Азбучна истина е, че нагонът за власт е компенсаторна реакция на незадоволения сексуален инстинкт и на нереализираното във вътрешните пространстава на личността Его. Просто е. Когато си в мир със себе си, имаш нужда от естествено взаимодействие със света около тебе, бидейки едновременно както дзоон политикон (обществено същество), така и личност със свой автономен интим, охраняван съзнателно на границата между вътре и вън. Когато обаче си задръстил със стени от неразбиране пътищата за проникване в корените на своята вътрешна идентичност, имаш нужда да компенсираш тази празнота с движение изцяло навън и да я проектираш върху света, за да докажеш първо на самия себе си, а после и на другите, че функционираш значимо. А най-дълбоката и първично заложена функция на личността е нейната сексуална природа. Когато тя не се изживява, опознава и овладява по екзистенциалния вертикал на себепознанието, а е насочена компенсаторно само навън, неудовлетворената сексуалност се реализира спонтанно чрез волята за власт. В най-архаичния пласт на човешкото съзнание тук става въпрос не просто за сексуалност, а за срещата със страха от Смъртта в нейното най-дълбокo и първично проявление.
Всичко това е елементарно за разпознаване в публичното пространство. Сексуално нереализираният лидер личи отдалече. Не само заради това, че той е напълно безполезен и вреден за обществото и е успешен само и единствено за самия себе си, като задоволява непрестанните си нужди от власт и обществено признание за сметка на благополучието на тези, които управлява. Познава се и по това, че той не може да предложи нито една продуктивна визия или решение за общото благо и вместо стратегии произвежда спорадични, абсурдни или оригинални словесни съчетания, около които жадните за новини медиатори се лепят като мухи на мед. Той не владее Логоса, а използва клиширания, изпразнен от съдържание език, в който е обучен от своите благодетели, открили в него своя подходящ обект и управляващи целенасочено неговия властови нагон. Той не е мъдрец. Неговата вътрешна празнота се е превърнала от комплекс за малоценност в компесаторна фикция за притежаване на влияние и материални блага. Затова такъв лидер преследва властта с абстинентна невъздържаност, стигаща нерядко до налудничавост.
Властта е опиат за мъжете, десакрализирали своята мъжественост и потърсили изгубения си сексуален център извън полето на своето Аз. Проектирането на нагона върху света извън теб е най-лесният начин да избегнеш тъмните пропасти в своите неосветени вътрешни лабиринти. Все пак, за да скочиш в последните, се изисква наличието на елементарна авторефлексия, която днес е все по-голям лукс и основен дефицит по пътя към властта.
Всичко това създава неадекватни положения. Например лидер, който изживява своята сексуалност, флиртувайки с микрофоните на репортерки или позирайки мъжествено в креслото на властта. Или лидер, който е изпаднал в комплекс пред своята сексуална природа и компенсира липсата от срещата си с нея чрез нелепо и войнствено поведение на вербално ниво, за да докаже своята значимост. Или лидер, уплашил се толкова много да не изгуби своята потентност, че слуша за важните обществени дела своята жена или любовница, тъй като тя е изначално овластена от самия него да го охранява от срещата му със Смъртта. Семейно-любовните назначения дори не се нуждат от коментар. За жалост, ефектите от тази елементарна подмяна на сексуалния с властовия нагон са не само непродуктивни, но са опасни и пагубни за обществото. Във всички случаи изкривяването е дълбоко екзистенциално и издава също така липсата на политическа култура, независимо от внушенията на публичното поведение и на защитната маска. Разбира се, всичко това не може да бъде анализирано на дневна светлина, защото става въпрос за нощните сенки на Нещата. Пък и политическият и общественият живот отдавна са лишени от знанието, че всички ние представляваме единен жив организъм, съставен от отделни живи организми. И когато боледува единичното, боледува и цялото. Още повече, когато единичното има претенцията да води цялото по историческия му път.
Положението с жените във властта е още по-тъжно и жалко. Еманципацията и крайният феминизъм нанесоха огромни поражения на женската природа, чиято мистична сянка се изкриви ужасно под прожекторите на обществено-политическата сцена. Дебела или кльощава, това няма значение. Има значение, че Сянката е излязла твърде далече извън очертанията на женския храм. Въпреки марковите тоалети, обувки и чанти, които се разхождат из коридорите на властта, те остават само и единствено аксесоари на незадоволената, гладна и отворена за плячка женска паст, която борави несръчно и нелепо с мъжкия инструментариум в политическия маскарад, подменила първосигнално и необмислено функциите на своята женска същност.
