Инж. Алекси Кесяков, бивш шеф на КАТ : Катаджията в храстите пречи само на шофьора, готов да удари дървото

Всеки ден ни заливат с новините за поредните жертви на пътя – загиват хора, тръгнали на почивка или на работа, с планове за деня и за бъдещето си. Загиват деца, почернените им родители излизат на протести, а депутати, министри, магистрати се кълнат пред тях: "Вземаме мерки срещу войната по пътищата!". И възраждат едни и същи  отхвърлени от години законопроекти, с които се вдигат глобите, на полицаите разрешават да патрулират с цивилни автомобили и да си крият по храстите, че даже ще им дадат и правото сами на пътя да решават дали да глобяват, или направо да прибират рушвета по джобовете на униформата си. За тези и други въпроси, които възмущават шофьорите, потърсихме за разговор бившия шеф на КАТ инж. Алекси Кесяков, когото познаваме от години като обективен човек, който не се поддава на внезапни загуби на разсъдък, така характерни за политиците.

- Инж. Кесяков, този Великден, а и за първите месеци от началото на годината има повече загинали от миналата година. Защо уж непрекъснато се вземат мерки и от сутрин до вечер ни разправят за какви ли не акции, а броят на убитите и ранените на пътя не намалява?
- Към момента има 1 убит повече спрямо миналата година за същия период. Ние не можем да абсолютизираме, защото засега постигаме най-ниския резултат на загинали за последните 70 години. Така че, има положителни неща, но голяма част от хората можеха да не загинат, ако нещо се прави. Не може да се концентрираме само върху пътната инфраструктура, само върху КАТ. Най-бързото, което можем да променим, е поведението на хората, като ги убеждаваме, че те ще си загубят здравето и живота. Пътната инфраструктура е скъпо струващо съоръжение, това са трилиони евро, не може да се оправи от днес за утре.

- Какво означава от днес за утре, пътищата ни са в окаяно състояние от много години?
- Тези, които планират, или нямат средства, или нещо е сбъркано в планирането. Ако се вгледаме в маркировката, тя по принцип в голяма си част липсва, или е включена в някакви други пера. Според мене тя трябва да се изведе като самостоятелна дейност и като дойде пролетта трябва да се започне да се маркира, а не да се чакат студените и дъждовни дни.

- Ние всъщност нямаме истински магистрали, на много места те са по-лоши от второкласен път – дупки, неравности, нагънат асфалт. Къде са милионите, отпускани за тях - и за строеж, и за ремонти?
- Така е, но все пак не е ясно дали има достатъчно средства. Ние, които сме отстрани, говорим, но институциите мълчат – АПИ, Пътна полиция. Може би някой не им разрешава да говорят. А те трябва да го правят, да кажат – това е положението, внимавайте. Във всяка институция има хора, които си вършат съвестно работата и те не са малко. Но аз искам да се спра на това, че настъпиха положителни промени и броят на жертвите на пътя намаляват. През 1990 година са загинали 1567 души. Това е най-голямата цифра, откакто се води статистика в държавата. През миналата година са 479. Шведите са измислили интегрирания подход, където има 3 принципа. Първо – признават, че човек прави грешки, второ – човешкото тяло много лесно се троши и трето – безопасността е споделена отговорност между институциите и участниците в движението. А ние говорим за отделните нарушители и искаме да им откъснем главите. Но няма човек, който да тръгне да пътува и да иска да сгази някого или да катастрофира. На пътя са застрашени животът, здравето и свободата на човек. При тежко ПТП никой не може да мине метър. Катастрофата е като стара българска порта, която се отваря в едната посока, но обратно не се отваря и след нея животът е ужасен. Този, който пие и кара, го прави сред близки и приятели и никой не му обръща внимание. Трябва да реагираме по-навреме и това трябва да се насажда на хората.

