При модела на споделена отговорност, всички водачи сме отговорни, а институциите - не
На обществото е необходим модел на верига от отговорностите в пътната безопасност
Депутатите от парламентарната транспортна комисия в 51-то Народно събрание нанесоха над 100 поправки (по-точно - щети - б. а.) в Закона за движение по пътищата. Измина половин година, тежките катастрофи не намаляха, а загиналите даже се увеличиха с повече от 15 процента. И през 2025 г. България излезе на първото място в ЕС по загинали по пътищата. Единствената разлика е, че от няколко седмици от МВР спряха да „свалят от отчет“ уж починали от инфаркти и инсулти. Или, както казва инж. Богдан Милчев - шефът на Института за пътна безопасност, от МВР спряха да подлагат на изнасилване числата от полицейската статистика. Затова разговаряме с него за реалната картина и може ли тя да се промени сега, когато се очакват пълни промени по върховете на властта.
- Инж. Милчев, към 5 май, МВР отчита 136 загинали при катастрофи от началото на тази година, с 15 повече от същия период на 2025 г. - годината, в която България излезе на първо място в ЕС по брой на убити по пътищата. Какво се прави и изобщо - нещо прави ли се при подобно увеличение на жертвите с повече от 15 процента?
- Проблемът с пътно транспортните произшествия в България отдавна надхвърля рамките на обикновен обществен проблем. Той представлява структурна криза на управлението, като прилаганият у нас модел за разрешаването му не просто не дава резултат, а възпроизвежда риск. Въпреки десетилетията законодателни промени, засиленият контрол и санкциите, многобройните стратегии и програми, резултатът остава устойчиво негативен. Факт е, че имаме 136 загинали за 4 месеца от началото на тази година и 15 процента ръст, но ние не трябва да се фокусираме толкова върху числата, защото тези числа сами по себе си са били подлагани на изнасилване в последните 2 години и половина. От 2024 г., през 2025 г. и допреди няколко седмици на тази година станахме свидетели на невиждана статистическа манипулация от страна на МВР. Така че, ние реално не знаем колко са загиналите и това превръща кризата в необратим процес. Затова ще си позволя да кажа няколко думи от името на нашия Институт, за да бъдем полезни на бъдещото управление на страната. Ясно е, че проблемът не е в липсата на мерки, а в грешната философия, върху която са изградени тези мерки. От 90-те години на миналия век, а и още преди това, в България практикуваме един изчерпан модел на управление, моделът на споделената отговорност. На практика той функционира така, че разпределението на отговорността е неясно и непроследимо. Накратко - при този модел държавата създава правила, водачите са отговорни да ги спазват и при пътни инциденти вината се локализира почти изцяло върху човека. Така системата формално изглежда балансирана, но реално държавата не носи пряко отговорност за резултата, инфраструктурните дефекти остават второстепенни, катастрофите се разглеждат като индивидуални грешки, а не като системен провал. Моделът предполага, че хората могат да бъдат постоянно внимателни, че не допускат грешки, реагират оптимално във всяка ситуация. Това е научно несъстоятелно. Човешките грешки са неизбежни, предвидими са и са част от всяка сложна система. Липсата на отговорност - това е ключът на сегашната ни споделена отговорност. Тя дава възможност на институциите да се оправдават с поведението на шофьорите, отговорността се размива между множество участници и няма механизъм за системна корекция. Резултатът е - повтарящи се идентични инциденти на едни и същи места.
- Нека да го преведем нагледно на нашите читатели с един случай от неделя на Северната скоростна тангента. Там организацията на движението е такава, че човек се е объркал на отбивката и е навлязъл в платното за насрещно движение. После се е усетил, но тръгнал да кара до следващата отбивка, докато катастрофира челно. Вие чували ли сте някога в България да има осъден отговорник за лоша или объркваща организация на движението, станала причина за катастрофа?
