Иван Татарчев – страшилището на комунистическите величия

Голяма част от обществото се зарадва, че в края на отиващата си година, комунистическият тотем МОЧА, най-сетне падна от пиедестала, но и в първите години на демокрацията имахме поводи за отлично настроение – тогава един по един зад решетките влизаха най-маститите управници на САЦА. Недосегаемите преди 10 ноември големци, бяха натикани в кауша от Иван Татарчев, милеещ за родината юрист, оглавил Главна прокуратура в началото на 90-те.

 

Бившият обвинител №1 не е между живите от 15 години. Той напусна този свят навръх Бъдни вечер през 2008 г. и смъртта му бе истински празник за БСП.

 

Легендарният прокурор от юначен произход издъхна на 78, като в последните години от живота си бе измъчван от тежки здравословни проблеми. Малко преди кончината му го оперираха от тумор в мозъка, а сърцето му имаше 7 байпаса, поставени в Америка с парите на бизнесмена Никола Дамянов.

 

Докато стоеше начело на държавното обвинение, Татарчев беше най-безкомпромисен към бившия министър-председател Луканов. Потомъкът на легенди от ВМРО вкара експремиера зад решетките, а и от там си го тормозеше.

 

„Докато бил на преглед в медицинско заведение, арестантът Андрей излязъл и започнал да си говори с някаква медицинска сестра. Това станало пред очите на Татарчев. Получих после разпореждане от Главна прокуратура да образувам дело за бягство от затвора, вътрешна присъда. Оставих без последствия този факс, нищо не направих", разказваше малко преди да почине от рак бившата шефка на Националната следствена служба Ани Крулева.

 

Най-любопитното в случая е, че главният прокурор и Андрей Карлович бяха братовчеди. Е, не първи, но все пак имаха кръвна връзка. За роднинството им най-напред спомена самият Луканов през 1992 г.

 

„Когато го задържаха на ВИП-а на летището, той изведнъж обяви, че е мой братовчед. Сетил се! Той тръгва за Русия, арестуват го по моя заповед и човекът казва: братовчед съм на главния прокурор! Викам: “И брат да казва, че ми е, пак ще го арестувам"”. Ако си беше останал в ареста, още щеше да е жив. Не е мит, че раздаде куфарчета с пари на сегашните милионери. Не може младо момче да стане милионер току-така. Андрей после направи грешката, че си поиска

парите. Българин пари лесно не връща", редеше приживе Татарчев.

 

Заради назначения по предложение на седесаря Светослав Лучников главен прокурор Луканов търкаше затворническите нарове в продължение на половин година. Обвинението срещу него беше, че през 80-те раздавал неправомерно помощи на развиващи се страни в качеството си на подпредседател на МС в оглавяван от Георги Атанасов кабинет. „Този човек е луд. Трябва му освидетелстване“, възмущаваше се по адрес на братовчед си арестантът.

 

Зад решетките се разбра, че здравето му е доста влошено. Той страдаше от злокачествена лимфолевкоза, от язва, от болести на жлъчката, черния дроб и очите. Имаше и високо кръвно. В началото на декември 1992 г. дори му се наложи да лежи в интензивното отделение на ВМА след остра сърдечна криза. „Да, с влошено здраве държаха татко в килия на последния етаж с постоянно включена лампа. А обвиненията срещу него бяха направо смехотворни”, споделял е с нескрито възмущение Карло, синът на експремиера.

 

 Делото за раздаваните от Луканов помощи на развиващи се страни така и не влезе в съда. Нещо повече – бившият министър-председател успя да осъди България в Страсбург за причинения му дискомфорт. Международният трибунал реши, че е бил арестуван неправомерно и държавата му дължи обезщетение.

 

 

Това обаче се случи след убийството на червения политик.

 

На мушката на Татарчев през 90-те беше и забягналият в странство бивш вицепремиер и член на Политбюро на ЦК на БКП Огнян Дойнов. Обвинител №1 искаше да върне комунистическия управник в родината, за да го изправи на съд, затова България изпрати официална молба до Австрия беглецът да бъде екстрадиран. Тамошната Темида обаче отказа да съдейства.

