Христина Христова: Съучастници в своята смъртна присъда

https://svobodnoslovo.eu/bulgaria/hristina-hristova-sauchastnici-v-svoyata-smartna-prisada/23724 SvobodnoSlovo.eu
Христина Христова: Съучастници в своята смъртна присъда

Най-бързо изчезващата нация в света днес за пореден път доказа, че е съучастник в издаването на собствената си смъртна присъда, подписана за пореден път в собствения й парламент. Не са толкова потресаващи наглостта и цинизмът на бандата, нарекла себе си управляващ политически елит – те правят същото с методична и неотклонна последователност повече от две десетилетия. По-потресаваща е тъпотата и безразличието, с което преклонената главица на българина спи кротко на дръвника и е положила на него и главите на собствените си деца.

Това е наистина потресаващо.

Няма толкова заспала и затъпяла нация в света.

И обективната статистика го доказва безапелационно. България е най-бързо изчезващата нация в света.

Остатъчното българско население се тресе все още от възторг или от възмущение от дължината на носа на Мис България, търка ли търка до малоумие лотарийни билети, вълнува се или се подиграва на някакви дегенерати в някакъв напълно дебилен и все още съществуващ (?!) Биг Брадър, плюе Америка или Русия за това, че са ни колонизирали, чака същите тези Америка или Русия да ни спасят от собствената ни глупост и от безхаберието ни към собствения ни живот.

След отхвърлянето в парламента на ветото на президента Румен Радев върху частта от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., която забранява изплащането на нови лекарства (поредното действие в тази насока, след като Здравната каса спря да поема редица лекарства), пред Народното събрание трябваше да е пълно с народ. Няколко хиляди души са достатъчни, за да стреснат напълно деморализираната и безпринципна коалиция, която трепери за имиджа си в дните преди поемането на председателствто на ЕС. Но не би. Имаме си безопасно и спокойно място за протест, което се съчетава перфектно с люпене на семки и пиене на ракийка – стреляме с клавишите във Фейсбук в една отвратителна, изродена и гнусна виртуална война. Докато деца умират в онкологиите без надежда за живот и без средства за лечение. А майките им благодарят през сълзи на Българската Коледа и молят за милостиня. Всичко това е невероятно отблъскващо. Потресаваща, ужасяваща неадекватност. Плачем за милостиня по телевизора, вместо да изискваме правата си от властта. И се умиляваме от вълнуващото слово на Стефан Данаилов в парламента, вместо да изритаме негодниците.

Имаше период, когато възприемах българското население като хобити по Толкин. Невинни хобити, които не осъзнават реалността, докато Фродо и компания ги спасяват. Само че това невинно време отмина. Защото Фродо е ранен. И хобитите се оказаха не просто симпатични балкански туземци, заслужаващи снизхождение за незнанието си, а напълно осъзнати съучастници в унищожаването на своя род и държава. Изживяващи се като хитреци за това, че събират подхвърлените им трохи, те година след година възпроизвеждат същото това престъпно статукво, което буквално ги затрива и като човешки същества, и като народ. Някой необмислено ги назова дебили и те вкупом скочиха от възмущение. Но срещу убийците на собствените си деца така и не скочиха. Чакат идеалистите-глупаци тип „Фродо“ да водят техните битки вместо самите тях. Докато има Фродовци, които да се сражават със Саурон в Мордор, защо ни е да скачаме?! Това е логиката на обидените, които толкова незаслужено и неразумно бяха наречени дебили.

Вчера Петър Кичашки, изпълнителен директор на Института за модерна политика, написа следния пост във Фейсбук. Постът му е публичен, затова си позволявам да го цитирам.

