И Живков е бил кмет на София

Тодор Живков станал елитен офицер непосредствено след преврата от 9 септември 1944 г.  Точно два дни след завземането на властта от комунистите, Тато получил висшето воинско звание подполковник. Указът за това подписали царските регенти Венелин Ганев, Тодор Павлов и Цвятко Бобошевски. Пак те назначили хитрия селянин на ръководна позиция в МВР като му дали длъжност главен инспектор в Дирекция „Униформена полиция“.

 

Заплатата на Тодор Христов Живков в управляваното от Антон Югов ведомство била 8400 лева. Към нея обаче имало и добавки – 100 лв. за бащинство и 20 процента върху брутното възнаграждение, наречени „връхнини за обезпечение на сигурността на страната”. С парите, които взимал на месец, Бай Тошо можел да си купи 2-3 чифта обувки или един костюм. И все пак заплащането му било двойно по-високо от това на учител с висше образование.

 

В милицията Живков отговарял за издирването и залавянето на политически противници на новия режим. Личната му главна цел обаче не била да хваща антикомунисти, а да намери полицейското си досие в архивите и да ги прочисти от компрометиращи личността му документи. Преди 9 септември Тато сътрудничил тайно на ченгето легенда Никола Гешев – голям началник в Обществена безопасност, и не желаел тази му дейност да става известна.

 

Подозрения, че Тато бил ДС агент по царско време, се прокрадвали дори у негови съпартизани. Шумкарите от отряда „Чавдар” смятали, че на „другаря Янко” (партизанското име на правчанина, управлявал България в продължение на 33 години - 6. р.) не му е чиста работата, защото все водел след себе си опашка полицейска потеря. Но пък безспорни доказателства за двойната игра нямало.

 

Самият Живков е признавал за свои срещи с Гешев, отричал да е издавал каквото и да било за нелегалната борба. Кълнял се, винаги отказвал да топи антифашистите, заради което отнасял як пердах при разпитите.

 

„Само в дирекцията на полицията са ме били четири пъти. От тях  три пъти до загуба на съзнание. Най-здравият бой беше през 1934-та. Извършиха го по всички правила. Гешев тогава се разпореждаше. Разпита ме и каза: „Слушай, бе, ти се правиш на голям хитрец, но аз те знам кой си". След това нареди да ме бият. Биха ме три пъти. На третия път полицаят, който ме водеше рече: „Ако издържиш и този път, началникът нареди да те пуснем“, разправял Тато.

 

Скоро след пердаха, който уж му бил нанесен през 1934 г., властите арестували доста от познатите и съратниците му в антифашистката борба.

Него го оставили на свобода, което за пореден път навежда на подозрение, че е пял на Гешев.

 

В 33-годишния период, в който стоял начело на държавата, Тато неведнъж се опитвал да си приписва героично комунистическо минало. В едно свое интервю например разказал надълго и широко как на младини на пияна глава искал да щурмува полицията. Безразсъдната идея му дошла на купон по случай имен ден.

 

Когато в края на 1944-та се добрал до полицейското си досие, главният инспектор от милицията Тодор Живков извадил от папката донесенията си и тутакси ги изгорил в печката. В делото запазил само показания и стенограми от разпити, които не уронвали репутацията му на борец против капитализма.

 

Щом се погрижил в архивите да не остане нищо, което да го уличава като агент на Гешев и „О6ществена безопасност“, Тато напуснал работата си в системата на МВР. Последният му ден на щат в милицията бил 30 ноември 1944 г.

 

Макар вече да не служел във вътрешното министерство, през декември Живков бил повишен още веднъж в чин. Седмица преди Нова година роденият в Правец хитрец станал полковник и зам.-командир на Първи дивизионен артилерийски полк. Частта, която ръководел на документи, воювала на фронта, но бъдещият държавен глава на НРБ не участвал в бойни действия, а си стоял в София.

 

Въпреки, че през 1944 г. прочистил полицейското си досие, Тато дълго след това се притеснявал, че може да лъсне като сътрудник на Гешев. Той знаел, че при бягството си от България началникът на отделение „А“ на „Обществена безопасност“ е взел със себе си микрофилм с информация за всички свои доносници от БКП. Ценната документация Никола прекопирал на лента, когато усетил, че Червената армия ще навлезе в България и ще се стигне до смяна на властта. Идеята му била да използва секретните материали като застраховка „Живот“ – да държи в „шах“ комунистите, за да не го преследват.

 

В началото на 1945-а Живков бил избран за трети секретар на Областния комитет на партията. Същата година станал кандидат-член на ЦК и народен представител. През 1948-а се издигнал до длъжността ръководител на софийската организация на БКП и на Отечествения фронт. В края на 40-те бил и кмет на столицата за няколко месеца – от 27 май до 1 ноември 1949 г.

 

През 1950 г. вицепремиерът Георги Чанков направил предложение Тато да бъде назначен за секретар на ЦК. 4 години по-късно лидерът на БКП и НРБ Вълко Червенков решил да се раздели с длъжността генерален секретар на партията и нейните функции да бъдат иззети от колективен орган – секретариат. В този секретариат влезли самият Червенков, Живков и още двамина. Добре, ама не можело без формален ръководител. Така за Първи секретар бил предложен хитрецът от с. Правец. В партията недоумявали защо точно той, съмнявали се в способностите му. Червенков обаче успокоил колегите си „Тази кандидатура е в духа на новото време. Аз лично я подкрепям“, заявил министър-председателят на проведения на 25.02.1954 г. пленум. А четвърт век по-късно в края на живота си рекъл пред Антон Югов: „Аз тогава направих много голяма грешка!“.

 

На проведения през 1956 г. Априлски пленум на БКП Вълко Червенков отнесъл много критики от колегите си, задето в годините на управлението си създавал култ към личността си. развенчаването на големеца от Златица станало с одобрението на Кремъл. Пак съветските власти дали и благословията си Живков да бъде утвърден като единствен лидер на българските комунисти.

 

Милиционер, военен командир и кмет не са единствените професии, които тато упражнявал, преди да се захване с далеч по-отговорните партийни дела. На младини той се обучавал за печатар в Графическото училище в София, а след като го завършил, постъпил на работа като букволеяр. Докато пък все още учел, се подвизавал като келнер по ресторанти. Кръчмите, в които сервирал, се намирали недалеч от квартирата му на ул. „Петрохан“ в кв. „Подуяне“

 

През 1938-а Живков заминал да живее в Дъскот, Павликенско, с гаджето си Мара Малеева. Пловдивската му изгора станала лечителка в селото, а Тато пасял добитъка на хазяина и в свободното си време цакал карти с попа или се занимава с художествена самодейност. Поставил две пиеси в читалището – „Хан Тартар” и „Три синджира роби“, като имал роли в тях.

 

„Въобразяваше си, че е добър актьор“, споделял е години по-късно местният жител Тодор Попов.

 

В средата на 70-те Бай Тошо обявил, че има още една професия – юрист. Гръмкото заявление направил във Ватикана, докато чакал папа Павел VI да го приеме в канцеларията си. В коридорите на Апостолическия дворец българският държавен глава прошушнал в ухото на преводача си: „Момче, ако питат какво съм следвал, кажи им, че съм учил право“.

 

„Заобиколени сме от швейцарски гвардейци с алебарди. Живков се е навел над ухото ми, нещо ми говори. Помня точно думите му: „Аз четох нещо, де, после ми дадоха дипломата така – за алиби, ха-ха-ха“, разказвал е Асен Марчевски в предизвикалата сензация през 90-те мемоарна книга „Италиански потайности“.

Източник: Уикенд