и както се шегуваме - аз съм неговото протеже в българския шоубизнес.
- А с какво ще запомниш първия час в НАТФИЗ и с какви думи ви посрещна Стефан Данаилов?
- Първото нещо, което ни каза беше следното: “Едва пет процента от вас ще упражняват тази професия, а другите 95 ще станат бармани и сервитьори!” Ние не вярвахме, но то стана точно така.
Филип и приятелката му от студентските години, заедно със Стефан Данаилов
- Мастера предупреди ли ви още в началото да не се “гаджосвате” помежду си, както е казвал на други свои студенти? Кои негови думи, или уроци, си припомняш най-често?
- Да, каза ни нещо в този смисъл, но малко по-нецензурно. Продължението беше, че после ще се скараме и няма да можем да работим заедно. Казваше също, че в този живот са важни две неща - да правиш любов добре и да си пич! Ние: “Що бе, Мастер?”, а той: “Тя, жената, това иска и после ще те споменава с добро.” (Смее се.) Запомнил съм и думите му, че като си пич с приятелите - няма значение каква кола караш и какъв апартамент имаш, защото колата ще остарее, както и апартамента... Казваше: “Аз не колекционирам материални блага и вещи, колекционирам спомени - по-добре да си изкараме някъде добре - да се наядем, или напием, отколкото тези пари да ги дадеш за дрехи.”
- Би ли разказал някоя история с големия ни актьор, която го описва като човек?
- Ще разкажа една история, която бях забравил и наскоро един приятел ми я припомни. След като Мастера почина и неговите студенти се събрахме в едно заведение до Народния театър. Накрая, като поискахме сметката и ни казаха, че е оправена - от кой - от Стефан Данаилов!? Той се беше погрижил и за това. Има и една хубава лична история на мой колега, който във втори курс имаше дискова херния, а Стефан Данаилов му намери лекар и плати операцията. След това, той цяла година не можеше да идва в часовете и щяха да го изключат, но Ламбо се обади на всички преподаватели, че това момче е болно и не идва, защото здравословното му състояние не позволява и благодарение на него колегата продължи следването. Той се грижеше за всеки, който нямаше пари за семестъра, или за общежитие, като ги плащаше! Имаше семейства със скромни възможности, които едва свързаха двата края, а като си студент учиш по 10-12 часа и нямаш време да работиш, но той беше насреща. Ако има някой гладен и жаден му даваше пари, или казваше: “Идвай вкъщи - има ядене, вода, има спалня...” С колеги често ходехме при Мастера и той винаги поръчваше ядене, като за банкет, а на Коледа и Нова година задължително ни събираше в тях. Спомням си, че половината му съседи бяха възрастни хора и му звъняха, че им трябват пари, а той винаги им даваше. Ламбо казваше: “Какво ще ги правя тези пари, ще си ги нося в гроба ли?!”
- Стефан Данаилов повече те критикуваше, или те хвалеше?
- О, мен само ме критикуваше и ми се караше, но с градивна критика. Накрая вече ми казваше: “Ех, моето момче, цял живот ще играеш Ромео и любовника-интелектуалец!” Мастера трудно помнеше имена и първата година ни наричаше по градовете, от които сме, а мен ме беше запомнил заради философията и ми викаше Философа.
Актьорът е голям фен на колоезденето
- Имаш ли любим философ и сентенция?
- Много харесвам Ницше. Най-любимата ми негова мисъл е: “Отвъд ръба може да види само този, който е на ръба.” Мога да цитирам още нещо от него: “Ревността е правопропорционална на верността”, което ми реши доста проблеми. Един мой приятел също ми благодари за тази мисъл, защото чрез нея си отговорил на много въпроси.
- Ти участваш в популярния сериал “Татковци”, а в живота готов ли си за ролята на баща и момиче, или момче би те зарадвало повече?
- Не - твърдо не! Не си се представям все още като баща, не съм усетил този инстинкт да се събуди в мене. Иначе, по-скоро искам дъщеря, като видя малки момиченца и някак си по ги харесвам, а са и по-послушни.
- Не се ли замисляш за сватба?
- Имам амбициозни планове в професията за следващите две години и те не включват брак и дете. Пъдев наскоро ме бъзикаше, че нямам съпруга, докато другите колеги са или женени, или с деца, а аз нито съм женен, нито имам дете, а само гадже имам. (Смее се.) Много обичаме да се шегуваме и бъзикаме. Тези дни, след представление, заведох Скилър, Пъдев и други колеги на участие на Коцето и всички много се веселихме, макар че някои получиха културен шок, защото не бяха ходили на попфолк и им беше малко особено.
- Ти обичаш екстремните спортове - кое е най-екстремното нещо, което си правил?
- Може би скачането с парашут крие най-много рискове - тази година дори имаше смъртен случай. Екстремните неща ме влекат и въпреки рисковете, следващата ми стъпка е да почна да скачам от скали, обаче се иска посвещение, а сега не мога да отделя нужното време и внимание. Неприятното е, че като си счупя крак или ръка и хората около мен също увисват - гадно ми е колегите да страдат заради моите тъпотии.
