Буквите и словото ни дават възможност да погледнем света през тях, да научим много неща и да изразим себе си. Границите на нашия език са границите на нашето мислене, защото човек мисли в думи и смисълът ще бъде заключен в тях. Това каза в предаването "Денят на фокус“ на Радио "Фокус“ писателят и драматург Иво Сиромахов.
"Замяната на думите с картинки и емотикони свежда чувствата ни до не повече от пет, защото когато нямаш словото, за да ги изразиш, и чувствата ти се опростяват и ставаш един не просто простомислещ, но и просточувстващ човек.“
По думите му, за да се съхрани ценността на думите е добре да ги използваме смислено и да не злоупотребяваме с тяхното значение, защото "и при думите има инфлация. Когато една дума много често се върти в употреба, тя губи смисъла си, тя става куха фраза. И най-често това се вижда в политическия език, в политическото говорене – там винаги са използват никакви фрази, които нищо не значат,“ каза той и обясни, че езикът на всеки човек е плод на това колко книги е прочел и че колкото повече четеш, толкова повече е богат речника ти.
Любими му български автори от XIX век са Захари Стоянов и Алеко Константинов, от ХХ век майсторите на словото Йордан Йовков и Йордан Радичков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов. "От XXI век нямам любим автор, защото смятам, че качеството на литературата падна, и не само в България. Не се пишат чак толкова запомнящи се творби. Няма голям написан роман на XXI век,“ обясни той и добави, че книгите, които са белязали живота му са много – в списъка, който е направил наскоро, е успял да ги сведе до 70. "Аз съм много четящ човек и мога да кажа, че любимите ми книги са около 300. И това са тези, които редовно препрочитам.“
Новият му сборник "Очила и нови разкази“ излиза в допълнено издание с 13 нови разказа с романтичен и сюрреалистичен привкус, "фантасмагории в сферата на сънищата, в онези пространства, в които реалността и въображението се преплитат“.
"Второто допълнено издание на "Очила“ се случва заради това, че тия разкази развълнуваха хората и мисля че този тип вълнение и за мен е важен, защото това е едната страна на моето съзнание, на моето сърце. Това са малко като приказки за възрастни. Всеки писател пише въз основа на собствените си преживявания и създава свят, който отразява реално съществуващи неща. Не може да направиш свят, който не си видял, не си преживял,“ обясни Иво Сиромахов.
Иван Пеев
10 months before
Български език се говори и в Одринско, и в Лозенградско, и в Беломорска Тракия, и в Македония... Това означава ли, че тези земи са български? Зад изролзването на думите трябва да има мозък. Нали Иво?
Коментирай