Горивата поскъпват: ударът вече стига до семейния бюджет

Разликите между отделните бензиностанции остават значителни.

Бензинът А95 е поскъпнал с над 6% за месец, дизелът – с повече от 4%. За шофьорите това означава десетки евро допълнителен разход, а за бизнеса – по-скъпа логистика и нов натиск по веригата на цените

Септември приключи с по-скъпи горива, а ефектът вече не се измерва само с цената на колонката, предаде репортер на БГНЕС. Средната цена на бензина А95 в България е достигнала 1,68 евро за литър към 1 октомври, спрямо 1,58 евро месец по-рано. Дизелът е около 1,91 евро, след увеличение от около 1,83 евро за литър. Така само за месец бензинът е поскъпнал с 6,33%, а дизелът – с 4,37%, показват данните на „Фюело“.

Данните на Българската петролна и газова асоциация потвърждават нивата от 1 октомври – 1,680 евро за литър А95 и 1,910 евро за дизела.

Разликите между отделните бензиностанции остават значителни. В наблюдаваните обекти на 1 октомври най-ниската цена на А95 е била 1,59 евро, а при дизела – 1,83 евро за литър. Това означава, че при избора на конкретен обект разликата може да достигне десетки евроцента на литър.

10 евро повече за 100 литра

Ефектът върху домакинствата е лесен за изчисление. Автомобил, който изминава 1000 километра месечно при разход 7 литра на 100 километра, потребява около 70 литра гориво.

При цена от 1,68 евро това са 117,60 евро месечно за бензин. При дизел от 1,91 евро разходът достига 133,70 евро.

Самото увеличение през септември означава приблизително 7 евро повече за 70 литра бензин и около 5,60 евро повече за същото количество дизел спрямо началото на месеца. При по-голям пробег, втори автомобил или ежедневно пътуване между населени места сумата бързо нараства.

Но истинският икономически ефект започва там, където приключва личният автомобил.

От бензиностанцията до магазина

Горивото е разход за товарните автомобили, автобусите, куриерските фирми, земеделската техника и множество производствени дейности. По-скъпият транспорт увеличава разходите по доставката на суровини и готови стоки и създава натиск върху крайните цени.

Това не означава, че всяко увеличение на горивата автоматично води до същото увеличение на цената на хляба, храните или услугите. Делът на транспорта е различен при всеки продукт, а върху крайната цена влияят още суровини, труд, енергия, логистика и търговски маржове.

Именно затова горивата са по-скоро инфлационен натиск, отколкото единствено обяснение за движението на потребителските цени.

Държавата компенсира, но ценовият натиск остава

От 1 октомври започна изплащането на еднократната компенсация от 50 евро по програмата „Инфлационен чек“. Средствата са предназначени за над 550 000 души от уязвими групи, като плащането се извършва без подаване на заявление.

В същото време държавата въведе и нулева акцизна ставка за природния газ и LPG, използвани като моторно гориво, за периода от 1 октомври до 31 декември 2026 г. Парламентът одобри мярката окончателно.

Очакваният бюджетен ефект е около 20 млн. евро пропуснати акцизни приходи за периода на действие на мярката. По данни, представени пред парламентарната комисия, около 17 млн. евро от този ефект са свързани с LPG.

Това показва и другата страна на проблема: държавата може временно да намали една от данъчните компоненти на цената, но не контролира всички останали елементи – цената на петрола, преработката, транспорта и търговските разходи.

Цената на горивото не е само цената на петрола

Зад всеки литър стоят няколко компонента – стойността на суровината, преработката, логистиката, търговските разходи и данъците. Затова движението на международните цени на петрола не се пренася автоматично и едно към едно върху колонката.

За домакинството обаче сметката е проста: по-скъпото гориво увеличава директния разход за придвижване. За бизнеса то увеличава разходите за транспорт и доставки. А когато този натиск се задържи, част от него може да бъде прехвърлена към крайните цени.

Така един литър бензин или дизел се превръща в много повече от разход за автомобила. Той е част от цената на придвижването, доставката и производството – и затова всяко по-продължително поскъпване на горивата се усеща далеч отвъд бензиностанцията. І БГНЕС