Христо Гърбов: Поскъпването на храната у нас е чудовищен проблем

https://svobodnoslovo.eu/bulgaria/hristo-garbov-poskapvaneto-na-hranata-u-nas-e-chudovishten-problem/206433 SvobodnoSlovo.eu
Христо Гърбов: Поскъпването на храната у нас е чудовищен проблем

Още не можем да се възстановим от тези 45 години народна власт

Хубавите неща на соца са, че бяхме млади

Известният актьор Христо Гърбов е роден във Варна, където под влияние на баща си, който е инженер учи „Технология на металите и металообработващите машини” във ВМЕИ. По-късно, артистичната жилка, която наследява от майка си взима връх и той записва „Актьорско майсторство” във ВИТИЗ, в класа на проф. Елка Михайлова. Голяма популярност и зрителска любов му носят изявите в култови предавания, като „Улицата” на Теди Москов и „Комиците”, както и в сериали като „Морска сол”, „Клиника на третия етаж” и „Столичани в повече”. През 1998 г. Христо Гърбов получава „Аскеер”, за играта си в представлението „Още веднъж отзад” от Майкъл Фрейн. Той е носител и на награда за „Най-добра поддържаща роля” във филма „Не затваряй очи” на Christian Film Festival в САЩ. Десетки са ролите му в театъра, с които печели овациите на зрителите, като „Не забравяйте да се подпишете”, „Семейството”, „Петък 13”, „Скакалци”, „Изневери в повече”, Вечеря за тъпаци”, „Помощ, жена ми е луда”, „Фенове”... През 1976-та година, Христо се среща с режисьорката Иглика Трифонова, но любовта между тях пламва години по-късно, а днес двамата се радват на внучката Христина, която е кръстена на него.

Снимал съм сексуални сцени, но никога не съм насилвал жени като героят ми в „Аврора”!

- Христо, ти изпълняваш една от главните роли в новия български филм „Аврора”, който от 13-ти ноември вече е по кината. Как мина премиерата и каква беше твоята реакция, като видя готовия филм?
- Аз вече го гледах два пъти! Хубавото е, че като си снимал филм, можеш и да го гледаш, докато в театъра си на живо и само чрез хората можеш да разбереш как си играл. След като го гледах, останах с добро впечатление - добре съм се справил с ролята на този наглед крайно неморален и груб човек, който е насилник по характер. Това е нещо, което аз не смятам че съм и точно затова приех да играя този персонаж. За премиерата мога да кажа, че мина много добре. Присъстваха всички актьори, без Брено (сина на Микеле Плачидо), който изпълнява главната роля откъм италианска страна. Всички са се справили блестящо, той също играе много чисто и добре във филма - добро попадение е! Кастингът си го направи Джеки Стоев, а на мен ми предложи направо да играя тази роля. Действието се развива през комунизма и ми хареса, че всичко е предадено с една сатирична нотка, въпреки че това време се е отразило много тежко на доста хора и съдби в България.

Кадър от новия филм "Аврора"

- В „Аврора” играеш ченге, при това сталинист, но вярващ - много интересна и сложна комбинация...
- Да, много сложна и амбициозна задача. Моят персонаж е и добре пеещ човек, но във филма не пея аз, а друг актьор, обаче това не става ясно на хората. Освен всичко друго, той е и много отмъстителен - убил е преподавател, който не го приел в Музикалната академия! Хем пее, хем е престъпник, хем духовно лице - събирателен образ. Героят ми е от силовото министерство на вътрешните работи, което даваше възможности на ниско и средно интелигентни хора да вършат всякакви извращения. Той не е от най-примитивните момчета, по-сложен е и съчетава няколко таланта, обаче поради тази безгранична власт става много гаден човек, който потиска хора и съдби, заради пълни тъпотии. Потресе ме това, как по онова време се е ставало изведнъж полковник! Като натопиш повече хора, че са врагове на народа и пълниш лагерите и така почваш да растеш в йерархията и ставаш някакъв много важен. Ние до ден-днешен не можем да се възстановим от тези 45 години народна власт и от тази шпиономания - непрестанно някой дебне някого! Спомням си, че в Сатирата, както и във всички театри имаше „куки” - всички ги знаеха кои са, защото идваха с едни костюми. Ние от културата бяхме зачислени към шесто и до демокрацията имаше много строг контрол.

- А какви отзиви получи от твоите колеги и приятели за ролята ти във филма на Джеки Стоев, който вече бе отличен с награда за „Най-добър сатиричен филм” на Международния филмов фестивал в Жирона- Испания?
- Колегите ми казаха, че е станала много добра роля! Получих и съобщение от един приятел от Канада, който явно вече е гледал „Аврора”: „Много гаден полковник! Браво!” (Смее се.)

- Наред с минусите, през комунизма е имало и хубави неща. Например, тогава е имало периоди, когато бюджетът за култура е бил близо 10 процента, докато в последните години е под един...
- По моето време Министерството на образованието и културата беше към бюджетната сфера и бяхме на последната стълбица на заплащането. Не съм хванал времето на народните и заслужили артисти, така че съм си обикновен демократ и артист. Не се оплаквам от нищо - единственото, което виждам като плюс от онова време е, че всички бяхме еднакво бедни, но цялата тази цензура ми тежеше и никога не съм се чувствал добре от това. Спомням си, че бях спечелил конкурс да бъда актьор в Сатирата - от Министерството на културата. Вечерта в София ме спират едни ченгета, тогава бяха милиция и ме питат: „От къде си?” Казах им, че съм от Варна, а те: „Като си роден във Варна, какво правиш в София?” Отговорих им, че съм спечелил конкурс и затова съм тук. Тогава и с жилищата беше много неприятно, понеже като си от Варна можеш да си стоиш само там. А хубавите неща на соца бяха, че бяхме млади! (Смее се.)

