Пазарджик. Бил съм на 7 или 8 години, може и по- малък. Леля ми Иванка, надеждата на нашия род, бе високоговорителят във фамилията. Беше сестра на майка ми, една от трите сестри. Плетеше на шевна машина и имаше гадже международен шофьор, който притежаваше автомобил Мерцедес. Леля Иванка седеше в кухнята и ми казваше- Генче, леля, сега си представи, че си известен и ми даваш интервю. А аз си бърша сополите с опакото на ръкава и ям сутляш. Честит небесен имен ден, лельо Иванке, така ще те запомня щедра, усмихната и ... леля. И да, станах известен, благодаря.
Пак Пазарджик. Консервен комбинат Марица. През лятото работих там като шаблонист. Не знаете какво е шаблонист, невежи такива. На картонените кашони с продукцията се поставя надпис, който поради условията тогава се правеше чрез шаблон на ръка. Усърдни лелички минаваха с четка за обувки, потопена в черно мастило върху шаблона. Та, аз, видите ли, правех тези шаблони. Част от надписа беше ГИП- 17, тоест Държавно индустриално предпрятие 17. Продукция за Съветския съюз. Имах свое бюро в обща стая с другаря Пунков и леля Ваня- двамата счетоводители. Леля Ваня, пухкава симпатична жена, само ме гледаше отдолу нагоре и ми казваше : „Абе, Евгенийо, много си хубав, бе леля. И ще станеш много красив мъж като голям“ . Благодаря ти, лельо Ваня, за хубавите думи и че ме покриваше, когато ходех да си „крада“ сокове от праскова в съседния цех. Дали станах красив мъж, не мога да кажа, но чувствам, че си била права. И на теб- честит небесен имен ден.
ЕВГЕНИ