Така Жените поискаха да станат Мъже, oкичвайки се с все повече мъжки характеристики. За съжаление, това се случва и отвътре. Дълбоката причина за крайните и извратени проявления на феминизма е ескалацията на властовия нагон у жените, който е компенсация на сексуалната незадоволеност и на дълбинни проблеми в изживяването на женската природа. Жената не просто поиска да влезе в социалната роля на мъжа, тя пожела да бъде демиург, тя посегна към неговия сакрален Логос и започна да твори нов свят от негово име, компенсирайки подчинената си роля в хилядолетния патриархален свят. Мъжът, комуто тази игра с размяната на социалните роли в началото беше почти забавна, днес с недоумение установява, че нещата са стигнали твърде далеч. Пораженията са взаимни. Размяната на социалните роли, вместо да постигане хармоничен баланс, натрапи ново противопоставяне между жените и мъжете и роди джендър идеологията, която стигна до безумното твърдение, че биологичният пол е пренебрежима и незначителна подробност в избора на сексуална идентичност. Така полът се утвърждава успешно просто като роля, а цивилизационната памет за сакралността на мъжкото и женското начало, крепяща устоите на обществената вселена, беше смачкана като ненужна хартийка и запратена в кошчето за душевни отпадъци на едно полудяло и агресивно малцинство от напористи, войнствени полужени и объркани, интелектуалстващи полумъже.
Рано или късно западното съзнание (изживяващо погрешно себе си като цялото човечество) ще приключи принудително или доброволно фазата на своята поредна лудост. Свещеното познание за Мъжа и Жената и тяхната сакрална природа ще възкръсне като Феникс от пепелището на срутения човешки Космос, за да бъде изграден нов.
Рано или късно, но неизбежно, мъжът ще си спомни, че е Мъж, а жената ще си спомни, че е Жена. Те ще си върнат паметта за своята химическа сватба, която ги е обрекла да бъдат заедно в Живота и Смъртта; и те ще си спомнят, че са двете противоположни същности на единното Цяло. Това ще се случи, защото докато безумните беснеят, духовните индивиди помнят и знаят.
Властта е опиат за мъжете, десакрализирали своята мъжественост и потърсили изгубения си сексуален център извън полето на своето Аз. Проектирането на нагона върху света извън теб е най-лесният начин да избегнеш тъмните пропасти в своите неосветени вътрешни лабиринти. Все пак, за да скочиш в последните, се изисква наличието на елементарна авторефлексия, която днес е все по-голям лукс и основен дефицит по пътя към властта.
Всичко това създава неадекватни положения. Например лидер, който изживява своята сексуалност, флиртувайки с микрофоните на репортерки или позирайки мъжествено в креслото на властта. Или лидер, който е изпаднал в комплекс пред своята сексуална природа и компенсира липсата от срещата си с нея чрез нелепо и войнствено поведение на вербално ниво, за да докаже своята значимост. Или лидер, уплашил се толкова много да не изгуби своята потентност, че слуша за важните обществени дела своята жена или любовница, тъй като тя е изначално овластена от самия него да го охранява от срещата му със Смъртта. Семейно-любовните назначения дори не се нуждат от коментар. За жалост, ефектите от тази елементарна подмяна на сексуалния с властовия нагон са не само непродуктивни, но са опасни и пагубни за обществото. Във всички случаи изкривяването е дълбоко екзистенциално и издава също така липсата на политическа култура, независимо от внушенията на публичното поведение и на защитната маска. Разбира се, всичко това не може да бъде анализирано на дневна светлина, защото става въпрос за нощните сенки на Нещата. Пък и политическият и общественият живот отдавна са лишени от знанието, че всички ние представляваме единен жив организъм, съставен от отделни живи организми. И когато боледува единичното, боледува и цялото. Още повече, когато единичното има претенцията да води цялото по историческия му път.
