ИСКАМ ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА ИСТОРИЧЕСКА ПАМЕТ И НАЦИОНАЛНОТО ДОСТОЙНСТВО

ИСКАМ ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА ИСТОРИЧЕСКА ПАМЕТ И НАЦИОНАЛНОТО ДОСТОЙНСТВО, ИСКАМ ЗАКОН СЪС СТРОГИ НАКАЗАНИЯ ЗА ОТРИЧАНЕ НА ТУРСКОТО РОБСТВО И ЗА ОТРИЧАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИЗМА, ФАШИЗМА И НАЦИОНАЛСОЦИАЛИЗМА

Този текст е по повод Трети март. 

Публикувам го от десет години. Предлагам Закона от пет години.

Нищо. Всеки във властта и в Парламента си гледа далаверата. 

Дали след новите избори ще се открие начин да си върнем националното достойнство?

Родоотстъпници и етнически турци искат да заменят даже националния ни празник Трети март, свързан с Освобождението ни от петвековния турски гнет, с друга дата - обичния 24 май, - като по-удобна и политически неангажирана според тях дата, с нескритата си цел за отричане на турското робство, нямало било турско робство въобще, а не знаят, че даже и в химна "Върви, народе възродени", който кънти навсякъде в този ден, се говори за "тъжовно робско време... под гнета на отоманскиий властелин" (вижте долу оригинала).

В редица страни на ЕС отричането на Холокоста се счита за престъпление, наказуемо според съответните закони.

ЕС работи над предложения за широк общ европейски антирасистки закон. Законът ще предвижда и наказания за отричащите Холокоста.

Във Франция например и сега е наказуемо отричането на антиеврейската политика на Германия по време на Втората световна война. 

В Германия, както и в Швейцария, има осъдени, които излежават тежки присъди за престъплението “Отричане на Холокоста”

Нови страни-членки на ЕС от бившите социалистически страни пък искат текст за забрана на отричането на престъпленията, извършени по времето на Сталин, по времето на комунизма.

У нас има закон за обявяването на БКП за престъпна организация. А нейният мутант БСП иска пак да ни управлява.

Редно е ние да имаме както Закон за носене на наказателна отговорност за отричането на комунистическите престъпления (320 000 избити българи от комунистите според R. J. Rummel), така и Закон за носене на наказателна отговорност за отричането на петвековното турско робство и за отричането на съществуването на Национално-освободителното движение, в което участват иконите на България: Раковски, Левски, Ботев, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Волов, Бенковски, Стамболов, Райна Княгиня, Панайот Хитов и много други, за чиито подвизи и героична смърт пишат Иван Вазов, Любен Каравелов, Захари Стоянов, Добри Чинтулов, Димитър Страшимиров и др.

В последно време самозвани учени от комунистическата БАН, както и други родоотстъпници, соросоиди, агенти на ДС, майцепродавци и отявлени българофоби изписаха тонове хартия да доказват, че турско робство въобще не е имало, а имало съжителство, присъствие, владичество, поданство, обща история и др. 

Един дебел глупак не спира да хараламби ("хараламбене му е майката" - Йордан Радичков) за турското робство, че било само метафора, демек уйдурма, и че тогава имало "стопанско процъфтяване на българските земи", така казва. Боже мили!

Нямало кланета, нямало Батак, нямало Перущица, нямало Кочо Чистеменски, нямало Стара Загора, нямало осакатеният от турците Балканджи Йово без крака и ръце, който не дава Хубава Яна на турска вяра, нямало три синджира роби, нямало опълченци, нямало революционни комитети, нямало Шипка, нямало Трети март и т.н. Нищо нямало. Имало процъфтяване.

Пък нашите възрожденци просто са били тъпанари, крадци и терористи, като "разбойниците" Васил Левски, Христо Ботев, капитан Петко войвода, Георги Бенковски...

