Макар и на 83-годишна възраст, първият български космонавт Георги Иванов все още е в добра форма и гледа пчели в Банкя. За съжаление обаче колегата му Николай Рукавишников, с когото летя в околоземна орбита на 10 април 1979 г., издъхна на 70 години преди 22 лета. Последният му земен ден на този свят бе 19 октомври 2002 г, когато командирът на кораба „Съюз-33“, бива покосен от масивен инфаркт.
Приживе Рукавишников гордо носел званието „Герой на НРБ”, с което го удостоил Тодор Живков след смесения българо-съветски полет. В действителност обаче руснакът не заслужавал много-много отличието. В напрегнати ситуации той губел ума и дума и поведението му не било никак геройско. Мнозина са склонни да винят именно него за провала на мисията им с Георги Иванов през 1979 г.
Николай Николаевич е може би карък №1 сред астронавтите на СССР, става ясно от биографията му. Роденият в Томск потомък на железничари търпи крах още при първото си излитане с ракета от Байконур. През 1971-ва той е инженер-изпитател на кораба „Съюз-10”, който трябва да се скачи с космическата станция „Салют-1”. Предвидено е мисията да
Кратък е и вторият космически полет на Рукавишников. През декември 1974 г. той полита с ракетата „Съюз-16". В този полет, продължил по-малко от 6 денонощия, бъдещият командир на Георги Иванов е бордови инженер. Тогава отново не е осъществено скачване с руската космическа станция, но пък е направена тренировка за взаимодействие в околоземна орбита с корабите на НАСА „Аполо”.
Година по-късно Николай Николаевич се надява да полети с ракета за трети път, но остава в дублиращия екипаж на мисията „Съюз-19“. Не му е писано да участва и в руско-чешкия екипаж през март 1978 г., макар да е предвиден за него.
На 10 април 1979-а Рукавишников най-сетне отново е в скафандър. Същия ден от космодрума в Байконур е изстрелян „Съюз-33”, в който освен астронавта от Томск е и ловчанлията Георги Иванов. Българо-рускиятполет е част от програмата „Интеркосмос", в която участват всички социалистически страни.
„Съветският съюз предоставяше изцяло безплатно своята ракетно-космическа техника, а учените специалистите от другите комунистически държави създаваха прибори, които се извеждаха в Космоса. През 1972 г. покрай „Интеркосмос" България зае 18-о място в световната класация на космическите държави. След 10 април 1979 г., след полета ни с Николай Рукавишников, НРБ се изкачи на 6-о място – като държава, участничка в комбинирани космически полети и като третата страна, създала храна за Космоса. По програмата през 1988 г. летя и Александър Александров.
Наши учени и специалисти създадоха апаратури, работили дълги години на станциите„Салют" и „Мир”. Днес и на МКС – Международната космическа станция, има български прибори”, разказва 83-годишният ген. Иванов.
Мераклия за полета „Съюз-33“ бил и вторият ни космонавт Александър Александров. В Политбюро на БКП дълго умували кого точно да изпратят сред звездите през 1979-а. За Александров настоявал Пенчо Кубадински, тъй като двамата били земляци от Североизточна България. Ловешкото лоби на Георги Иванов – Гриша Филипов и Милко Балев, обаче се оказало много по-силно.
„Над 700 военни пилоти кандидатстваха. Подборът продължи повече от година и основно беше по медицински показатели. За Москва заминахме четирима – Георги Йовчев, Иван Наков, Александър Александров и аз. След сериозни медицински изследвания останахме двамата с Александров и започнахме едногодишна подготовка. Бяхме подложени на тежки физически натоварвания, усвоявахме сложна космическа апаратура. „Проиграхме” и стотици т.нар. нещатни, непредвидени, екстремни ситуации, които могат да се случат при полет. Най-трудните моменти бяха изпитите. Явявахме се на един изпит по няколко дисциплини, който се провеждаше пред комисия от 20-25 човека, като всеки от тях имаше право да ни задава
въпроси по специалността си”, споделя ловчанлията. И допълва, че с конкурента му винаги са били в добри отношения. Макар Георги да бил избран да осъществи първата ни космическа мисия, до полета му можело и да не се стигне. Защо ли? Ами защото в СССР не харесвали името на нашенеца. Неговата истинска фамилия Какалов, на руски се асоциира с онова облекчаване, което човек извършва в усамотение в тоалетната.
