Някой спомня ли си ранният, пролетен д-р Костадин Ангелов? Миналия март той се гушеше някъде измежду осанките на добродушния чичко Кантарджиев и генералът в триумф Мутафчийски. От време на време изпускаше някоя реплика, но никой не го броеше за някой. Приличаше на отличник, който винаги е готов да изпее преписвачите на другарката.
В този момент даже още беше плешлив, нямаше я боята за коса, феноменалните модерни очила. Той беше по-тих от водата и по-нисък от тревата. Дори хигиенист като Кунчев имаше по-голямо албини от него.
И тогава, докато Борисов мачкаше Мутафчийски да се облича като извънземно в защитни облекла, докато почукваше унизително с якия си пръст по шлема му, да си опича акъла с този рейтинг от 80 на сто, нещо се случи. Дойде гениалният ход на премиера да припени епидемичната обстановка и да пусне д-р Костадин Ангелов да изплува най-отгоре. Защото бъдещият министър не плашеше с одобрение, кимаше покорно с глава и докладваше като полицай на пост в районното.
Днес второто „аз“ на премиера по изкуството на хвалбата, Франкенщайнът на пъченето, започва да плаши даже създателя си. Ангелов толкова разви самоизтъкването, че е единственият, който май накара Борисов да слезе от джипката и да подкара влака. Но дали вече ватманът държавата не усеща зад гърба си препускащият стремително към властта д-р Ангелов?
Докторът-министър идеално пасва на политическата каста на управляващите. Изпълнителен, последователен, жесток към някакви се ресторантьори, той показа по-твърда ръка и от първия в държавата. Ангелов не само има таланта да заглавичква всеки проблем и да не отговаря на нито един конкретен въпрос. Невероятната му аура от словесни финтове към журналистите неизбежно ги води до автохипнотичен гърч. Пред здравния ни министър даже и д-р Гьобелс бледнее с принципа си как всяка хвалба, казана 100 пъти, може да стане истина.
За това най-добре е след 4 април д-р Ангелов да наследи Борисов като премиер. Тъкмо ще му пази поста. Мутафчийски що пък да не е президент. И той ще пази този пост за Бойко. За когато му дойде времето и в двата случая. Нищо, че временно от премиерска можем да станем медицинско-фашистка република.
Има само един проблем. Трябва да се спретне един мъничък нюрнбергски процес на доцент Мангъров. Този непримирим опортюнист трябва най-после да бъде обявен за д-р Менгеле, а не да става депутат.
Браво на Поли Златарева, която вече го грабна в „Още от деня“.
Цанко Цанев
Afera.bg
