Измисленият скандал с шума на жълтите павета

Стана тя каквато стана, докато се наканя да напиша за съпротивата на жълтопаветниците срещу българското хоро пред Народния театър, гръмнаха някакъв, довчера анонимен богаташ, и лошото хоро, дето пречи на голямото изкуство изчезна в небитието на медиите.

Та сега след дъжд качулка и мижав интерес да напиша, аз какво мисля за драмата хороводна.

Шумът - да, едни хора наричат шум народната музика - няма как да пречи на представленията в театъра.

Без да съм архитект, само от обща култура зная, и не само аз, че сградите на театрите, оперите са построени така, че да са шумоизолирани. Това са специални строителни съоръжения и специалистите ги правят така, че отвън нищо да не се чува вътре в залите.

Иначе при гръмотевична буря какво се прави? Спира се представлението ли? Или публиката и артистите подскачат от страх при всеки гръм?

Младежкият театър в София е на булевард, където точно пред него завиваха и сега завиват трамваите. Днес са безшумни, но в моето детство старите трамваи можеха да вдигнат умрелите с шума, който създаваха, а на завоя ватмънът звънеше оглушително. Вътре нищо не се чуваше.

А на "Раковска", където е софийският Бродуей, би трябвало да се спира транспортът, виещите линейки, щото артистите играят. Не ли?

Така че, айде по-полека с ревовете, че колоните с народна музика се чуват в салона! Единствено в кабинета на директора, чиито прозорци са към улицата, или в гримьорните се чуват народните ритми и ужасно дразнят чувствителните ушета на артистите и директорите, които по правило не са софиянци, а в последно време селянци, или наследници на селянци, които ги е срам от корените им.

Срам ги е от собствения им народ, който все още вярва, че правят изкуство и си плаща билетите. Освен че ги издържа и с данъците си.

За да гледа отродниците, които го презират...

Зоя Деянова