Гледам надрасканите ръце на оня млад мъж. “Свобода или смърт” пише. Същите ръце, нарязали с бръснарско ножче тялото, обръснали главата и счупили носа на 18 годишно момиче.
После гледам ръцете на съдийката, която решила, че това е някакво дребно провинение. Ръцете, пуснали престъпника на свобода. С тия ръце жената отглежда цветя в саксийки, докато споделя пламенни постове в защита на “традиционното християнско семейство”.
Накрая поглеждам своите ръце. С тия ръце пиша и бриша по тоя бял екран, търся смисъл и се мъча да го формулирам. Редя отдавна забравени думи, бълвам преглътнати истини и търся подменената вяра. С тия ръце прегръщам малката си дъщеря, която някой ден ще стане на 18, тук.
Само че моите ръце, и вашите ръце, и ръцете на оная съдийка са протегнати в една и съща посока. Защото ние заедно дундуркаме вече няколко поколения интелектуални и морални инвалиди, по чиито осакатени души и ръце някой е надраскал присвоеното от истинските патриоти, извратено в съвременна кухота “Свобода или смърт”.
И те вече са избрали второто. За България.
Радослав Бимбалов
#koй
преди 9 месеца
ма ,бималов, нали лъскахме с тебе жълтите павета с паста "антикУмунетъ". молъ,малко ми идват бонус сълзите. сериозно ли си се умислил. там,при оги жабата ,ти е форума, и как пропусна една чикия по адрес на г-н путкин. вземи се въ ръце и по-сериозно с промяната и да ги ева в бг жълтомозъчните. до шизофринияя докарахме. (казах)
Коментирай