Имаме думи за всичко, но привикнали към “обичайната” реч, използваме чужди

https://svobodnoslovo.eu/bulgaria/imame-dumi-za-vsichko-no-priviknali-kam-obichaynata-rech-izpolzvame-chuzhdi/54742 SvobodnoSlovo.eu
Имаме думи за всичко, но привикнали към “обичайната” реч, използваме чужди

Имаме думи за всичко, но привикнали към “обичайната” реч, използваме чужди. 

То е така, защото от малки и през целия си живот - слушаме онова, което други говорят. Слушаме и повтаряме чуваното най-често. 

Чуждите думи “вършат работа” - разбираме се, но сами по себе си нищо не значат. И нещо повече... схващаме ги така, както са ни казали, че е нужно да бъдат разбрани, а значението им - за него не мислим, защото, нали се разбираме...

Но думите са призвани не просто да “означават” нещата, а повече - те трябва да “извикват” представи и образи. Да очертават и да водят в определена насока. 

Силни са думите, а поговорката: 

“Дума дупка не прави” - много често бива схващана превратно. Използва се от хора, които искат да принизят значението на нещо вече написано - казано. 

Един вид - не е толкова важно... какво толкова, че нещо е речено или написано. 

Наистина думата дупка на прави. В своята същност думата гради образ. Думата очертава, дава представа. 

Книгата “Пътят” е написана само с български думи. И това не е просто някакво хрумване или опит - дали ще се окаже възможно...

Истината е, че нашите думи най-цялостно описват знанието на предците ни.

Книгата “ Пътят” представя едно отминало време, но не като отделно взети събития, а цялостната среда, в които тези събития са били. 

Знанието, но не просто като набор от схващания, а тяхната житейска изява;

Случилото се, но не като просто една преживелица, а като път, по който отделните герои вървят. 

Измина една година от появата на книгата “Пътят”. 

Една година, в която тя претърпя три издания, а много българи вече са я държали в ръцете си. Вярвам, че така ще е и занапред. Така, защото тази книга не е някаква случка, която да прочетеш и затвориш. 

Пътят е историческа книга, която съдържа знанието на предците ни. Тя е и един разказ за егото, за страстта и за любовта...

Но и за онова, в което е по(за)ложено всичко. “Пътят” е начин за проникновение в Цялото.

Христо Христов 

1 Коментара

Иванов

преди 5 месеца

Драги съотечественици. Изучаването на английския като базов става все по -злободневно. У нас, българският става само за местна употреба, досущ като циганския. За по възрастното поколение се предоставя кратък курс с разводач, на групи, които ще бъдат водени главно в моловете. Там ще им се обесняват и превеждат всички надписи от английски на нашето наречие за получаване на базови познания. След излизане по централните улици могат да продължат да се самообразоват от всички надписи по магазините.

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.