Наскоро “учени” от БАН обявиха официално, че “изразът турско робство е терминологично непригоден”, цитирам точно. Представяте ли си!

Какво казват те с тази прокламация, насочена към образованието, към МОН? 

Казват публично, че всъщност всички възрожденски песни – „Стани, стани, юнак балкански”, „Боят настана, тупкат сърца ни”, пламенните стихове на Ботев, националната епопея „Под игото”, тефтерчето на Васил Левски, „Записките” на Захария Стоянов и др. са всъщност негодна работа, да се махат от учебниците по история и български език, тъй като са пълни с терминологичните непригодности “турско робство”, “свобода или смърт”, “тоз, който падне “ и т.н. 

Тези бюджетни “учени” искат да се ползва неуместният термин “съжителство”, като при конкубинат, като при влюбена двойка без брак, каква идиотска простотия!

Мисля, че подобни действия са всъщност най-голямо престъпление, и даже държавна измяна, доколкото оскверняват паметта на наши светци, дали живота си за Освобожданието на България от петстотингодишното турско робство, и внушават антиродолюбиви чувства и нихилизъм.

Подобно на законите за търсене на наказателна отговорност при отричане на Холокостта, у нас следващото Народно събрание, надявам се следващото да не е продажно като досегашните, които, знаем, винаги са доминирани от крадливи продажници, фалшиви тлъсти патриоти и от етнически турци и техните ибрикчии, трябва да приеме най-спешно Закон против отричането на турското робство. 

В него да се предвиждат наказания, съпоставими с наказанията за отричане на Холокоста в ЕС. 

В 11 от 27-те страни-членки на ЕС (Германия, Италия, Белгия, Франция, Словакия, Румъния, Литва, Полша, Австрия, Унгария и Чехия), както и в Швейцария, се присъждат наказания до 20 години лишаване от свобода (затвор) за отричане на Холокоста (вижте долу къде колко години затвор е наказанието).

Ако такъв закон е налице и у нас, то той ще пази от поругаване националната памет на България и нейната национална идентичност, която в момента е силно заплашена по много линии и от много субекти отвътре и отвън.

Искам Закон за националната историческа памет и за националното достойнство, закон срещу отричането на петвековното турско робство и на турските зверства, както срещу отричането на престъпленията на тоталитарните режими!

Мъките на българите в общ план са по-големи, далеч по-дълготрайни и по-жестоки от Холокоста, представляват демоцид, и имат несравнимо по-тежки последствия за българската нация. Тя сега умира демографски и всякак.

Затова този Закон е толкова необходим, ако не е фатално закъснял!

 

Ето моето предложение:

 

ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА ИСТОРИЧЕСКА ПАМЕТ И НАЦИОНАЛНОТО ДОСТОЙНСТВО

 

Чл. 1. Този закон съответства на тенденцията за криминализиране в Европейския съюз на отричането, одобряването и банализирането на Холокоста и на масовите комунистически, фашистки, националсоциалистически и всякакъв друг вид масови насилия, убийства, терор и геноцид.

Чл. 2. Националната историческа памет е способност на общественото съзнание да запомни, съхрани и възпроизведе обстоятелства, факти и събития от миналото в техния реален истински вид. 

Чл. 3. Националната историческа памет служи на обществения разум при сравняване, анализ и оценка на социалните факти и при прогнозиране на социалното развитие; представлява основа за създаването на Национална доктрина и спомага за формирането на вътрешната и външната държавна политика.

Чл. 4. Националната историческа памет е пряко свързана с обществените преживявания (чувства, емоции и настроение), влияе на обществения морал, на националното достойнство, на духа и на самочувствието на нацията, способства за нейната сплотеност и социална активност, за нейния просперитет.

Чл. 5. Националната историческа памет представлява висша национална ценност, важен фактор е за битието и за развитието на обществото и държавата; като такава е обект на особени постоянни грижи от страна на трите основни системи на властта - законодателна, изпълнителна и съдебна, на съответните институции в сферите на политиката, образованието, културата, средствата за масово осведомяване, както и на всички български граждани.

