И СЯ ПАК СТАНАХМЕ ЗА РЕЗИЛ ПРЕД ЧУЖДЕНЦИТЕ!

Толкова години само руски хващаме/след като си заминат/ а други ЧУЖДИ няма защото те са официално в НПО-та... Партии..държ.служби...ПАРЛА-МЕНТА ...навсякъде!!

На 4 февруари 1992 година избухва скандалът, останал в историята под името „Оня списък“. Той включва 6 секретни документа, които попадат в турското посолство, занесени там от лидера на ДПС Ахмед Доган. В тях са около 1300 имена на всички служители и агенти на българското разузнаване. Помагат му Стоян Ганев и Живко Попов, който е бивш зам. министър на външните работи в тоталитарно време и е от най-близкото обкръжение на Людмила Живкова. Предаването на документите е документирано от службите. Действията на Доган са противозаконни и подсъдни, но от страх да не оттегли подкрепата си от правителството, в СДС взимат решение да покрият случая и да обявят, че той е невинен и става дума за провокация на бившата Държавна сигурност. Няколко месеца по-късно Доган ще се „отблагодари” като нарежда на своите съпартийци да гласуват „против“ по време на вота на доверие, поискан от Филип Димитров. Това е Ахмед Доган, който през 2007 година беше разкрит като агент Сава от Комисията по досиетата.

Както се посочва дори в постановлението за прекратяване на наказателното производство, „според материалите от делото на 4 февруари 1992 г. Ахмед Доган, лидер на ДПС и на парламентарната група на движението, и свидетелят Мехмед Тефик са посетили турското посолство в София. Срещата е била предварително уговорена. Поради важността й е бил извикан и е дошъл посланикът на Република Турция, на когото Ахмед Доган е предал лично материали, между които и „Оня списък" и съпътстващите го други документи. Списъкът е съдържал имена и данни, съставляващи държавна тайна. Впоследствие Националната служба за сигурност е установила, че конкретните имена, съдържащи се в т.нар. „Оня списък" са на служители от Националната разузнавателна служба и Разузнавателното управление на Министерството на отбраната. Допълнително постъпилите от НРС и НСС данни утвърждават, че списъкът е съдържал конкретни имена и длъжности, изпратени под прикритие на дипломатическа работа".

На практика списъкът се състои от 38 страници и съдържа почти 1300 имена - от посланици, през служители включително до шофьори в посолствата, кои от тях в кои разузнавателни служби са офицери, местонахождението и легендирането им на дипломатическо прикритие в конкретното посолство и конкретната държава. Инкриминирани по делото са общо 6 материала: освен въпросния списък, озаглавен „Задгранични представителства", това са още документи със заглавия „Рекапитулация", „Симбиозата МВнР - МВнТ - МВР", „БОДК", „Превратът 1981 г.", „Правораздавателните органи" и „Дом „Витгенщайн"-Виена", предадени в турското посолство. Само за посолството ни в турската столица Анкара са разкрити 13 имена, за 6 от тях се посочва, че са служители на специалните служби, а за трима - на МВР. Интересен факт, необясним и до момента, е, че следственото дело по случая е образувано цели два месеца и половина по-късно: на 23 април 1992 г. с постановление на прокурора от Главна прокуратура Асен Арсов.

В строго секретна докладна записка до директора на НСС Чавдар Петков пише, че на 4 февруари 1992 г., вторник, около 18,30 ч. Мехмед Тефик е звъннал от дома си в кабинета на подп. Иван Терзийски, заместник началник на направление „Балкански страни" в НСС, и с условности му съобщил, че иска спешна среща. Към 19,50 ч. на уговореното място под надлеза в ж.к. Дружба в лек автомобил се състояла срещата между подп. Терзийски, к-н Георги Паунов и Мехмед Тефик. Тефик им разказва, че същия ден в 13,30 ч. с лидера на ДПС Ахмед Доган са посетили турското посолство в София, където Доган предал за фотокопиране няколко документа, твърдейки, че ги е получил от Стоян Ганев, тогава министър на външните работи на България в кабинета на Филип Димитров, и Живко Попов, бивш заместник-министър на външните работи по тоталитарно време и бивш кадрови офицер от Първо главно управление на Държавна сигурност. По-късно Тефик ги ксерокопирал и предал копията на НСС.

Терзийски и Паунов оценяват важността на получената информация и още на следващата сутрин, на 5.02.1992 г,. данните са докладвани на директора на НСС - полк. Чавдар Петков, който разпорежда започването на първични мероприятия за проверка. Проверката установява, че по данни на Мероприятие „Струма-1" на 4 февруари 1992 г. в 13,14 ч. Мехмед Тефик се обажда на Атъф Шекерджиоглу, културен аташе в посолството на Република Турция в София, и му съобщава, че в 13,30 ч. с Ахмед Доган ще бъдат в посолството. По данни на служба БОИ, външно проследяване, на 4.02.1992 г. в 13,29 ч. пред посолството спира лека кола „Волга" рег. № 65-03, от която слизат Ахмед Доган и Мехмед Тефик, които влизат в сградата и престояват там до 15,40 ч. В 13,50 ч., само 20 минути след влизането им, въпреки че е болен, пристига и посланикът Ялчън Орал.

Когато трябва да покажете, че сте готови да се борите за нещо важно,когато Възраждане ви призовава за протест против погазване волята на 600 000 българи за запазване на българския Лев - пълно мълчание! Всички медии са ,,свободни,,. ...Всички ползващи ги работят за тях. Работят против България. Протестът ще бъде от 9 ч. , пред ЦУМ . Решението е ваше.

Терзийски и Паунов живи ли са? Няма давност по гл.1 от НПК.

Вай ,вай ,вай ,ми тука некои списват с такава меродавност,сякаш са били заместници на Цветко ве. Добре ,че човека си отиде ,та да не се черви.