- Разбира се, че няма такъв случаи. Най-честата грешка, заради която шофьорите катастрофират, е поради лошо възприятие на пътните условия. А това лошо или погрешно възприятие най-често се дължи на лошата организация на движението. И стигаме дотам, че ние като шофьори нямаме доверие на знаците, на маркировката и действаме, импровизираме, гледаме всеки сам да се оправя, както си прецени. Ето в това е резултатът от този модел на споделена отговорност, при който аз и вие като водачи сме отговорни, а институциите не са. Ние - като общество, се нуждаем от ново разбиране за пътната безопасност и нова философия и да преминем от споделена отговорност към верига на отговорностите. Тази верига на отговорностите е възприета като модел още през 2000 година в почти всички страни от Западна Европа, които пътищата в момента са два пъти по-безопасни от България. Ето какво представлява тази верига на отговорностите. Държавните институции доставят пътя, доставят организацията на движението, те контролират тази организация на движението, те санкционират нарушителите и ние - шофьорите, потребителите, сме длъжни да спазваме тези правила. Но когато не ги спазваме по някаква причина - най-честата е лошо възприятие, но може да е и от незнание или с умисъл, тогава държавните институции трябва да предприемат последващи действия, за да установят защо ние не спазваме правилата и да ги коригират така, че ние да започнем да ги спазваме. Три са основните държавни институции, които доставят транспортната система - Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) към регионалното министерство, ДАИ към транспортното и „Пътна полиция“ към МВР. И трите институции се нуждаят не да бъдат сменени началниците им, както това стана преди 10 дни с шефа на КАТ, нуждаят се не от нови хора, а от изцяло нова система на управление, от нови структури, от ново ниво на взаимодействие. АПИ трябва незабавно да бъде разформирована и да бъде създадена нова институция, която да функционира по друг начин, ние от Института сме я нарекли Българска пътна администрация. Колкото до ДАИ искам само да напомня изказвания на лидери на партиите от предишния парламент, че ДАИ трябва да бъде закрита след скандала с подкупа от екипа на Роби Уилямс. А на практика всичко се покри и ДАИ продължава да генерира огромна корупция, затова също трябва да бъде разформировано. А КАТ трябва да си влезе в основната функция да подпомага движението, след това да контролира и най-накрая да санкционира. В момента в КАТ всичко това е на обратно - КАТ се е превърнал в репресивен орган, с който ние си играем на котка и мишка - катаджиите и шофьорите. Непрекъснато ни слагат капани, с които шофьорите да бъдат репресирани. И най-чудовищното е, че депутатите, които са избрани и трябва да бъдат представители народа, през миналата 2025 година, при цялата си абсолютна некомпетентност и несъстоятелност, направиха едни от най-големите промени на Закона за движение по пътищата и предизвикаха толкова много неразбории, които и досега не могат да се поправят. Само един пример - в момента заради техните промени, ако шофьор си забави вноската по застраховката „Гражданска отговорност“, без да го уведомят, служебно му отнемат регистрацията. Но той не знае за това, защото талонът и номерата са си у него и си шофира спокойно. И като го спре патрул на пътя, не само, че дължи две глоби - за липса на застраховка и за това, че кара дерегестриран автомобил. Вземат му книжката за 6 месеца и му свалят номерата...
- Но ето, че има възмездие за тези депутати, сега в 52-рото Народно събрание ги няма половината от членовете на парламентарната транспортна комисия от 51-то, начело с председателя Кирил Добрев от БСП...
- Няма какво да ги коментирам, но само за г-н Добрев искам да кажа, че според мен той общуваше абсолютно нерегламентирано с част от протестиращите родители на загинали деца, опитваше са да им угоди всякак, само за да извлече политически дивиденти. И не постигна нищо. Казвам това не защото имам нещо против самия г-н Добрев, а за да видят ръководителите на такива позиции, че нямат полза от подобни ходове и няма да спечелят нищо. Крайният резултат от тези над 100 промени в закона от миналата година - и в загинали, и в ранени, и в брой на катастрофите, е никакъв. А усещането на шофьорите и на всички граждани на пътя е, че нещата са стабилно негативни. Затова на победителя от изборите Румен Радев - лидерът на „Прогресивна България“, искам да кажа само едно изречение: „Пътната безопасност не е функция на дисциплината на водачите, тя е функция на качеството на системата, която държавата създава“.