 

На 29 януари 1994 г. в. „Дума" попита обвинител Татарчев какво ще прави, ако Австрия не ни предаде Дойнов. А потомъкът на поборници най-безцеремонно заяви: „Ще отидем с хора на ВМРО и ще го докараме в чувал от Виена”. След това пък трябваше да се оправдава, че думите му били шега.

 

Година по-късно прокурорът лично отиде при Огнян, за да преговорят. Членът на Политбюро на ЦК на ПК се пазареше за имунитет – да бъде оставен на мира, в замяна на което щял да предостави документи, уличаващи Луканов в далавери и престъпления.

Срещата бе организирана от споменатия вече Никола Дамянов – близък до груировката ТИМ бизнесмен.

 

„Попитах Огнян: „Как успя в чужбина да създадеш такова богатство?"

„Започнах с 500 долара", отвърна ми той. Като ми каза това, му рекох: „Бъди живи здрав! Няма какво да говорим повече", разправяше приживе обвинителят.

 

По негово настояване Дойнов все пак бе арестуван за кратко във Виена. Полицията го затвори в

килия с още трима, а след дни го пусна на свобода. Татарчев тикна „на топло” и Георги Атанасов. Министър-председател до 8 февруари 1990-а, големецът попадна зад решетките заради злоупотреби с фонд за сираци.

 

Комунистът от Първомайско лежа 8 месеца в предварителния арест и 2 г. в затвора. Помилван бе на 1 август 1994-та с указ на Желю Желев. В зандана Атанасов първоначално бе настанен в самостоятелна стая. Впоследствие го преместиха в по-голямо помещение, в което спяха още 7 пандизчии. В периода на лишаването му от свобода експремиерът работеше от сутрин до здрач в птицеферма в Долни Богров и отговаряше за 5000 пилета.

 

Предшественикът му в МС Гриша Филипов също опозна „комфорта” на кауша заради грехове управлението си. Свободата си той загуби на 14.07.1992 г. „Баща ми беше 8 месеца в затвора, защото се притесняваха да не избяга. Когато излезе беше психически и морално пребит и каза: „Фашистите не са ме държали така. Те ме уважаваха като враг“. Той е лежал преди 9 септември в концлагери със смъртна присъда. След преврата на 10 ноември пък бе настанен в килия с безжалостни цигани, които са го унижавали по всевъзможни начини“, споделял е синът на експремиера Лъчезар Филипов.

 

В мандата на Татарчев в затвор лежа и бившият вицепремиер Григор Стоичков. Той бе обвинен, че като ресорен подпредседател на МС е нарушил нормативните документи за санитарните радиационни правила и не е взел мерки за опазване здравето на населението при аварията с чернобилската АЕЦ. „Бях жертвен агнец“, казваше по този повод комунистът.

 

В зандана Стоичков не бил на тежък режим. Ръководел библиотеката, в която никой дотогава не ходел. Успял да я стегне, за да я приведе в годен за ползване вид.

„Помолих началника на администрацията да чете до 17 ч. вестниците, а след това аз да ги получавам. Започнаха да идват хора в читалнята. 90% от лишените от свобода в Казичене бяха турци и цигани. Бяха осъдени за дребни неща. Повечето работеха. С мен се отнасяха внимателно. Казваха ми „г-н министър".

Един ден седяхме на пейка и им обясних, че вече не съм министър. Възрастен затворник тогава ме попита: „Може ли да се обръщаме към теб с бай Григоре?”. „Може!, отвърнах. Всички пандизчии започнаха така да ми викат. Държаха се добре, с повечето станахме приятели. Ръководството също беше внимателно с мен”, разправял е приживе свекърът на естрадната легенда Йорданка Христова.

 

„На топло” Стоичков изкарал около 2 години. Ефективната му присъда дошла след шумен процес, в който прокуратурата призовала над 50 свидетели. На подсъдимата скамейка тогава бил и Любомир Шиндаров – главният санитарен инспектор на републиката по времето на аварията в съветската АЕЦ.

 

Най-тежкият му момент в зандана бил микроинсултът. Седял на пейка и дишал чист въздух в двора, когато изведнъж се почувствал недобре. Тръгнал да се прибира, за да си легне на нара, но пред входа на общежитието паднал като талпа. Рухнал по очи върху неизгладен цимент и наранил лицето си.

Източник: Уикенд