- Постоянно се повишават глобите, а резултат няма. Какъв е начинът тогава да се спре касапницата на пътя?
- Някакъв резултат има, но с глоби не може да се възпита човек. Донякъде глобата го възпира, защото му посяга на семейния бюджет. Преди години вкарахме от немския закон наказанието, че ако превишиш скростта с 30 км/ч, да ти вземат книжката за месец, с 40 км/ч – 2 месеца, с 50 км/ч  – за 3 месеца. След това обаче го отмениха, така че с глоби не може да се получи възпитание на човека. Някъде по света, като му отнемат книжката, му предлагат да отиде да се обучава, психолози малко да му обърнат манталитета и му се приспада част от наказанието, ако си плати този курс за обучение. Тука имаме загуба на точки, но при тези ни курсове за обучение няма психолози. Като изтече наказанието на нарушителя, той си взима книжката и продължава по-старому. Животът на човек е „от“ и „до“. Когато се роди детето, то поема въздух. Това дишане е връзка на тялото с околното пространство. А на пътя човек много лесно може да си загуби дишането. Така че съветвам всички, когато са разгневени да поемат въздух, да се приземят малко и да почнат да се пазят. Пазете си дишането, хора!

- Какво иска КАТ – да няма убити на пътя или да събере повече глоби? Защото се създава впечатлението, че второто май им е по-важно.
- Този, който обича да нарушава, той си плаща за удоволствието. Глобите не могат да компенсират това, че до 18 години има сериозни пропуски във възпитанието и обучението на децата в това отношение. Ние сега се занимаваме с курсовете за подготовка на водачите. Но човек влиза там с определен манталитет, отношение, дисциплина и излиза със същото отношение, но само че с книжка. Да се вгледаме в родовата памет, има ли там нещо? Защото детето кой да го научи на безопасност? Първото обучение като го вземем със столчето от родилния дом. Или бременната му майка си сложи колан за бременни.

- Не е само до родова памет, защото Гърция, която беше на едно от първите места по загинали на пътя, отдавна мина на 10-то и 12-то, а ние сме на първо или второ място в Европа.
- Родовата памет не бива да я пропускаме, но тя върви паралелно с всички други мерки – санкции, глоби, пътна инфраструктура, както и с възпитанието. Повечето от нас дълго време живеят на пътя. Ние с вас, дето не сме транспортни работници, днес ползваме автомобила 1-2 часа. И като съберем тези часове за целия живот се оказва, че 8 години живеем на пътя. Това изисква познания, защото човек трябва да се пази. Кой е жертва на пътя? Човешкото тяло. А то лесно се поврежда. Управлението на кинетичната енергия, която е в автомобила, е много важно, защото то е чувство да управляваш някакъв звяр, който ще те изяде, ако не го правиш правилно.

- Камерите за контрол достатъчни ли са и не трябва ли те да са явни, а не скрити?
- Преди всичко човек трябва да мисли за себе си, а камери трябва да има и явни, и скрити, както е навсякъде. Като стане дума за тежка катастрофа, ние сме много чувствителни и започваме да недоволстваме. Като стане дума за някакви мерки, недоволстваме още повече. Ние в момента говорим, че в безопасността, оценена с убитите на 1 000 000 жители, ние сме доста над средното. От някои страни в ЕС сме три пъти по-зле. Обаче тези цифри не са абстрактни. Те са отражение на състоянието на пътната инфраструктура, на автомобилния парк, поведението на хората, качеството на медицинската помощ. През 1965 г. тези страни, които сега са най-добре, са били с 2-3 пъти по-голяма смъртност на пътя от нас. През този период те са направили нещо и ние трябва да видим какво и да се помъчим да го направим, да откраднем идеята, решението и да го прилагаме бързо. Има европейски и световен опит, може да се инвестира по-сериозно в образованието на хората. На пътя е много важно отношението на хората. Ако човек е решил да скочи от 10-ия етаж, какво се прави? Отиват роднини, психолози, пожарникари, които опъват платно, за да не се убие човекът. И всички се опитват да го разубедят. Ако човек се удари със 140 км/ч на пътя, последствията ще са такива, все едно е паднал от 77 метра. Контролът е външен, важен е и самоконтролът, човек да се пребори със себе си.

- Ще престанат ли най-после пътните полицаи да се крият в храстите? Не е ли по-дисциплиниращо, ако хората виждат, че има контрол?
- Кой недоволства от полицаите в храстите? Нарушителите. Ако човек спазва правилата за движение, катаджиите ще настинат в храстите, ще ги хване бронхопневмония. Това е първи въпрос. Заради общественото мнение срещу КАТ в храстите администрацията се юрка и вика – излизайте оттам. А шофьорите изпочупиха дърветата – всяка година има 1500 удара в дърво. Катаджията в храстите им пречи, а дърветата не им пречат. Трябва да има явен и неявен контрол. Целта е да коригираме поведението на тези, които нарушават, защото те много често убиват други хора. Шофьорите се притесняват и борят срещу глобите, а имат поведение, което ще им счупи главата. Защото след катастрофата втора възможност няма. Трябва да има самодисциплина и пазене, както се пазим от всичко.

