Не знам кога някой ентусиаст ще тръгне да ръси със захар този участък на магистрала “Тракия”, но е факт, че от 28-ия до 25-ия километър в посока София вдясно от пътя са подредени не една и две надгробни плочи на загинали. И в обратната посока с няколко километра разлика е същото.
И пак там, точно на 27-ия километър, в петък, 13 април, стана тежкият инцидент с преобърналия се автобус.
Можеше ли да бъде
избегната тежката
катастрофа
с автобус на магистрала “Тракия”, при която загинаха толкова много хора? Това ще кажат в крайна сметка експертите по пътното движение. Ще търсят причините, ще изследват дали водачите са употребили алкохол, кой с колко километра е карал и т.н. Лекарите от болниците в София ще се борят за човешки живот - да спасят ранените, колкото и тежко да са пострадали. На такива картини ставаме свидетели всеки ден в България, даваме най-много жертви по пътищата на глава от населението в страните от ЕС. Но ние самите трябва да направим нещо, за да се спасим.
Едни обвиняват лошите пътища, други - слабата подготовка, трети - старите автомобили. Четвърти - малцина, говорят за това, че качим ли се в колите си, ставаме сякаш хора от друго измерение. Ако не всички, то мнозина. Нагледах се точна на такива
- хора от друго
измерение, някакви
свръхчовеци ли, античовеци ли,
когато пътувах от Пловдив към София в неделя, навръх последния Великден.
Денят беше слънчев, пътят - сух, голямото пътуване с десетки хиляди автомобили се очакваше да е на следващия ден, в понеделник. По всички прогнози пътуването по “Тракия” в тези 120 км до София трябваше да е от спокойно по-спокойно.
Трябваше, но не беше. Лявата т.нар. лента за изпреварване се оказа близко до задръстването. В нея свистяха в непрекъсната колона джипове и супермощни лимузини, мериха си конските сили и шофьорската агресия. Трудно в тази лента можеше да се промуши някой от простосмъртните със среден клас кола. За още екшън често обаче компания на джиповете правеха често тирове. И те изпреварват онези, нормалните и бавните.
Но тръгне ли тир, набиват се спирачки от идващите с нова вълна джипове, защото камионът няма тая мощ, че да изпревари за секунди, минават минути, пак спирачки, пак навалица в лявата лента, само чудо помага да не се стигне до някое меле. За капак онези, кото нямат нерви да чакат ред за крайната лява лента, се втурват в аварийната - изпреварват оттам, стига да имат тоя късме някой да не е спрял в нея.
“Кой си ти, че да ми
се пречкаш в краката!”
- това е главното послание,
придружено с размяна на гневни присвятквания с дългите светлини и клаксони. Нервно, напрегнато, агресивно.
Сякаш зад воланите на колите не бяха същите тези хора, които буквално само преди няколко часа бяха ходили на тържествената великденска литургия, бяха палили свещи да приветстват чудото на възкресението, бяха се молили за здраве и мир с близките си...
Можеха ли поне на Великден, на най-големия от християнските празници, да бъдат за малко християни - отзивчиви, отстъпчиви или поне любезни към ближните, с които в този момент се бяха озовали на един и същи път? Можеха, ако бяха поне малко християни, поне малко човеци или в най-общия случай - поне нормални хора, които спазват някакви правила.
Само дето човекът е
такава порода, че спазва правила
едва тогава, когато има
кой да го контролира
Та в случая с онзи уж лежерен следобед на “Тракия” нямаше нито един контролиращ полицай, нито една патрйулка по 120-те километра от Пловдив до София... Дори и на обичайните места, на които стоят. А щом няма - дайте да дадем!
Казаното дотук го обобщи и един говорител на Европейската комисия - Енрико Бривио, когато коментираше защо в България стават толкова тежки инциденти на пътя и даваме толкова много жертви. “Старите коли, неразвитата пътна мрежа и културата на шофиране са основни причини за високата смъртност по пътищата на България. Знам, че бяха изградени нови магистрали, които вероятно са направили положението по-добро. От друга страна, има работа, която трябва да се свърши по отношение на образованието и културата на хората при движението.”
Ей това ни казва човекът от Брюксел, който може и да не е стъпвал на магистрала “Тракия”, но е разбрал, че нещо с културата на хората по нашите земи не е наред, когато шофират.
Ако се питате как по-точно
ще я създадем тази култура,
отговорът е от прост
по-прост - с контрол!
Дали ще са камери, дали ще са пътни полицаи през 10 километра, няма значение - контрол му е майката. И здрави глоби. Глоби, които, ако не платиш до 10 дни, до 1 месец, ти спират колата от движение. И точка! Стига с това шикалкавене, стига с глезотии “този ми виновен, онзи ми виновен”.
Да се дадат толкова жертви при катастрофа на магистрала, е прекалено тежък инцидент, за да обвиняваме за това само фаталния петък, 13-и.
Ако трябва, да назначават съвсем нов състав на Пътна полиция - да го направят. Ако трябва да обучават досегашните - да започват. Но така повече не може да продължава. Вярно е, че има дупки по пътищата. Вярно е, че караме стари коли. Вярно е, че не спазваме правилата. Вярно е, че се правим на по-големи тарикати, отколкото може да понесе тази територия. Но ако поне тарикатите намалим наполовина, и жертвите ще са два пъти по-малко.
http://24chasa.bg
