През пролетта дъщерите на режисьорката Иванка Гръбчева отбелязаха 10 години от кончината й, а този повод двете сестри отново отбелязаха тъжна годишнина. В началото на месеца се навършиха 55 години от смъртта на техния дядо – митичният Димитър Гръбчев, създателят на УБО. Легендарният партизанин умира през 60-те години пред ужасения поглед на Тодор Живков.
„Един от най-мъчителните ми спомени е свързан със загубата на баща ми Димитър Гръбчев (род 1914). Той почина ненавършил 54 години при изпълнение на служебните си задължения. Беше прекрасен човек и ние с брат ми Сокол преживяхме тежко неговата кончина. Нашата майка Митка го обичаше безрезервно. В памет на своя съпруг тя написа документалната книга „До последния си дъх“, разказваше приживе авторката на култовите филми „Войната на таралежите“ и „13-ата годеница на принца.
Таткото на Иванка умира на 2 септември 1968 г., докато бодигардства край Тодор Живков. Държавният глава прави туристически преход в Казанлъшкия Балкан, когато шефът на охраната му получава масивен инфаркт и се свлича безжизнен в краката му. Смъртта настъпва до връх Триглав и хижа „Мазалат
Димитър Гръбчев е роден през 1914-а в Етрополе. В периода 1938-- 1939 г. е словослагател в придворната печатница. След това е партизанин в отряда на Славчо Трънски, политзатворник и концлагерист в „Еникьой“ и „Гонда вода“
Шумкарско минало има и съпругата на Гръбчев Митка. Преди 9 септември другарката от Радомирци участва в нелегални бойни групи на БКП, включително и в отряд „Георги Бенков ски". В онзи период тя изпълнява куп смъртни присъди, издадени от комунистите на представители на тогавашната власт. Насладата си от „отмъщението към враговете” описва впоследствие в книгата си „В името на народа“.
Мемоарният том на безжалостната дама е бил настолна книга за крайно левите латиноамерикански радикални групи „Тупамарос“. Брошурата й „Бойните петорки” пък е изучавана от Али Агджа и турските „Сиви вълци“ преди атентата срещу папа ЙоанПавел II в началото на 80-те години.
Според упорита мълва през 1943-та Гръбчева застреляла генерал Христо Луков – военният министър в правителството на Георги Кьосеиванов, патрон на
„Прицелих се и стрелях два пъти. Струва ми се, че куршумът попадна право в сърцето на генерала, защото той изведнъж отпусна ръце и се свлече на земята”, заявила баш убийцата пред приятелката си.
9 септември 1944 г. донесъл на Гръбчева огромно удоволствие – същия ден тя отнела безмилостно доста. човешки животи. Щом разбрала, че комунистите завзели властта в София, партизанката с прякор Огняна излязла от гората и започнала да стреля на поразия по хора, свързани със старото държавно управление. Пръв нейна жертва станал командирът на Четвърта армия ген. Атанас Стефанов. Той попаднал под дулото, докато пътувал към Плевен.
Че Митка е била машина за смърт в първия ден на „свободата“ е разказвал бившият депутат Христо Марков. По думите му тя не страдала от скрупули дори да избива мъже пред децата им. В село Торос например пребила шефа на училището Коцо Бочев, а когато дъщеричката му Магдаленка извикала: „Леличко, моля ви, не убивайте татко!" вдигнала пистолета си и направила даскала на решето. При екзекуцията стените се обагрили в кръв, съпругата на клетника припаднала, а невръстното му детенце замлъкнало от ужас.
„Майка ми беше много популярна с дейното си участие в антифашистката съпротива. Също и със своите книги за героизма на българския народ, проявен по време на Втората световна война. Гордея се, че съм дъщеря на антифашисти. И намирам за просташко за се твърди, че в България е имало фашизъм. Баща ми на 17 г. е бил вкаран по политически причини в затвор. Като избухва войната е пращан в концлагери. Мама я знаят в Израел, в Америка“, споделяла е режисьорката на „Войната на таралежите“ Иванка Гръбчева.
Татко й Димитър е назначен за секретар на новосъздаденото отделение Държавна „сигурност“ при Министерския съвет на 09.09.1944 г. В същото ведомство е устроена на работа и жена му. През 1946-а на съпрузите е поверена охраната на царското семейство – малкия Симеон, сестра му Мария-Луиза и родителката им Йоанна Савойска, при отпътуването им в изгнание.
Гръбчев е с прогимназиално образование, но се самообразова бързо и расте в службата. Издига се до поста зам.-началник на Комитет „Държавна сигурност“, а в един момент му поверяват задачата да създаде УБО. Именно той е първият шеф на митничното Управление „Безопасност и охрана“.
Ген. Гръбчев лично поема грижата за безопасността на Георги Димитров. Поради близостта му с „вожда и учителя“ съпругата Митка и дъщерята Иванка често гостуват на семейството на министър-председателя.
Авторката на детската комедия „13-ата годеница на принца“ къташе приживе в личния си албум снимка, на която „героят от Лайпцигския процес“ я държи в ръцете си. фотографията й беше много свидна, а нейната история е разказана от майка й в книгата „До последния си дъх“.
За да създаде УБО по съветски образец, партизанинът от Трънския отряд изкарал 6-месечна специализация в Москва. Като се върнал, наредил на охранителите на властта да бъдат разделени в два батальона от по 300 души. По-елитната от двете групи била дислоцирана в бившия царски дворец „Врана“. В нея влизала и химическа рота, която изследвала за отрови въздуха, водата и храната на вожда.
Гръбчев въвел и ботевската униформа, която носели гвардейците при посрещане на чужди делегации. Освен това създал ферма за пуйки, пилета и прасета, която произвеждала екологично чисти мръвки за управляващата върхушка.
Когато Димитър Димитров починал в Русия през 1949 г., генералът лично съпроводил тленните му останки с траурния влак до София. Началникът на УБО не се отделял от ковчега нито за миг – страхувал се да не би някой диверсант да вземе да открадне трупа на починалия министър-председател.
Скоро след кончината на управника от Ковачевци мъжът на Митка Гръбчева изпаднал в немилост. Обявили го за английски шпионин, започнали да го разследват и го снели от длъжност. През 1956 г. обаче Тодор Живков поел властта в БКП и реабилитирал генерала, правейки го свой личен охранител.
Източник: Уикенд