Затова в КПСС били категорични: „Ако иска да лети, българинът трябва да се прекръсти".
Да, ама Какалов хич не щял да си сменя името. Той си обичал наследената от баща си фамилия, не бил склонен току-така да се откаже от нея. И едва след дълги кандърми роденият в Ловеч пилот се съгласил да стане Иванов.
Руснаците го бъзикали не само за името му, но и за мустаците му. Николай Рукавишников при всяка тренировка пускал дебелашки шеги: „Внимавай скафандърът да не прещипе мустаците ти, че ще останеш без херметизация!". По същия начин се майтапел и ръководителят на полета Алексей Алексеев.
„През 1971 г. като пилоти провеждахме стрелби. Заради местен вирус се наложи да бъдем поставени под карантина за 15-20 дни. В този период си пуснах брада и мустаци. След като приключи карантината, реших да си оставя мустака. Никога впоследствие дори не съм се и замислял да се разделям с него”, разказва за емблематичното си окосмение легендарният генерал от ВВС.
През пролетта на 1979 г. Георги отлетял в Космоса, носейки със себе си БГ флага, копие на Паисиевата история, пръст от връх Шипка и кукличка.
Последната вързал на пулта за управление – за да покаже кога ще настъпи безтегловността.
Полетът на прекръстения балканджия продължил много по-кратко от предвиденото. Заради голяма повреда в двигателите българинът и командирът му Рукавишников не успели да се скачат с орбиталната станция „Салют-6”. Двамата можело и да не се върнат на Земята, ако не било хладнокръвието на Иванов. При възникването на проблема нашият астронавт запазил самообладание, докато руснакът буквално припаднал от страх. И до днес се смята за чудо това, че пулсът на ловешкия пилот се повишил само с два удара в рисковата ситуация. От 72 станал на 74.
„Наложи се в движение да се изменя инструкцията за използване на резервния двигател. И до днес случаят се разглежда като нетрадиционен и твърде сериозен. На един конгрес в Чехия руският космонавт Александров изнесе доклад за особеностите на нашия полет, обяснява Какалов. И допълва, че в деня, в който с Рукавишников се приземили успешно, главният конструктор на корабите „Съюз” получил тежък инсулт, от който едва оцелял. Мозъчният удар бил резултат от възникналата напрегната ситуация с международния екипаж.
„Най-важното е, че успяхме да върнем техниката, за да бъде открита причината за случилото се. Полетът на унгареца Берталан Фаркаш трябваше да бъде месец след нашия, но се отложи с година. За този период практически беше създаден нов двигател”, разправял е куражлията Георги в свое интервю преди години.
Докато той и командирът му бедствали в безтегловност, у нас излязъл специален брой на сп. „Български воин“, посветено на космическата им мисия. В него пишело как „Съюз-33“ се скачил безпроблемно с орбиталната станция, как на борда на „Салют“ ловчанлиятна черпил руските си колеги с луканка и лютеница. Наложило се спешно изземване на разпространените по РЕП-овете количества от изданието.
След оцеляването си Иванов бил приет от Брежнев в Кремъл. Там на специална церемония страдащият от паркинсон съветски ръководител се опитал да закачи на ревера на българина златния орден-звезда „Герой на СССР“, но ръцете му треперели и първоначално не успял. Наложило се Георги да хване пръстите на вожда и да ги направлява. „И при Тодор Живков съм бил – аз все пак бях военен пилот от БНТА, осъществяващ важна държавна задача. Какви можеха да са ни отношенията с генералния секретар на ЦК на БКП? Делови и добронамерени. Но по-впечатляващи, даже зашеметяващи, бяха срещите ми с хората от България. След полета имах стотици посещения в много градове и села и навсякъде срещах доброта и сърдечност“, връща лентата на спомените си първият ни космонавт.
Той никога не е уронвал авторитета на своя командир Рукавишников, разказвайки подробности за това как руснакът колабирал от ужас. Всички в космонавтиката обаче са наясно, че ако не бил българинът да запази самообладание и да включи резервен двигател, екипажът нямало да оцелее.
Без тяга „Съюз-33" щял да се върти 4 месеца около Земята, след което щял да навлезе в атмосферата и да изгори в адската жега. Двамата астронавти на борда пък щели да умрат още на третия ден след аварията, защото нямало да имат достатъчно кислород за дишане.
Източник: Уикенд