С Керана си партнират в хитовата пиеса „Горчиво”

- В „Аврора” имаш и две сексуални сцени - с Койна Русева и Константина Георгиева. Това беше ли предизвикателство за теб?
- Да, определено! Снимал съм сексуални сцени, но никога не съм насилвал жени, като в ролята на полковника! Играл съм много, вкл. неприятни и гадни роли, но подобно нещо не бях. Койна и Константина са готини колеги и с тях снимките на тези тежки сцени минаха съсредоточено и концентрирано, все пак играем роли неприсъщи за нас. Единственото хубаво нещо беше, че тези сцени са погледнати от смешен ъгъл.

- Много мъже, които харесват Койна Русева едва ли биха ти повярвали, че това е единственото хубаво нещо?
- По принцип, тези сцени никога не са приятни - да те гледат 40 човека от екипа... Иначе, Койна е чудесна жена, обаче наистина е трудно, но не е и неприятно - страхотно е и добре се съчета във филма. Всички актьори с достойнство се справихме с тези задачи. Много искам филмът да бъде гледан и се обръщам към читателите да ги поканя да го видят. „Аврора” трябва да се гледа! Той е правен за разпространение на голям екран, не е за телевизия.

- Какви нови роли да очакваме от теб в театъра?
- Една от по-новите ми роли е в „Семейството”. Представлението „Горчиво” също върви доста добре и хората го харесват много. Играем в големия салон на Младежкия театър и с колегите се забавляваме. Обмислям и нови неща.

Христо е в ролята на адвокат в „Не забравяйте да се подпишете”.

- Спектакълът с твое участие „Помощ! Жена ми е луда!” вече имаше юбилей - 200 представления. Явно доста хора се припознават в това заглавие?
- Това заглавие някакси предизвика много хора да го гледат и винаги имаме публика на него. Да играеш едно представление 200 пъти е страхотно! За всеки театър 200 представления са супер, още повече за провинциален театър. Не знам дали доста мъже се припознават, но имаше един смешен коментар в Казанлък, по-точно подслушан разговор между двама души от един приятел: -Има ли известни? -Има! -Дълго ли е представлението? -Не много. -А как се казва? -„Помощ! Жена ми е луда!” -Няма да дойда, това съм го гледал 40 години! (Смее се.) Но хората идват и го гледат. Така изкарахме вече 12-та година, което е добър атестат. А „Вечеря за глупаци”, го играем 26 години! Оригиналът „Вечеря за тъпаци” е от Сатирата и е на Иржи Менцел - върви много и е най-дълго играното представление на доста места в чужбина, но само ние го играем още. Иржи Менцел е казал, че тук и кастинга, и всичко е най-нацелено, което е голям комплимент. Имаме и централно-европейски режисьор - цар на комедийния театър в истински смисъл. Хубаво се работи с него.

- Казвал си, че с Иглика Трифонова си живеете всеки ден почти като на сватба. Това звучи много трудно постижимо в днешните времена - как успявате? 
- А де, и аз това се питам?! Може би малко съм попресилил това, че си живеем като на сватба. (Смее се.) Всички знаем какъв е животът, но важното е заедно да гледаме в една посока, да решаваме проблемите и да се допитваме един друг. Иглика готви перфектно и това си личи по килограмите ми... (Смее се.) Двамата нямаме големи противоречия, извън това, което правим - аз на сцената, а тя в киното.

- Чувството за хумор ли е един от факторите, който крепи вашата връзка вече толкова години? 
- Много ни е гот да си говорим и да сме заедно - приятно ни е! Всеки от нас допринася да има хубава атмосфера между нас и да си живеем готино. Професията ни също е такава, че през колкото и трудности да минаваме, като се получи продукт, който хората да харесат и чувството е неописуемо.

- Внучката Христина артистична ли е и прави ли вече „геройски бели”, както се пее в една песен?
- Внучката е артистична и направо не можем да я укротим! Последната є мода е да рисува - прави го страхотно, до малките детайли. Също така, пее в „Пим-пам”, пише и разкази. Въпреки че е много артистична не иска да става актриса, защото има свян в нея, а ние няма да я тласкаме насила.

- Всички виждаме колко поскъпна живота у нас. Според теб, пенсионерите как се справят с тези високи цени в магазините? 
- Това с храната при нас е чудовищен проблем! Всеки ден се увеличават цените и това наистина е смазващо и не знам докъде ще го докараме...

- Кои са най-важните уроци, които си научил от твоите родители?
- Моите родители бяха много готини хора. Като почнах да раста, имах проблеми с техните виждания, но това отминава. Най-важните уроци са да бъда трудолюбив. От майка ми имам неистова енергия и позитивно чувство към живота - караше ме да си вярвам във всяко нещо, с което се захвана и да го докарвам докрай. Тя беше комедийната страна, докато баща ми винаги е бил разумен, внимателен и стриктен. Той беше инженер и дори имаше идея да направи вечен двигател - перпетуум мобиле! Беше много строг и чак понякога ме пресираше с неговата строгост, но това също е градивно. От него имам страшна критичност и това да подлагам всичко на съмнение. Така че, между строгия баща и т. нар. артистична майка съм се получил аз! Много съм ги обичал, осигуриха ми хубаво детство дори по това време, в което се развива и филма „Аврора”. За съжаление, баща ми си отиде рано - на 60 години, а майка на 87. С нея имахме много близка и емоционална връзка. Тя беше страстна и честна жена и никога не ми е спестявала нещата, които не є харесват.

Автор: Светла Йорданова

trud.bg

1 Коментара

Кико

1 minute before

Много умен и СЪДЪРЖАТЕЛЕН човек...!

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.