- А кой е най-големият риск, който си поемал в живота?
- Може би, когато зарязах образованието си по философия и записах да уча актьорство. Четири години учих философия в СУ и трябваше да записвам магистратура, а и вече работех на добре платена и отговорна позиция към една фирма за парфюмерия и козметика, но въпреки това, реших, че сега е моментът да кандидатствам в НАТФИЗ. Още от ученическа възраст много обичах да ходя на театър и бях наясно, че ако сега не пробвам, после може да съжалявам. Ако не го бях направил, след това сигурно щях да си казвам - ето, сега можеше да съм на мястото на този, или онзи и какво ли щеше да бъде... Опитах, за да си спестя тези въпроси и съмнения.
- Освен в спорта, обичаш ли екстремните изживявания и в любовта?
- Не бих казал, но не казвам, че съм сухар. Тези неща съм ги надживял, да бях на 16 години - да, но на 30 години да се излагаме по паркове и горички не е ок. Не практикувам такива неща - в коли, или по планини и полянки, не мога да си ги позволя - няма ли после баня да се изкъпя, не е за мен. (Смее се.)
В дипломното му представление - “Лодкарят”
- А могат ли да те впечатлят момичетата, които позират по оскъдно облекло, или почти без дрехи в социалните мрежи?
- Четири години съм следвал в СУ и четири в НАТФИЗ, така че предпочитам свестни момичета. Няма как да ме привлече жена, която примерно за 10 000 лева си снима дупето в Инстаграм. Има момичета, които си правят профили в сайтове и изкарват много пари с разголени снимки, но един ден, като имаш дете - какво ще му обясниш, че работиш: “Маме, снимам се гола в интернет!” Едно е да го правиш, ако си на 22, но примерно на 28, като ти дойде акъла, как ще заличиш вече направеното?! Аз сега съм на 30 години и си ги мисля тези неща, но никого не съдя.
- Ти споделяш, че не си от богато семейство. Това на какво те научи?
- Да, аз съм от най-обикновено квартално семейство. Ценя парите и не мога да ги изхарча за нещо надценено. Например, не бих си купил маркови кецове за 2000 лева, но може да си взема такива за 200-300 лв., ако са подходящи за спорт в планината. Да си купя скъпи обувки, само за да ме забележи някой - няма как да стане! Дядо ми вика: “Ако си вземеш нещо материално на лизинг - не е твое, на банката е!”, затова аз си карам “Веспата” за 3000 лева и не ми пука...
- Ти често се включваш и в различни благотворителни каузи...
- Вярвам, че обществените личности са такива, заради хората - ако няма публика, която да ме гледа, аз съм никой и дължа успеха си на нея. Като обществена личност, моят дълг е да помагам на това общество с каквото мога, вкл. и с някаква кауза, защото знаем нашите управляващи как се грижат за сираците и възрастните хора! Налага се ние - хората, да събираме капачки и за кувьози! Трябва да сме единни и да си помагаме, понеже е ясно, че всеки от политиците си мисли главно каква вила да си купи. Наскоро с моя колега Христо Пъдев бяхме водещи на събитие в Брезник, на което трябваше да се съберат средства за училище за деца, чиито бащи са загинали по време на изпълнение на своята служба към МВР.
- Какво ти помага в трудни моменти?
- Както казваше Ламбо: “Количествените натрупвания водят до качествени изменения.” Като ти е трудно - работи повече, за да си занимаваш с нещо акъла. Така че, в такива моменти гледам да се ангажирам с работа и това ми помага.
Нашият гост
Харизматичният актьор Филип Буков нашумя с ролите си в хитовите сериали “Откраднат живот” и “Татковци”. Той спечели симпатиите на зрителите и в риалити формати, като “Сървайвър” и “Денсинг Старс”. Освен привлекателна визия, Филип има и солидно образование. Актьорът е възпитаник на Националната гимназия за древни езици и култура “Константин Философ”. По-късно следва философия в Софийския университет, а през 2020-та завършва магистратура по лингвистика. Артистичната му природа обаче го тласка към сцената и той е приет в НАТФИЗ, в класа на проф. Стефан Данаилов. През 2021-ва година, Филип получава наградата “Андрей Баташов”, а през 2022-ра е отличен за “Актьор на годината” от “VIP Awards”. Същата година той участва и в спектакъла “Стефан Данаилов на 80: Години любов” на режисьорката Росица Обрешкова. Сред другите му по-известни роли в театъра, са тези в “За любовта...”, “Нощните рицари”, “Молба за напускане”, “Лодкарят”, “Братя Карамазови” и прощалният спектакъл на Стефан Данаилов - “Актрисата”. През тази година предстои да го видим и в сериала “Всичко за сина ми”, където си партнира с Димитър Рачков и Христина Апостолова.
trud.bg