- А пътните полицаи не злоупотребяват ли с така наречената несъобразена скорост, не я ли използват, за да хвърлят всичката вина на шофьора?
- Много гюрултия се вдига за несъобразената скорост, всеки иска да я махнем, щото катаджиите се сещали за нея, когато няма какво друго да измислят.  Актове за несъобразена скорост се пишат само след катастрофа. Този член съществува във всички държави, той е по Виенската конвенция. Скоростта трябва да се съобразява с настилката, времето, с всичко. Има 2 скорости – едната е максимално разрешената, а другата е безопасната, когато мога да мина безопасно. Вали сняг – намали, вали дъжд – намали, идва завой – намали, тъмно е – намали. С 5 км/ч по-ниска скорост да караме, ще спасим много хора. Преди много години вашият главен редактор Петьо Блъсков като млад журналист измисли експеримент. Два автомобила едновременно потеглиха от София за Бургас. Единият спазваше всички правила, другият ги нарушаваше, включително и скоростта. Автомобилите пристигнаха с разлика от 15-20 минути. За кави са били всички тези нарушения - за едно нищо и никакво време разлика. Скоростта е основният показател, ние към нея се отнасяме много пренебрежително, а тя убива хората. Защото хората умират от удара, а той се формира от силата на кинетичната енергия. Малко увеличение на скоростта – по-големи бели. Пияните и надрусаните не могат да оценяват обстановката, бавно реагират и кинетичната енергия по-лесно ги бие. Когато тръгнеш да пътуваш, огледай си тялото и ако искаш да нарушаваш правилата за движение, жертвай някаква част от него. Най-лесно е, като не ползваш колан да си счупиш носа. Така че човек трябва да пази тялото си, което ни е дадено по рождение, друго няма да получим.

- Ще помогне ли против войната на пътя засичането на така наречена средна скорост?
- Това не е война, на война хората целенасочено се избиват. Нас ни избива невежеството. Никой не иска да загуби здравето и живота си, не иска да убие роднините си, но кара така, че може да го направи. Трябва не само да наказваме след като вече катастрофата е факт, а да се опитаме да я предотвратим. Що се отнася до средната скорост, с всичко, което разгласяваме, че се прави, човек се съобразява.

- Има идея да се въведе катаджия 3 в 1 на пътя - той те спира за нарушението, издава ти акт и определя глобата, накрая ти дава пос устройство направо да я платиш. Това няма ли да даде тласък на корупцията?
- Ако имаш пари да си платиш на място. Ситуацията е следната – в момента Пътната полиция и вероятно и Автомобилната администрация са оборудвани и могат да ти разпечатат наказателното постановление на място. Ако за дадени нарушения се реши, че глобата ще е точно определена цифра, може да се приключи на място, както с фишовете. Що се отнася до корупцията, нарушителят ще плати на терминала, няма да дава пари на ръка. Ако няма карта, ще си плати после в банката. Въпросът е да се започне отнякъде, защото по-голямата част от хората не искат да се разправят с полиции, с данъчни, искат да си платят глобата и да им се махне от главата. Сега и в България се получава информация по вайбъра, както е в някои страни. Нарушаваш в момента и след 2 минути получаваш съобщение на мобилния си телефон информация за това. За да знаеш, че ако караш така, докато идеш до Бургас например, можеш да инкасираш 5 глоби по 400 лв. Що се отнася до корупцията, това са все взаимодействия, преди да стане белята. Ние го плашим с глоби, с лишаване, с конфискуване, а този човек не се притеснява, че ще му се откъсне главата. Не можем да избягаме тотално от корупцията, но това е въпрос на система – как се наблюдава, какво се прави срещу нея. Корупцията е и в нормативната база, така е разписана, че да може да има. А може да се напишат законите така, че да няма корупция.

Нашият гост

Инж. Алекси Кесяков е завършил Техническия университет в София. Работил е в Института по криминология по проблемите на движението. Бил е началник на КАТ - направление „Пътна полиция“ и директор на Държавната обществено-консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата. В момента е зам.-председател на Управителния съвет на Асоциацията на полицейските началници.

trud.bg