Хазартът всъщност е игра, но докато при другите игри, при компютърните например, особеното е в самото играене, то при хазартните игри особеното е в целта на играта – печалбата. Обикновено тя е в пари.
Зависимостта от хазарта е известна още и като "вредна привичка за играене на пари“, като мания (хазартомания или людомания), като гемблинг.
По МКБ-10 страданието е с шифър F 63.0.
Зависимостта се изразява в многократно и непрекъснато участие в хазартни игри от най-различен тип, което доминира напълно в живота на пациента и снижава или елиминира напълно неговите семейни, професионални и социални задължения.
Хазартната (от арабската дума azar – случай) игра е основана на риска и дава по определени правила възможност за печалба.
Основните хазартни игри у нас са с карти, зарове, игрални автомати, игри в казина, тотализатор, лотарии, картончета, бинго и др.
Напоследък се налагат чудовищно рекламираните чрез всякакви средства (сексапилност, чалга, футболни простаци, сръбски тарикати, разни глупаци, правещи се на умни etc.) у нас навсякъде, всякак и всякога онлайн казина, игри със залагания, главно за футболни мачове, в целия свят няма подобна картина.
Хазартни елементи има и в лотариите при съвременния мърчандайзинг (merhandising), при игра на борсата и др., но все по-популярен става онлайн хазартът, онлайн залаганията.
Можем да констатираме, че в България през последните две-три десетилетия има бум на хазартни игри, както и изключително рязко и огромно като обем увеличаване на броя на хазартоманите (гемблерите) с адикция към хазарта.
По официални публикувани данни на некомпетентни и фалшиви научни посткомунистически институции зависимите от хазарта у нас били около 12 000, хахаха!, но в действителност тяхното число е поне 300 (триста) пъти по-голямо, тъй като около 50% от пълнолетното население у нас плюс непълнолетните, и даже малолетни, има тази адикция.
Това са около 3 000 000, 3 милиона!, някои посочват 3,5 милиона!, българи и българчета, които в някаква степе са зависими от хазарт, и аз, грешния, също съм сред тях, които постоянно участваме в някакви хазартни игри, лотарии, тото (аз всяка седмица пускам фиш за тото "6 от 49"), футболни залагания, търкаме картончета и др.
Това е резултатът от скритата престъпна протекция на корумпираната ни държава на незаконното свръхмащабно рекламиране на хазарта у нас.
И ще ви кажа за най-долното и възможно най-циничното нещо в покварената БГ: един бивш министър раздаде 4.5 милиона лева, средно по 89 000 лв., а на някои от бенефициентите по 674 993 лв., на 51 тарикатски организации, включително на Българската асоциация на хазартните дейности, на Спортния клуб за бойни изкуства "Ипон" и др., те били разработили проекти за борба с хазартоманията, с агресията... Боже мили!
Хазартната игра привлича с възможността за голяма печалба.
По парадоксален начин пациентът вярва, че удачата ще го споходи именно него, даже и да съзнава изключително малката вероятност за това. Например, шансът за печалба от спортния тотализатор в играта „6 от 49“ е по малка от 1:13 000 000.
Обикновено външната страна на хазарта е много атрактивна – светлини, музика, цветни образи, лукс, сексуални внушения, почерпка, празничност и т.н.
Всичко това привлича пациента към играта, дава му възможност да „напусне“ реалността, да стане друг, да бъде „Играч“, да бъде „No 1“.
С една дума пациентът често е с вече изкривена представа за себе си, има нереална Аз концепция.
Психоаналитиците говорят за така нареченото "инфантилно всемогъщество", което е характерно за зависимия от хазарт.
За практикуващия психотерапевт са важни признаците за наличието на адиктивен процес у пациента.
Това са:
* Прекомерно участие в хазартна игра (хазартни игри);
* Дълго пребиваване в места (зали, казина и др.) за хазарт;
* Харчене на все повече пари за хазарт;
* Поява по повод на хазартната игра на натрап- чиви мисли, суеверия, сънища и др.;
* Безпокойство, нервност, напрегнатост;
* Загуба на контрол; пациентът не може да спре участието си, независимо от загубите;
* Нарастващи финансови проблеми, свързани с хазарта;
* Намалени социални контакти;
* Снижена професионална активност;
* Семейни проблеми;
* Поява на финансови задължения, заеми и др.,които често пъти са несъразмерни за финансовия статус на пациента;
* Проблеми със заложни къщи, с лихвари, с обслужване на кредити и др;
* Прибягване до девиации и престъпления (измами, кражби и др.).
При психотерапията трябва да се отчита фактът, че съществуват няколко типа хазартни играчи.
Този факт има значение при провеждането на терапията.
Типовете играчи са:
* Суверенен, непристъпен, хладен, затворен;
* Възбудим, хипертимен, емоционално инконтенентен, склонен към хиперболи;
* Мърморещ, недоволен, жалващ се, критикуващ, протестиращ, кверулант;
* Отчаян, нещастен, обезверен;
* Необмислящ, безразсъден, краен, прекален.
