Яйца, прясно мляко, кашкавал – това са продукти, които в българските магазини на „Лидл“ са по-скъпи, отколкото в магазините на веригата в Германия. А цените на киселото мляко, слънчогледовото олио, пшеничното брашно, захарта и краставиците в България се доближават до германските. За това съобщи миналата седмица самата търговска верига. По този начин тя изпревари българските власти, които се очаква да обявят предизборно данни за цените. През миналата година те просто проспаха ръста им.
Защо обаче цените в България са толкова близки до тези в богата Германия, а някои са дори и по-високи? И дали подобна ситуация не е признак, че целият пазар в България не успява да функционира нормално? Пред DW Богомил Николов от Асоциация „Активни потребители“ коментира поскъпването така: „Около две трети е внос на инфлация, а една трета е национален принос. Това, че се развихри такъв обществен дебат е радващо, защото обществото се опитва да се пребори със собствения принос. Като че ли се усеща, че в България не става дума само за общата тенденция в Европа и света, а за нещо повече от това“.
Според Николов огромната част от българите мислят, че проблемът с цените най-вероятно е причинен от спекула. Експертът обаче смята, че обясненията трябва да се търсят другаде. „Първо, намаля предлагането на стоки по най-различни причини, в това число и на храните. Насложиха се много фактори, като се започне от пандемията, а след това и войната. Те доведоха до по-малко производство, скъсани вериги за доставки, несигурност и объркване. Резултатът е, че в момента има много по-малко краставици на пазара, отколкото през миналата година по същото време“ , посочи той.
Другото обяснение за рязкото поскъпване на хранителните стоки е, че българският пазар не е достатъчно свободен и че има картелни споразумения на различни нива и доминиращи структури, които диктуват цените. „Ние не знаем какво става надолу по веригата, преди тази стока да стигне до супермаркетите“, отбеляза Николов.
На фона на рекордното поскъпване служебното правителство обяви миналия месец, че ще пусне специален сайт за актуални данни за цените от производителя до магазина.
Междувременно в популистката кампания срещу „спекулантите“ бяха хвърлени Националната агенция за приходите и Комисията за защита на потребителите, а в последните дни се активизира и прокуратурата, която поиска от няколко институции информация за предприетите мерки срещу поскъпването.
Странно е, че сред тях липсва най-важната за регулацията на пазара Комисия за защита на конкуренцията (КЗК). От 7 години тя се управлява от Юлия Ненкова, чиято кариера в последните две десетилетия е тясно свързана с ГЕРБ и Столична община. Шефката на КЗК е и майка на дългогодишния депутат на партията Александър Ненков. В седемчленния регулатор освен представители на ГЕРБ има и на БСП, ДПС, както и на несъществуващите вече Реформаторски блок, Патриотичен фронт и БДЦ-Народен съюз.
„Не съм видял КЗК публично през целия този разговор за цените, който продължава вече повече от месец“, посочва председателят на Асоциация „Активни потребители“. (Във вторник комисията съобщи, че е е започнала предварително проучване за поскъпване на основни храни – бел. ред.) Единственото, с което институцията се е отчела досега според него е санкцията за „Лукойл“ от близо 68 млн. лв. – отдавна чакан ход, макар и глобата за руската компания да е под позволения от закона максимален размер.
През 2021 г. в последните си дни управлението на Борисов награди членовете на КЗК за тяхната изпълнителност, като увеличи мандата им с две години. Президентът Румен Радев, от своя страна, не наложи вето върху решението на депутатите.
„Ако го беше направил, Народното събрание нямаше да разполага с време за прегласуване на текста и той щеше да остане за следващия парламент“, коментира бивш служител на КЗК, който пожела анонимност. Според него проблемът е, че КЗК работи изцяло политически, а разполага с капацитет да направи хоризонтален и вертикален анализ на пазара и да посочи пред обществото къде е проблемът с цените.
Политическите зависимости на членовете на КЗК неотдавна доведе до безпрецедентен казус и в телекомуникационния сектор. Преди няколко месеца два от трите телекома в страната съвместно настояха антимонополният регулатор да започне проверка и да ограничи разрастването на третия им конкурент. Случаят е особено чувствителен за институцията, тъй като именно тя стои в основата на този проблем.
Предисторията е следната. През 2018 г. КЗК спря сделката на фонда PPF Group на покойния Петер Келнер с медийната група „Нова“ със скандални мотиви. След по-малко от година я разреши, но вече за друг купувач – близките до тогавашната власт братя Домусчиеви. При управлението на новите собственици високият пазарен дял, който се сочеше от КЗК като причина за блокирането на сделката с чешкия магнат, нарасна още повече. По това време от телевизионния пазар за пипълметрия по странен начин бе изтласкана и международната компания Nielsen в полза на българската „ГАРБ“. А след продажбата на медийната група „Нова“ през 2021 г. на United Group, в чиито активи влизаше и най-големият телеком в страната, пазарната експанзия, която през 2018 г. бе разтревожила антимонополния орган, се задълбочи допълнително и необезпокоявано с изричната му благословия.
Възможно обяснение за подобно поведение на КЗК е, че се подкрепят пазарни участници, разполагащи с политически гръб, за сметка на други. Медийната история от последните 30 години на България изобилства от случаи на използване на подставени лица и професионални фидуциари* на крайните притежатели. Последните големи размествания на медийния пазар в България не бяха последвани от задоволителен отговор на въпроса кой стои зад тях. Както и дали те имат отношение към списъка „Магнитски“.
Нещата в България всъщност не се различават особено независимо дали става дума за цени на краставици или за медийния пейзаж. Решенията все опират до корумпирани политици, зависими регулатори и институции без авторитет. И никой не бива да се изненадва, ако често нагарча. Независимо дали е от цените в супера или от онова, което дават по телевизията.
*При фидуциарните сделки се прехвърлят имуществени права, които приобретателят (фидуциар) се задължава по-късно обратно да прехвърли на праводателя (фидуциант). За третите лица фидуциарът е притежател на правата, докато във вътрешните отношения между страните по сделката е само управител.
Димитър Ганев в коментар за „Дойче веле“, заглавието е на Narod.bg
