Заведох внуците да видят експозицията на Националната галерия "Квадрат 500" . Ходил съм в Лувъра, Прадо, Уфици ..., без колебание - нашата галерия не им отстъпва.
Творбите на Реноар, Дьолакроа, Дега, Курбе, купувани още от времената на Людмила Живкова, сега висят редом с българските майстори. Така се е получило наистина "изкуство на квадрат".
Още на входа те посрещат с "Ръченицата" на Мърквичка, а редом с нея е "Луцифер" на фон Щук - най-скъпата картина, която притежаваме. (Купувал я е лично Фердинанд от ателието на художника, за да се борят сега най-големите световни музеи, кой да я показва.)
Бенчо Обрешков мери ръст с поантилисти, като Сьора, а Борис Елисеев - с Кислинг. Васил Бараков спори с Вламенк, а Ненко Балкански - с Корнелиу Баба.
Пък Жорж Папазов сякаш намига на Салвадор Дали, за да му напомни, кой е родоначалникът на сюрреализма.
Няма как да разкажа за всичките 1600 творби, избрани от 40 000 притежания на Националната художествена галерия.
Тук са и шедьоври на Цанко Лавренов, на Златю Бояджиев, на Борис Георгиев, на Вера Недкова, на Никола Танев, на Владимир Димитров - Майстора, и ранните работи на Христо Явашев - Кристо, и на кой ли не още.
Просто трябва да се види.
Непременно.
Калин Тодоров
ИвайлоК
преди 1 година
Написаното по-горе е много вярно! Експозицията бих я определил като "пиршество" на изобразителното изкуство - и живопис, и графика, и скулптура... - с невероятни автори! Но като сериозен недостатък искам да спомена (за някои зали само и определени области в тях) лошото осветление от прозорците и отблясъците, които се хвърлят върху картините. Неочаквано за мен беше да открия и една кръпка, надявам се - реставрационна - върху картината на Христо Станчев "На нивата". Не очаквах да я видя - преди години на платното нямаше нищо подобно. И уредничката в залата се притесни, когато И я показах и запитах дали някой посетител не е наранил платното преди време.
Коментирай