Самото хазартно поведение на пациента преминава обикновено през няколко стадия:
1. Стадий на оптимизма. При него има големи надежди за печалба, фантазии, илюзии.
2. Стадий на загубите. Обикновено тук срещаме тревожност, раздразнителност, желание за анонимност и др.
3. Стадий на отчаянието. При него има пълно (отчаяно) отдаване на играта, значителни финансови проблеми, самообвинения. Заедно с това се прибягва до девиантни постъпки и престъпления.
4. Стадий на разрухата. Безнадежден стадий. Пациентът губи социални връзки, семейство, работа, статус. Злоупотреба с алкохол и наркотици. Разстройства на личността. Суицидни помисли и действия.
Интересно е, че при последните три стадия по-болезнено за пациента е не инкасираната загуба при играта, а невъзможността да играе.
Според Зигмунд Фройд хазартоманията напомня натрапчива мастурбация (онанизъм). И при двете има изкусителност, обсебващо удоволствия, парализиране на самоконтрола.
За хазартоманията са характерни илюзии. Те се появяват в съзнанието на пациента още при началната фаза на хазартно поведение.
Първо се появява илюзията за Големия удар. Пациентът още в началото на своето увлечение по хазарта очаква огромната печалба, големия успех.
Друга илюзия на играча е илюзията за владеене на хазартния процес, т.е. той счита, че именно в неговите ръце е възможността да спечели, че от него зави- си самата печалба.
Илюзията за предвиждане на печалбата по разни обстоятелства, суеверни признаци и др.
Впечатляваща е илюзията за преки взаимодействия със Съдбата, която може да помогне за печалбата, но е и главна виновница за загубите.
Играчът има илюзията за сделка при всяко свое залагане, при всяка своя игра.
Най-пагубна е илюзията за безнаказаност и за невиновност. Пациентът не отчита (или оттласкваот съзнанието си) истинските факти, обстоятелства и последици от патологичната си зависимост към хазарта.
Както алкохоликът не може никога да се самоидентифицира като алкохолик, така и играчът, даже и в най-напреднала фаза на хазартна адикция, никога не се вижда като виновен и като условно психично болен.
Склонен е да отхвърля всякакви упреци и критики спрямо поведението си на хазартно зависим.
При хазартоманията наблюдаваме характерни самоизмами. Те, както и горепосочените илюзии, на които доста приличат на пръв поглед, следва достатъчно пълно и точно да се установят при психотерапевтичната диагноза, защото това впоследствие е необходимо за психотерапевтичните действия.
Играчът много често, вземайки желаното за действително, се самоизмамва, че е измислил начина как да спечели, как да „излъже“ играта, автомата, партньора.
Друга самоизмама на играча е, че той ще вложи в играта само част от парите си, т.е. ще съумее да се контролира при положение, че губи.
Тази самоизмама влиза в пълно противоречие с трета самоизмама, че непременно с един удар досегашните загуби ще бъдат възстановени даже с печалба. Именно тази самоизмама (илюзия) винаги спечелва борбата на мотиви в съзнанието на пациента и става причина за развитие на хазартната адикция.
Друга характерна за зависимостта от хазартните игри самоизмама е фаталистичното очакване, че непременно ще настъпи желаният обрат и след него печалбите ще завалят като златен дъжд. Трябва само часът на обрата да не се изпусне.
А тук ще формулираме по-общите въпроси при психотерапевтичното диагностициране , на всеки от които психотерапевтът следва да намери отговор:
* От кога са заниманията с хазарт?
* Какви са загубите на пациента от хазарт?
* Възстановени (компенсирани) ли са загубите?
* Как са възстановени загубите?
* Има ли пациентът други зависимости?
* Каква е съдбата на другите зависимости на пациента?
* Налице ли е някакъв самоконтрол при играенето за печалба?
* Пациентът обхванат ли е от безпокойство, тревога, раздразнителност?
* Пациентът изпитва ли чувство за вина?
* Какви са отношенията в семейството?
* Има ли пациентът проблеми на работа?
* Има ли пациентът склонност към девиации, която е свързана с хазартната адикция?
* Извършвани ли са девиантни постъпки и престъпления от пациента по повод зависимостта му?
* Продължава ли да играе?
* Правил ли е пациентът други опити да се справи с хазартната си зависимост?
* Какво счита пациентът, че е необходимо да се направи, за да може той да преодолее страстта си към хазарта?
Практиката показва, че при психотерапията на зависимостите от хазартни игри е добре предварително (но след психотерапевтичната диагноза, разбира се) да бъдат определени основните проблеми, на които ще се противодейства, да се определят мишените, по които психотерапевтът ще се цели в своята работа.
Методите, които могат да се ползват при терапията на хазартната зависимост са многобройни и може да ги намерите в моята книга "Психотерапия на вредни привички и зависимости" и в книгата с лекции "Специална психотерапия", ИК"Ахат".
Търсете ги тук: tornadobg.com
акад. Петър Иванов
