Забраните за влизане на български учени и общественици в Сърбия отварят отново темата за правата на българите в Западните покрайнини.
Скандалните забрани за влизане в Сърбия на поета, писателя и дипломат Едвин Сугарев през ноември 2023 г. и на д-р Валентин Янев и доц. Ангел Джонев, председател на Научния институт „Западни покрайнини“, тази есен ни накараха да си припомним, че забраната за влизане на чужди граждани в Сърбия от съображения за „национална сигурност“ всъщност не е нищо ново и често се прилага. Понякога без обяснения. Понякога поради банални причини.
Не са малко и реципрочните откази на съседните на Сърбия държави срещу сръбски граждани.
Както и сръбски граждани, които от съображения за застрашена лична сигурност бяха принудени да напуснат Сърбия. През последните две години поне шестима сръбски журналисти, група студенти и граждански активисти напуснаха Сърбия и си потърсиха убежище в чужбина.
През лятото на 2026 г. след политически напрежения и взаимни мерки на летището в Тиват беше отказано влизането в Черна гора на 87 сръбски граждани от съображения за национална сигурност. Поради същата причина беше отказано и влизането на няколко сръбски интелектуалци в Черна гора, сред които са поетът акад. Матия Бечкович, историкът Чедомир Антич, Деян Мирович, музикантът Владо Георгиев и бившият сръбски посланик в Черна гора Владимир Божович.
В реципрочен отговор няколко черногорски граждани не бяха допуснати в Сърбия, пак от „съображения за национална сигурност“. Сред тях са журналистът Петар Комненич, бившият ръководител на черногорската полиция Никола Терзич, изпълнителният директор на БИРН за Черна гора Вук Мараш, Владимир Оташевич и други медийни и правителствени лица.
Босненско-херцеговският артист и писател Феджа Штукан два пъти бе връщан от сръбската граница. Същата мярка бе приложена към руските граждански активисти Роман Перл, Пьотр Никитин, Иля Зернов и Елена Копосова, участвали в антивоенни прояви.
Певиците Селма Байрами, Ядранка Байрактаревич, Сорая Вучелич, Северина Вукович, както и Садик Хасанович, Яла Брат и Буба Корели и група хърватски студенти също бяха подведени под графата „опасни за сръбската национална сигурност“ и им беше отказано влизане в Сърбия.
Разликата е, че съседните държави не се свенят, когато трябва да приложат съответните реципрочни откази срещу сръбски граждани. Държавите от Шенгенското пространство могат да откажат влизането на сръбски граждани, ако са нарушили изискванията на Шенгенското пространство относно неприлични или вражески обяви в интернет, с които се нарушава общественият ред, както и на лица, обявени за международно издирване, но и на лица, за които има съмнения, че могат да застрашат сигурността на държавата.
В случая с поета, писателя и дипломат Едвин Сугарев, д-р Валентин Янев и доц. Ангел Джонев България не само трябва да извика сръбския посланик в София и да поиска обяснение какви са рисковете за националната сигурност на Сърбия, които представляват те, но и дискретно да предприеме съответните реципрочни мерки срещу сръбски граждани при влизането им в България. И не е като да няма защо и срещу кого.
Например на босненската фолкпевица Селма Байрами бе отказано влизането в Сърбия заради показването на албански национален символ при изпълнението на албанска песен, а на черногорската певица Ядранка Байрактаревич — защото по време на концерт бе перифразирала песента „Никой нищо ни не може, по-силни сме от съдбата“ в „Никой нищо ни не може, по-силни сме от Сърбия“.
В сравнение с тях и по сръбската логика от някои сръбски граждани, сред които има и такива от български произход, има истински рискове за националната сигурност на България, заради които си заслужават отказ за влизане в България, и то за дълго време. На първо място, това са всички сръбски автори и пропагандисти на „шопската нация“, което си е направо посегателство срещу българската нация и териториалната цялост на България. Например редакторът на сръбската държавна телевизия Бранко Станкович отиде чак в Елин Пелин да търси „сръбски шопи“. Репортажът му бе излъчен по сръбската държавна телевизия в ударно време. Да не говорим за други, които изляха тонове мастило срещу България. Само една справка по интернет е достатъчна, за да се издирят имената им. Същото се отнася и за авторите на историческите фалшификати за „Топлишкото въстание“, „Сурдулишките мъченици“ и тяхната канонизация.
Кметът на Босилеград Владимир Захариев и подопечният му председател на Националния съвет на българското малцинство Стефан Стойков през май 2017 г. се отнесоха по пренебрежителен и унизителен начин към българската вицепрезидентка г-жа Илияна Йотова. Двамата след това в публично обръщение написаха, че тогавашният български посланик в Белград Радко Влайков и генералният консул в Ниш Едвин Сугарев ще бъдат „записани с черни букви в историята на Босилеград“!? Да не изброяваме другите им прегрешения, всяко от които през сръбската призма може да бъде разгледано като заплаха за националната сигурност на България. Само че за разлика от Сърбия и Северна Македония България се държи прекалено „европейски“ към тях. И то толкова „европейски“, че вече е унизително за достойнството и честта на България.
Кметът на Радомир Кирил Стоев отново е поканил кмета на Босилеград Владимир Захариев на „Фестивала на бозата“, който ще се проведе на 17 октомври, и според неофициални информации той вече се стяга да седне на кумовото място на площада в Радомир, нищо че в Босилеград са пропищели от двадесетгодишните му зулуми. Същият гаф направи и благоевградският кмет Методи Байкушев, канейки Захариев в Благоевград. Николай Цонев от Догановото АПС и бивш министър на отбраната също дойде на килимчето пред Захариев да се моли за стотина гласа на последните парламентарни избори.
Това са истинските опасности за националната сигурност на България, за които, за съжаление, никой не мисли. Както и никой не мисли за сигурността на българските учени, журналисти и обикновени граждани, които чистосърдечно идват в Босилеград да дадат малко надежда и кураж на своите още по-измъчени и изстрадали сънародници в Западните покрайнини. И които сръбските служби високомерно подритват на границата заради тяхната си въображаема „национална сигурност“, застрашена от историческите и съвременните факти, които даже и много сръбски интелектуалци не отричат.
Крайно време е България да поиска официално обяснение от сръбските власти за това какви са техните основания за негативни оценки относно наличието на „рискове за национална сигурност“. Просто хората да си знаят и да не правят опити да влизат в Сърбия. И да не гадаем каква е тази „национална сигурност“, която се страхува от безспорни исторически факти и от собствените си публични данни, взети от сръбски източници, за застрашаването на околната среда в Босилеградско, както и от данните за катастрофата на българското малцинство в Сърбия, взети от Републиканския завод за статистика и други официални източници.
Същото се отнася и за нас, българите в Западните покрайнини. Ако упражняването на граждански и малцинствени права и свободи, свободата на словото, политическите права, правото на здрава околна среда, правото на избиране и сменяване на властта са „рискове за националната сигурност“ на Сърбия, тогава всеки от нас трябва да решава какво да прави — да си затваря устата или да си събира багажа и да си търси по-добро място за живот, докато все още е време. І БГНЕС
----------
Иван Николов е поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание „Бюлетин“. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Анализът на Иван Николов е написан специално за Агенция БГНЕС.