Чл. 6. Националното достойнство е важна и значима морално-нравствена категория, пряко свързана с националната историческа памет, то изразява идеята за независимост и справедливост и формира националното самоуважение и националното самочувствие, които в морален план характеризират обществото и определят в голяма степен обществената активност и креативност в различните области на живота.

Чл. 7. Историческата истина според правния принцип "Истината е една" (Veritas una) е недвусмислено твърдение в съответствие с историческата действителност и с реално установени чрез методите на историческата наука обстоятелства, факти, събития от близкото и от далечното минало.

Чл. 8. Всички действия срещу историческата истина, срещу националната историческа памет и срещу нейното правилно функциониране, включително и спрямо исторически установени и доказани обстоятелства, факти и събития в България и извън България, имащи отношение и резонанс върху обществения живот на българските граждани, както и всички действия срещу националното достойнство на българите, увреждат битието на нацията и нейните перспективи за развитие в близко и в далечно бъдеще.

Чл. 9. Конкретните действия по чл. 8 са:

1. Публично отричане, омаловажаване, фалшифициране на данни, одобряване и възхваляване на Холокоста в Европа, включително и България.

2. Публично отричане, омаловажаване, одобряване и възхваляване на петвековното турско робство, на дискриминирането, малтретирането, насилията, масовите убийства и демоцид спрямо българското християнско население на територията на завоюваното и окупирано през XV-я век от османските турци Второ българско царство.

3. Публично непризнаване, подкрепа, омаловажаване, одобряване и възхваляване на Арменския геноцид през 1915-1923 г.

4. Публично отричане на съществуването, омаловажаване, одобряване, подкрепа, пропагандиране и възхваляване на комунистически, фашистки, националсоциалистически и всякакъв друг вид масов терор, насилия и убийства.

5. Отричане, фалшифициране на истината и омаловажаване на борбата за Национално освобождение и за Църковна независимост, на българското Възраждане и на Освободителната война през XIX-я век.

6. Поругаване по всякакъв начин на паметта на националните герои на България.

Чл. 10. Действията, описани в т.т. 1-6 на чл. 9, всяко поотделно, или съчетани едно с друго, представляват състави на престъпления по Наказателния кодекс на Република България.

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. В чл. 108, ал. 1 на Наказателния кодекс след думата "фашистка" се прибавя след запетая "националсоциалистическа, комунистическа", а след думата "антидемократична " се прибавя "и антихуманна".

§ 2. В чл. 108 на Наказателния кодекс се създава нова ал. 3:

"(3) Който публично отрича исторически установени обстоятелства, факти и събития за петвековното турско робство на България от XV-я до XIX-я век, за борбата за Национално освобождение и за Църковна независимост, за българското Възраждане, за Освободителната война през XIX-я век, за Арменския геноцид от 1915 год. до 1923 год., за престъпленията на фашистки, националсоциалистически, комунистически и всякакви други антидемократични и антихуманни тоталитарни политически режими, включително за Холокоста, и по такъв начин накърнява национално достойнство и личното достойнство на пострадалите, починалите и загиналите, предизвиквайки съзнателно нарушения на обществения ред и спокойствие, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години или с глоба до десет хиляди лева.

§ 3. В чл. 108 на Наказателния кодекс се създава нова ал. 4:

"(4) Който публично по какъвто и да е начин съзнателно опетни името на националните герои на България - възрожденци, революционери, будители и просветители, - оскверни паметта за тях, и/или поругае по какъвто и да е начин техните домове, гробове, паметници и др., се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до пет хиляди лева.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник.

***

Четете моите текстове! 

Купувайте и четете моите книги!

Търсете ги в сайта: www.tornadobg.com

                                     акад. Петър Иванов