Имаме думи за всичко, но привикнали към “обичайната” реч, използваме чужди

Имаме думи за всичко, но привикнали към “обичайната” реч, използваме чужди. 

То е така, защото от малки и през целия си живот - слушаме онова, което други говорят. Слушаме и повтаряме чуваното най-често. 

Чуждите думи “вършат работа” - разбираме се, но сами по себе си нищо не значат. И нещо повече... схващаме ги така, както са ни казали, че е нужно да бъдат разбрани, а значението им - за него не мислим, защото, нали се разбираме...

Но думите са призвани не просто да “означават” нещата, а повече - те трябва да “извикват” представи и образи. Да очертават и да водят в определена насока. 

Силни са думите, а поговорката: 

“Дума дупка не прави” - много често бива схващана превратно. Използва се от хора, които искат да принизят значението на нещо вече написано - казано. 

Един вид - не е толкова важно... какво толкова, че нещо е речено или написано. 

Наистина думата дупка на прави. В своята същност думата гради образ. Думата очертава, дава представа. 

Книгата “Пътят” е написана само с български думи. И това не е просто някакво хрумване или опит - дали ще се окаже възможно...

Истината е, че нашите думи най-цялостно описват знанието на предците ни.

Книгата “ Пътят” представя едно отминало време, но не като отделно взети събития, а цялостната среда, в които тези събития са били. 

Знанието, но не просто като набор от схващания, а тяхната житейска изява;

Случилото се, но не като просто една преживелица, а като път, по който отделните герои вървят. 

Измина една година от появата на книгата “Пътят”. 

Една година, в която тя претърпя три издания, а много българи вече са я държали в ръцете си. Вярвам, че така ще е и занапред. Така, защото тази книга не е някаква случка, която да прочетеш и затвориш. 

Пътят е историческа книга, която съдържа знанието на предците ни. Тя е и един разказ за егото, за страстта и за любовта...

Но и за онова, в което е по(за)ложено всичко. “Пътят” е начин за проникновение в Цялото.

Христо Христов