Александър Василев, председател на Българската асоциация за къмпинг и караванинг в интервю за Агенция „Фокус“ за предимствата на този вид туризъм и условията за него в България.
Фокус:Г-н Василев, наближава лятото, какви са предимствата на къмпингуването пред стандартния туризъм, при който хората отсядат в хотели?
Александър Василев: Предимствата са най-вече в свободата да пътуваш. Хората предпочитат караваните и кемперите, защото могат да пътуват, да си направят маршрут и да разгледат една държава доста по-подробно. Особено децата в кемперите са свободни да играят и карат велосипеди, докато в хотела те трябва да пазят тишина. Да не говорим, че цената за едно семейство в хотел е доста по-различна, отколкото, ако са с кемпер или каравана. Другото голямо предимство е, че туристите са директно сред природата. Те са до плажната ивица и изживяването спрямо хотела, е доста по-добро. Това е причината и толкова много хора в Европа да се насочат към този тип туризъм. Също така в кемперите има всички удобства и хората могат да си сготвят това, което искат. Тази свобода е неописуема.
Фокус:Колко са кемперите и караваните у нас?
Александър Василев: Кемперите са от порядъка на около 2500, а караваните поне около 6000-7000.
Фокус: Какви са приблизително техните цени? Съществуват ли по-евтини варианти да се закупят втора употреба и колко струва да се наемат под наем?
Александър Василев: Каравани втора употреба могат да се закупят за 1000 евро. Не препоръчвам този вариант, защото те са на страшно много години. Ходовата част, обзавеждането вътре не са това, което трябва да бъде. Същото се отнася и за кемперите, които пък могат да се намерят в рамките на 4 или 5 хил. лв.. За читава каравана второ употреба цената би трябвало да е над 6 хил. лв., а за кемпер над 20 хил. лв.
Фокус: Колко струва наемането на терен за къмпингуване с палатка и каравана?
Александър Василев: В България цените се движат около 20 лв. на вечер.
Фокус: Подсигурени ли са у нас условия за този вид туризъм, има ли достатъчно площадки за къмпинг и в какво състояние са те?
Александър Василев: Това е един много тежък проблем. Преди промените цялата страна беше обхваната от къмпинги. След това дойде вълната на хотелите и къмпингите се изоставиха и останаха няколко. Те са на доста недобро ниво. Особено по морето са останали къмпинги, но не са това, което трябва да бъдат. Преди няколко години имаше доста групи туристи, които идваха в България, но нямаше къде да отседнат. Те идваха тук с по 12-15 кемпера и нямаше как да останат в София, защото няма къмпинг. Всички те са на мнение, че България е страхотна страна, но няма достатъчно къмпинги, където да спрат и да разгледат всичко, което искат. В цяла Европа къмпингуването е един страхотен бизнес и много сериозен туризъм. Да речем във Франция по статистически данни кемперите са над 500 хил. В Германия и Италия също има доста, като караваните са поне три пъти повече от кемперите. Ако държавата не се погрижи за условията тук, ще изпуснем много.
Фокус: Колко туристи се очаква да къмпингуват това лято и ще стигнат ли наличните терени за къмпинг?
Александър Василев: Терените за къмпинг са крайно недостатъчни. Тези три-четири къмпинга по морето още два-три по страната са нищо. Там най-много да се съберат около 300-400 кемпера, а самата им бройка в България е много по-голяма. Поради липсата на такива терени и виждане от страна на държавата, наши колеги отиват в Гърция. 75-80 % от хората, които имат кемпери и каравани у нас отиват в Гърция, защото там условията са по-добри и има къмпинги.
Фокус: Миналата година бяха одобрени законодателни промени, с които собствениците на сезонни возила могат да сключат задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ само за месец. Какъв ефект очаквате да имат тези промени за предстоящия летен сезон?
Александър Василев: Това е една изключително добра инициатива. Когато една каравана стои в двора на собственика и той я ползва само един месец в годината, съвсем нормално е да си плати за месеца, в който я ползва. Предполагам това е едно доста добро начинание.
Фокус: Пазят ли къмпингуващите природата и какви мерки се взимат срещу тези, които замърсяват?
Александър Василев: Тук въпросът е много изкривено представен. Поради любовта си към природата, къмпингарите предпочитаме този тип туризъм. Не познавам никой от членовете на асоциацията ни след себе си да остави един фас. Може да има някъде единичен случай, но според мен това може да е в рамките на 2 %. Уважавайки природата, ние сме наясно, че, ако зад себе си оставяме купчина боклуци, вятърът ги разнася и следващият път и на нас няма да ни е приятно. Прави ми впечатление, че, ако има някакви отпадъци, те се събират и изхвърлят от къмпингуващите. В това отношение истинските къмпингари в 95 % от случаите пазят изключителна чистота и след като си тръгнат. Ако самите общини проявят разбирания и поставят контейнери за боклук, съм сигурен, че никой няма да си разхвърля боклуците. В момента предстоят промени в Закона за туризма и ние активно участвахме в работната среща. В България определени кръгове по морето всячески се стремят да забранят това свободно къмпингуване. Това е нарушение на правата на голяма част от българския народ, тъй като много от хората понастоящем лятото ходят по язовири, планини и палатки. Те нямат възможност да влязат в скъпите хотели и, ако и това се забрани, ще бъде много тежък удар за тях и неминуемо ще се стигне и до някакви протести. Представете си около всеки язовир през лятото да тръгнат хора, които да глобяват туристите и да ги гонят. С криенето на главата в пясъка, отблъскваме един голям брой туристи. Къмпингуването е един алтернативен начин за почивка и на препитание, стига да се изградят кемпер зони, защото хората, когато идват, посещават музеи и пазаруват. В момента положението е трагично.
Деница КИТАНОВА
агенция "Фокус"
