Строежът на метрото ще затрудни пешеходците временно, но е важно да се помисли за тяхната
сигурност и удобство
ВРЕМЕННО, ама колко да е временно - от юни до октомври например. Стотина дни. Не, не става дума за световен проблем, нито за балкански, а за нещо елементарно и съвсем домашно. Но си струва тези 50-60 реда, за да се поправи недоглеждането.
От края на май до октомври (според официалното съобщение) отсечката между улиците “Мизия” и “Шипка” в южното платно на бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” е затворена за строеж на метростанция. Дотук добре, даже отлично, защото един ден метрото ще направи ако не света, то поне София по-добро място за движение, а и за живеене.
Помислено е и къде ще преминават колите и автобусите, докато трае строителството. Отредили са им една лента и това е напълно логично и достатъчно. Протести и мрънкане няма - все в името на метрото. Трябва просто да се изтърпи, няма как иначе да стане по-хубаво.
Само едно още не са измислили - откъде да преминават пешеходците, докато трае ограничението. Тяхната територия - някогашният широк тротоар буквално до входа на Военната академия, сега се пада в частта на строежа. Пешеходецът, който идва откъм Орлов мост, слиза по ул. “Мизия” или идва откъм Испанската гимназия, има един-единствен избор - да пресече реката, да заобиколи стотина-двеста метра, за да се върне почти в изходната точка и да отиде примерно до автобусната спирка пред входа на Военната академия.
Ако пешеходците бяха от породата на летящите хора (почти като при Валери Петров), може да преодолеят тези критични 50 метра безпроблемно. Но не са! Не само не са летящи, но често са майки с бебешки колички, ученици, тичащи към близкото училище, труднопридвижващи се възрастни. За достъпа на хора с инвалидни колички да не повдигаме темата...
Та сега тези хора правят един абсолютно безсмислен кръг, пресичайки канала, за да се върнат обратно на същата южна страна на булеварда, защото никой не се е сетил, че може да им се направи тротоар. Има дори и къде - по брега на реката. Там впрочем вече има пешеходци, които трамбоват новата необходима пътечка.
Ако се преброят по дължината на въпросната пътечка стотина-двеста базалтови плочки, ще стигнат от “Мизия” до моста пред Военна академия, за да стане пътеката тротоар. С други думи - съвсем малко е необходимо, за да вървят нормално пешеходците.
Казват, че човекът е най-важен - много по-важен от колите, от подлезите... Затова и първо трябва да се помисли за неговата сигурност и удобство. В случая някой е пропуснал да го направи - вероятно с идеята, че става въпрос за нещо временно. Но ако сега е лято и повечето пешеходци дори не се замислят, а просто заобикалят или вървят напряко по туристическата пътека, ще дойдат студени есенни дни, може и сняг да завали, докато се върне старият тротоар пред автобусната спирка. Идеалният вариант щеше да е, ако въпросният временен тротоар - или поне пътека с плочки, беше вече направен. Но и сега не е късно. За два-три дни една чевръста бригада може да го свърши, стига някой да го разпореди.
http://24chasa.bg
