До неотдавна малките квартални ресторантчета поддържаха сравнително прилични цени и бяха по джоба на средностатистическия българин. Гостилниците, най-вече в центъра на София, работят на пълни обороти по обед, когато разчитат на посещенията на хората, работещи по офисите наоколо.
От известно време насам обаче, те също увеличиха драстично цените, макар да не могат да се похвалят с висококачествена храна, а и повечето са на самообслужване, което им спестява сериозни разходи. Храната при тях вече е повишена с 20% и едно обедно меню от 7-8 лв., вече трудно може да се намери за под 15 лева.
Обичайно офертата включва супа, основно и някакъв скромен десерт, като мляко с ориз, суха паста или пък крем.
Супа под 5-6 лева няма как да се намери, а в по-претенциозните места върви и по над 8 до 10 лева, възмущават се потребителите.
Основно ястие, дори без месо, не пада под 7.50 лева, а тези с мръвка вървят над 8 до 10 лева.
Посетителите на този тип заведения недоумяват на какво отгоре се качват цените, при положение че повечето от обектите са неугледни, някои дори със съмнителна хигиена, сервитьори няма, а храната в никакъв случай не е приготвена от висок клас готвачи и предимно по рецептурници от соца.
Качеството на продуктите също е далеч от идеалното.
Гостилниците се оказаха много изобретателни, изхитриха се и избиват и с цената на дребните добавки, както и с прибори, кутии и филии хляб.
Една филийка хляб и в най-долната кръчма върви по 40 стотинки, при положение че цял хляб в магазина е малко над 2 лева.
Кутийките, в които се сипва храната, вместо да са безплатни, вървят също по 30-40 стотинки, а отскоро и долнопробните, чупещи се пластмасови лъжици и вилици се дават з по 20-30 стотинки, нищо, че доскоро бяха безплатни. Дежурното обяснение е, че такива били изискванията на Европейския съюз. Интересно защо тогава в Испания, Италия и Гърция никой не таксува клиентите за тях.
Гарнитурите стават все по-скъпи и не се учудвайте, ако за няколко картофа, лъжичка ориз или 5-6 резена краставица ви искат по 3 лева. Една люта чушка е около левче, а ако вземете и най-бедната салатка за гарнитура, това оскъпява с поне 2 лева порцията.
„Нелепо е кварталните гостилници да си позволяват такова поскъпване, при положение че нито са вдигнали качеството на обслужване, нито храната е станала по-качествена”, гневни са посетителите. Злоупотребите с порциите пък са редовни – често в супите с месо трудно се намира месо, а основните са наблъскани предимно с картофи или някакъв евтин зеленчук. Салатите пък представляват само накълцани марули или пък евтин домат с лук, което показва, че никой не си е правил много труд да скалъпи нещо по-свястно.
Търговците са се изхвърлили и с цената на кафето в малките ресторантчета, която не отстъпва на скъпите кръчми. На някои места цифрата е скочила до 3-4 лева, а ободрителната напитка от първа глътка дава да се разбере, че пиете долнопробно кафе, а не някой отбран бранд.
Източник: Уикенд
Реалист
1 week before
Вярно е. Майка ми беше най-добрият готвач на света доскоро, дарба както всички останали дарби. Връщала съм се от сватби, вечери и обеди с партньори и пр. в елитни ресторанти, без да ям, за да се храня вкъщи.. Но поради годините си тя вече не е в състояние да ни готви, пък и тя е претенциозна, не желае аз да готвя, напълно разбираемо. Обиколих всички кръчми в квартала - написаното е вярно. Аз мога да го ям, но тя не. Баси и проблемите!
Коментирай