Положението с жените във властта е още по-тъжно и жалко. Еманципацията и крайният феминизъм нанесоха огромни поражения на женската природа, чиято мистична сянка се изкриви ужасно под прожекторите на обществено-политическата сцена. Дебела или кльощава, това няма значение. Има значение, че Сянката е излязла твърде далече извън очертанията на женския храм. Въпреки марковите тоалети, обувки и чанти, които се разхождат из коридорите на властта, те остават само и единствено аксесоари на незадоволената, гладна и отворена за плячка женска паст, която борави несръчно и нелепо с мъжкия инструментариум в политическия маскарад, подменила първосигнално и необмислено функциите на своята женска същност.
Така Жените поискаха да станат Мъже, oкичвайки се с все повече мъжки характеристики. За съжаление, това се случва и отвътре. Дълбоката причина за крайните и извратени проявления на феминизма е ескалацията на властовия нагон у жените, който е компенсация на сексуалната незадоволеност и на дълбинни проблеми в изживяването на женската природа. Жената не просто поиска да влезе в социалната роля на мъжа, тя пожела да бъде демиург, тя посегна към неговия сакрален Логос и започна да твори нов свят от негово име, компенсирайки подчинената си роля в хилядолетния патриархален свят. Мъжът, комуто тази игра с размяната на социалните роли в началото беше почти забавна, днес с недоумение установява, че нещата са стигнали твърде далеч. Пораженията са взаимни. Размяната на социалните роли, вместо да постигане хармоничен баланс, натрапи ново противопоставяне между жените и мъжете и роди джендър идеологията, която стигна до безумното твърдение, че биологичният пол е пренебрежима и незначителна подробност в избора на сексуална идентичност. Така полът се утвърждава успешно просто като роля, а цивилизационната памет за сакралността на мъжкото и женското начало, крепяща устоите на обществената вселена, беше смачкана като ненужна хартийка и запратена в кошчето за душевни отпадъци на едно полудяло и агресивно малцинство от напористи, войнствени полужени и объркани, интелектуалстващи полумъже.
Рано или късно западното съзнание (изживяващо погрешно себе си като цялото човечество) ще приключи принудително или доброволно фазата на своята поредна лудост. Свещеното познание за Мъжа и Жената и тяхната сакрална природа ще възкръсне като Феникс от пепелището на срутения човешки Космос, за да бъде изграден нов.
Рано или късно, но неизбежно, мъжът ще си спомни, че е Мъж, а жената ще си спомни, че е Жена. Те ще си върнат паметта за своята химическа сватба, която ги е обрекла да бъдат заедно в Живота и Смъртта; и те ще си спомнят, че са двете противоположни същности на единното Цяло. Това ще се случи, защото докато безумните беснеят, духовните индивиди помнят и знаят.
Mens sana in corpore sano (Здрав дух в здраво тяло) е единствената и трудно постижима формула за функционирането на едно здраво общество, което цени познанието, че всеки един е част от цялото и от неговото обществено здраве. За съжаление, болните общества, каквото е и нашето, днес могат да излъчват за лидери само безлични, небалансирани или карикатурни образи, лишени от потенциала да обърнат в здравословна посока живота на нацията. А това е така, защото последните не са способни да изживеят здравословно най-вече самите себе си.
По този начин порочният кръг се затваря, докато имунната система на колективния организъм не успее да опази в гънките на своята първична и изконна идентичност нещо читаво и здраво, носещо в гените си автентични качества. Това не е чаканият Месия, който никога не идва, а Нечаканият, заченат от мъж и жена. Той умее да говори със Смъртта и властта не му е нужна, за да забрави страха си от Нея. Той е Мъдрец и помни завещаното. Той познава Жената и знае, че нейната сила го прави свещен. Той не слуша гласа на любовницата си, но оглежда вещо същността си в нея. Той слуша своя вътрешен глас.
За съжаление, България днес е лишена от такъв водач. Обществото все още не е успяло да го излъчи. Но точно днес се ражда истинската съпротива към глупостта, безумието и пошлостта, затова рефлексът на събуждащото се обществено съзнание вече дава първите си плодове.
Водачът ще дойде, когато общественият организъм е узрял напълно за неговата поява и когато критичната маса от хората осъзнае, че е дошло времето за трансформация. Той ще бъде готов да живее и готов да умре по пътя към своята Цялост, която неизбежно включва в себе си посвещаване в служба на своя народ
