ГОРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО (много неприятна приказка)

https://svobodnoslovo.eu/bulgaria/gorskoto-pravitelstvo-mnogo-nepriyatna-prikazka/111146 SvobodnoSlovo.eu
ГОРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО  (много неприятна приказка)

ГОРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО

(много неприятна приказка)

В гората решили да правят правителство. Не че им трябвало, то с тия правителства брали само ядове, но все пак решили да имитират някаква демокрация.

Най-активен в преговорите за правителство бил вълкът. Той по произход бил вълк-помияр, който навремето охранявал големите вълци и покрай тях се издигнал в кариерата – получил власт, изял много горски животни и даже си имал млада вълчица в Барселона. 

Та извикал вълкът овцата и ѝ казал:

- Дай да направим правителство с теб. На ротационен принцип. Девет месеца ще управляваш ти, после девет месеца – аз.

- Как ще направя правителство с теб, Вълчо? – разтреперила се овцата. – Ти ще ме изядеш.

- Няма да те ям.

- Ама обещаваш ли?

- Обещавам.

- Закълни се в майка и баща.

- Заклевам се в майка и баща - рекъл вълкът и се прекръстил, защото бил набожен. – Ще ти дам цялата власт и девет месеца ще си правиш, каквото си искаш.

- Ох, много хубаво ми звучи – зарадвала се овцата и го погледнала с най-благодарния си овчи поглед. Вече си представяла как се къпе във власт и разкош и около нея припкат раболепни репортерки мисирки. – Ама как ще обясним на другите овце, че вече не сме врагове, а партньори?

- Бе няма кво да им обясняваш! – отсякъл вълкът – Те са прости. Дванайсет години съм ги управлявал и всичките ми номера минаха. Тия са толкова загубени, че никога не биха потърсили сметка на правителството си. Най-много да ни псуват в социалните мрежи и да се заканват.

- Ох, говори ми, говори ми… - премрежила от удоволствие поглед овцата. – Ама другите овчици все пак ще ме питат защо аджеба съм влязла в съюз с теб. Нещо трябва да им кажа.

- Кажи им, че правим това правителство, за да защитим гората от общия ни враг.

- Кой е общият ни враг?

- Ми ще измислим някакъв враг. Да речем магарето.

- Магарето ли, бе? – разкикотила се овцата. – Какъв враг може да ни е тоя? Тоя е кух като меча хралупа напролет. Аз даже съм правила ала-бала с него. Магарето – враг! Хахаха.

- Еми каквото ни е правителството, такива са ни и враговете – заключил мъдро вълкът. 

Прегърнали се с овцата и призовали другите овце да блеят пред обора на магарето и да му викат „къш“. Магарето не се впечатлило, а продължило кротко да си преживя. Овцете поблели, поблели пред обора, па се разотишли.

И така вълкът и овцата направили ротационно правителство. Вълкът продължил да дерибейства из гората, а овцата се правела, че не забелязва, за да опази коалиционния мир и джентълменското споразумение. 

Отношенията между двамата били чудесни. Вълкът научил овцата да яде месо. Тя отначало се дърпала, но после почнала редовно да си хапва месце. Най-много ѝ се услаждало агнешкото. Вълкът често отмъквал от кошарата по някое агънце и двамата с овцата си устройвали угощение. Докато оглозгвали кокалите на агнето, си припомняли как преди години са били врагове и се заливали от смях.

Ала овцата не изкарала девет месеца във властта. Един ден вълкът нещо не бил на кеф и я изял. 

А кожата ѝ подарил на магарето в знак на уважение между институциите.

После си взел друга овца за правителството.

На ротационен принцип.

(Тази приказка е измислена. Всяко припознаване на реални събития или личности би било плод на гузно въображение)

ИВО СИРОМАХОВ

2 Коментара

гошо

преди 10 месеца

Браво Сиромахов, ама защо ми се струва, че и вие блеехте заедно с вълка, а на последък щяхте да правите заедно и правителство.Иначе приказката е хубава и поучителна.

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.