Hякой за пореден път ни плюе в лицето и ни се смее от височината на кожата в заседателната зала

За това, че тежкият джип на летящ дрогиран наследник с три вида отрова в кръвта изтри от лицето на земята един от малкото свободни журналисти в тази държава на свещници и мафиоти? И сега – хапче за спокойствие, малко курсове по английски, преводи, малко затворническа романтика в Казичене, където сигурно са го посрещнали с червен килим и поклони, и айде условно предсрочно освобождаване. Да ви е*а правосъдието! Порнография. Гавра. Бюрократична гной, облечена в параграфи, зад която прозират дебели пачки, телефони от предизборни централи и списъци с това кой с кого ходи на почивки в Дубай и на чия вила в Гърция се пие скъпо уиски.

 

Всяко голямо общество се е сблъсквало с този морал на безчестието. Ако бяхме в Древен Рим, щяха да кажат, че законите са нищо без нравственост. Ама тук нравствеността е празна дума, заложена в ламарините на смачканата кола на Милен. Спомнете си класиката. В романа Братя Карамазови на Достоевски има един прочут адвокат, който може да изкара и дявола ангел, стига клиентът му да има пари да плати на дявола. Там героят Иван Карамазов крещи за болката и абсурда на безсмислената смърт на невинните. Но дори и руските класици от деветнадесети век не биха могли да измислят по-циничен сценарий от днешната българска реалност, където убийството на пътя с три вида наркотици вече не е умишлено престъпление срещу обществото, а младежка грешка, която се изкупувала с превод на текстове и примерно поведение зад решетките на хотелския тип общежитие. Ами Йозеф Кафка в неговия Процес? Събужда се една сутрин обвинен, съдят го незнайни сили в едни прашни мазета, където законът е функция на корупцията и задкулисието. В днешна България Кафка изглежда като оптимистичен детски писател, защото при него поне имаше трагедия от абсурда, докато тук абсурдът е чисто и просто сделка.

 

Нека не се лъжем. Юристите ще ви извадят членове, алинеи и психолози, които ще ви разправят как Кристиан Николов бил пораснал, как се бил поправил, как написал две домашни и изкарал курс по строителство. Стига бе! Това е чиста проба бюрократично пране на съвест. Кой ти е майка, кой ти е баща, кой ти е адвокатът и на чие бюро пие кафе нотариусът – това е формулата на българското правосъдие. Ако си бедно момче от провинцията, откраднало една кокошка или хванато с грам трева за лична употреба, те пазат вътре до дупка, ще изгниеш в изолатора, софийските прокурори ще ти искат максималното, а съдията ще ти набие десет години, за да се отчете пред началниците. Ако си син на богата бизнес дама, караш джип за стотици хиляди и си накачил дрогата като коледна елха, за теб законът е врата в широко поле. Половината присъда се стопява като сняг през април, защото имало добро поведение. Ами разбира се, че ще е добро, като чакаш само свободата и следващия самолет за чужбина! Това не е правосъдие. Това е институционализирана подлост, начинът системата да каже на обикновения българин, че животът му не струва нищо, а Милен Цветков за техните господари е бил просто пречка на пътя, която е била заличена.

 

Милен беше човек, който не прощаваше на лицемерите и им говореше право в очите с онази негова усмивка, в която имаше повече мъжество и чест, отколкото в цялата българска съдебна система взета заедно. Сега съдиите, които пускат убиеца му на свобода, ни казват да забравим, да наведем глави, да кротуваме и да си глътнем езиците. Да забравим Великденския ден на хиляда деветстотин двадесета година, смачканата кола на булевард Черни връх и страха в очите на хората, които всяка сутрин излизат на улицата и се молят някой дрогиран наследник на властта да не ги отнесе.

 

Не, няма да забравим. И ако този съдия, който е подписал това безумие, имаше поне зрънце от мъжеството на Милен Цветков, нямаше да се крие зад параграфи и условни предсрочни освобождавания, а щше да излезе сам, лице в лице с хората на улицата. Да застане на светофара на Черни връх без охрана, без тога, без пари и да каже на майките, на децата и на паметта на Милен защо един убиец се разхожда на свобода, докато жертвата му е под земята. Това е положението, пълна порнография от най-висока класа, и докато не изринем тази гнилоч от съдилищата, ще продължаваме да живеем в държава, където убийството е лукс, който се плаща с правилната фамилия.

 

Веселин Стаменов