Децата са болни. Това не им пречи да си пускат на loop “защото снощи правих кекс” и да скачат като обезумели от един час, докато аз събирам чорапи и ходя с някакви парцали за миене от стая в стая. Викам си - това ли е животът? За това ли се борихме? Това ли мечтахме? Нищо няма смисъл... Децата не слушат Бетовен, имат сополи, животът ми е проза.
Сядам замаяна на дивана и разбирам от новините, че вицепремиерът Симеонов е открил... тоалетна. Да, тоалетна. На Калотина. Дават делегация. Хора в костюми влизат тържествено в кенефа, който лъщи в новата си ПВЦ дограма. Симеонов казва “Това беше възможно за по-малко от два месеца!” и аз разбирам, че всички са се напънали във всеки един смисъл и са построили кенеф за два месеца.