„Имах приятната възможност наскоро да комуникирам с младежи от различни държави, които бяха за няколко дни в столицата. След една тяхна разходка из центъра на София и на мой въпрос дали градът ни им е харесал, едно от момичетата ми каза в прав текст, че София въобще не й допада. Попитах защо и вече бях в готовност веднага да защитя нашето си, въпреки че аз самият не веднъж съм критикувал управата на столицата. Бях си подготвил контрааргументи и за мръсотията, и за задръстванията, и за какво ли не. Не бяха кой знае какви контрааргументи, но можеше и да минат пред чужденец. Тогава обаче момичето каза нещо, за което нямах отговор. Тя ми рече, че ние българите сякаш съзнателно се опитваме да се заличим като народ. Точните й думи бяха: „Нямате из целия център нищо традиционно българско, ако не броим 2-3 полу-фалирали магазини за розово масло. Всичките ви табели са и на английски, сякаш се срамувате от езика си. Даже коледният ви базар на центъра е… немски! Нищо българско не видях никъде. Само МакДоналдс, билбордове с Кока-кола и надписи на английски“. Накрая добави, че в Щатите, Англия и Германия е била и е искала да видя България, но ние толкова сме се постарали да я заличим, че колкото и да е търсила България в София, просто не я е видяла. Как се отговаря на тази болезнена истина, която май само ние не виждаме? Така изглеждаме отвън и за това отговор май нямаме. Или поне аз не намерих. И не, това не е критика към тази или онази партия, този или онзи управленец. Това е повод да се замислим всички за това какво правим с държавата си.“

Но всъщност това е най-безобидният пример за нивото на общественото съзнание у нас. Ужасяващото е, че на остатъчното българско население, което много, много скоро ще бъде малцинство в собствената си държава (пардон, колония), не му пука не само за неговата национална и културна идентичност, а не му пука и за самия живот. За живота на собствените му деца. Докато мечката не заиграе в поредния двор и тогава изведнъж поредната отстреляна жертва не започне да рони сълзи за милостиня чрез смс-чета в унизителната Българска Коледа, легитимираща окончателно непукизма и абдикирането на държавата от грижата за плебса, населяващ нашите земи. Абдикиране до такава степен, че наскоро омбудсманът на републиката буквално се разплака пред камерите в парламента от безсилие, защото управляващите наглеци и техните „патриотични“ лакеи отказват да се обезщетят хората, изхвърлени на улицата с изработени и неполучени заплати!

Ето това е Българската „Коледа“! Но още по-ужасяващото е, че тази цинична кампания се осъществява с благосклонното участие на поредния президент.

Не, господин Президент!  Не е този начинът да се опитвате да спасявате българската нация – с есемеси! Начинът е вето след вето; начинът е публично говорене и артикулиране на потресаващата българска реалност, без умора, без почивка, докато поне няколко глави не уврат и не решат да се отместят от дръвника, върху който блажено сънуват.

Начинът е най-после да инициирате създаването на дългосрочна визия за България, която да обедини останките от българското общество! Начинът е да съберете малкото умни и знаещи  хора, за да намерят път през смърдящото блато, осеяно с тела на самоубийци. Високата Ви позиция като държавен глава Ви осигурява неограничена гласност! И все още имате време за това. Все още! Много скоро ще се опитаме да Ви помогнем, щом Вашият състав от експерти няма нито съзнанието, нито потенциала за това.

След последните парламентарни избори на 26 март 2017 г. стана ясно, че опитите за събуждане на този заспал народ и за лечение на разкъсаното и болно българско (все още) общество, са просто кауза пердута. Най-„представителната“ част от това население мисли само как да краде и с това се изчерпват висшите му обществено-политически стремежи. Стопяващата се средна класа се утешава все още с разходки из моловете и селфита. Останалата голяма част от населението се задоволява със снимки на софри и клетви/възхвали по адрес на Америка или Русия. Тук-там някой се сети за България на три морета и за тракийския произход на българите, и други подобни бълнувания за „най-старата“ нация в света.

А всъщност трябва да започнем оттук – че България днес е най-бързо изчезващата нация в света и най-вероятно такава държава скоро няма да има на географските карти.

Преувеличавам?

Не.

Когато децата ви станат малцинство в бившата държава (пардон, колония) България, тогава ще се молите да не сте се събуждали.

Само че в историята няма вечен сън.

Рано или късно, доброволно или насилствено, събуждането настъпва.

Лека нощ и приятни сънища на дръвника, скъпи бивши сънародници!

hristina-hristova-big

http://memoriabg.com

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.