- До няколко дни г-н Радев може да е премиер, а на пряко подчинение на премиера е тази Държавна агенция „Безопасност на движение по пътищата“, която беше създадена по идея на вашия Институт и пак от вас съм чувал, че май е по-добре да я закрият...
- Не, не сме искали да я закрият, а множеството премиери, които се изредиха от 5 години насам, да я използват правилно. Защото тази агенция е инструментът, с който един премиер може да реши всички проблеми с пътната безопасност, стига да осъзнае нейните функции и възможности. Предходните правителства я превърнаха в един паразитен административен орган, в който административни паразити биваха трудоустроявани. И ако отново не бъде обявен конкурс за концепция, която да позволи на България за 2 години да достигне средните нива по пътна безопасност в ЕС, тази агенция ще продължи да е същият паразитен орган. У нас властва разбирането, че проблемите на пътя се създават от нас самите - шофьорите, затова ние трябва сами да си ги решаваме, а това е абсолютно погрешно. Проблемите са с доставчика на транспортната система и една такава агенция превръща лидерът на изпълнителната власт в лидер на пътната безопасност и чрез агенцията той да управлява транспортната система. Дефицитът на лидерство в пътната безопасност води до това, че само се приказва и нищо не се прави от години. Шофьорите знаят това и те са скептични, те са мнителни, нямат доверие на празни приказки. Затова премиерът трябва да възложи да се проведе конкурс за идеи за нов, работещ модел на пътната безопасност. Сегашният модел е напълно изчерпан и няма никакво значение кой с кого ще бъде сменен в МВР, в АПИ, или в ДАИ, кой ще бъде министър, зам.-министър, директор на полицията и така нататък. За смяна на системата трябва доверие, а доверие се печели публично. Това направи „Прогресивна България“ на изборите, те спечелиха доверието и имат цялата власт, за тях няма да има оправдание, ако не направят революционни промени и в транспортната система. Предстои да видим.
- А смятате ли, че след като имат пълно мнозинство в бъдещата транспортна комисия, депутатите ще направят още 100 промени в Закона за движение по пътищата - ще вдигнат още глобите, ще наложат още ограничения и санкции?
- Мисля, че няма кой да ги търпи, ако се опитат да ни лъжат. Толкова сме чувствителни вече към лъжата, че и най-малката индикации за тръгване в тази посока, ще разруши доверието ни. В този смисъл използвам случая да призова чрез „Труд news“ шефа на Сметната палата Димитър Главчев незабавно да публикува одитния доклад на Фонда за пътна безопасност, в който постъпват шофьорските глоби. Докладът е за 5-годишен период, по него работеха през цялата 2025 г. и моята информация е, че досега го криеха заради изборите. Но изборите минаха, г-н Главчев, а трябва всички да видим как милиони евро са били изразходвани, меко казано, нецелесъобразно. От този доклад ще видим и много ясно как пътната безопасност се използва за други цели. И как шофьорските глоби от фонда се използват за запълване на дефицити в държавния бюджет, докато политиците обясняват, че са много загрижени за пътната безопасност и затова ни глобяват. И резултатите са изцяло негативни. Институтът за пътна безопасност разполага с екип и знания, с които можем да подпомогнем което и да е българско правителство, ако то иска да управлява в светлина и в интерес на обществото.
Инж. Богдан Милчев е роден през 1971 г. в София. Завършил е Минно-геоложкия институт. Работи в МВР от 1995 до 2014 г. в структурите на Пътна и Охранителна полиция. От 2011 до 2013 г. ръководи отдел “Пътна полиция” в СДВР, наричан още КАТ-София. През 2018 г. защитава докторска дисертация на тема “Система за управление на рисковете от пътнотранспортни произшествия”. В края на 2017 г. участва в учредяването на Института за пътна безопасност, а от 2019 г. е председател на Управителния съвет на тази неправителствена организация
Автор: Цветан Гемишев
trud.bg
