Двама наши премиери в най-новата ни история са били двойни агенти. Те са шпионирали както за българските тоталитарни тайни служби, така и за могъщото ЦРУ.
Първият е любимецът на цар Борис III - министър-председателят Георги Кьосеиванов, наричан от съпартийците си Кьосето. Вторият е известен само с псевдонима си – Моторна лодка, даден му в централата на разузнавателна агенция на САЩ, базирана в Ленгли, щата Вирджиния, разкриват американски изследователи. Издаден е на СССР от Олдрич Еймс. Най-алчният двоен шпионин по време на Студената война заради най-голямото предателство в историята на САЩ търка доживот наровете без право на помилване в строго охранявания и страховит федерален затвор в Тера Хоут в щата Идиана, където компания му прави зловещият атентатор от Бостънския маратон чеченецът Джохар Царнаев.
Георги Кьосеиванов е един от най-успешните ни министър-председатели преди Втората световна война. Той обаче е бил вербуван от комунистическата ДС две години преди смъртта си, а Симеон Сакскобургготски, когато му е възложил да състави задгранично правителство, не е знаел този стряскащ факт.
Кьосеиванов учи право в Париж. На 25 г. той прекрачва прага на Министерството на външните работи и започва неговата дълга дипломатическа кариера, която ще го изстреля и до поста първи дипломат на Царство България. На 1 декември 1932 г. той вече е посланик в
Белград. От 1935 до 1940 г. е министър-председател в три последователни кабинета.
През 40-те години на миналия век Кьосеиванов се поставя в услуга на Алън Дълес, който по това време е директор на разузнавателния център на Управлението на стратегическите служби
(предшественика на ЦРУ) в Берн.
В доклади на бюрото в Берн нашият пълномощен министър фигурира като информатор с псевдоним Kiss (Целувка -6.р.), който е доставчик на изключително ценна информация. Георги Кьосеиванов се озовава в Берн, след като подава оставка на 14 февруари 1940 г. и е заменен на премиерския пост от Богдан Филов. Превратът на 9 септември1944 г. го заварва в Швейцария и той решава да остане там.
Шокиращата метаморфоза на бившия царски премиер разкрива политологът Антон Тодоров и дори изненада историците. В архива на Комисията по досиетата той намира скандален доклад. На пръв поглед в него няма нищо | интересно. Документът е от април 1987 г. и в него тогавашният началник на Първо главно управление на ДС (външното разузнаване на Живковия режим) генерал-лейтенант Владимир Тодоров се хвали какви големи успехи е постигнало разузнаването по повод 40 г. от създаването му. Там обаче генералът оповестява, че навремето е вербуван Георги Кьосеиванов.
Запазените в архива документи за бившия ни министър-председател сочат, че от 1945 г. името му фигурира в справките на ДС като изменник на родината. Дори през 1947 г. е лишен от българско поданство. ДС обаче на 22 септември 1948 г. разработва план, с който да го следи изкъсо и да го обгради от свои агенти. Задачата е да се гледат под лупа с кои емигранти Георги Кьосеиванов има контакти. В продължение на 10 години плътна мрежа от агенти донася буквално за всяка негова стъпка.
Проследен е дори и последният му адрес. Справка №3309/19.11.1957 г. на
Как обаче политикът, който е известен англофил, попада в мрежата на ДС? Бившият ни премиер неочаквано става горещ почитател на СССР, а ДС научава за прелома във възгледите му и задейства секретна операция.
Целта й е чрез него да осуети опитите за създаване на българско задгранично правителство. Отначало ДС се насочва към племенницата му Екатерина Рилска. На 11 декември 1956 г. тя пътува със самолет до Цюрих.
ДС й поставя задачи за вуйчо й Кьосеиванов – да изясни откога е на адреса, на който живее, с какви средства преживява, поддържа ли връзка с местната общност и с българи в Швейцария или в друга капиталистическа страна.
ДС обаче най-много се интересува от т.нар. Временно задгранично представителство, тъй
В България ДС примката около роднините на видния политик се затяга. На 14 ноември 1958 г. Екатерина казва на офицер от ДС, че Георги Кьосеиванов ще бъде много по-откровен с баща й Тодор Рилски, защото двамата много се уважават. Десет дни след този разговор капитан от
ДС провежда среща с бащата на Екатерина и зет на Кьосеиванов – Тодор Рилски. От 1925 до 1928 г. Рилски работи в съветското търговско представителство в Берлин като инженер-приемчик. От 1928 до 1930 г. е на работа в Държавния контрол в Москва. От 1930 до 1939 г. сменя два завода и преминава на служба в Народния комисариат на машиностроенето и приборостроенето. Докато е в Москва, Рилски става член на КПСС. През 1939 г. се завръща със семейството си в България, а след 9 септември 1944 се издига до съветник в Държавната планова комисия. Рилски е доверена връзка на ДС и е ползван нееднократно, включително и след смъртта на Кьосеиванов.
Държавна сигурност започва да търси легенда за прикритие, чрез която Тодор Рилски да бъде изпратен в Швейцария.
Открива, че Главното управление на пътищата и строежите към МС, където той работи, е доставило машини от швейцарска фирма и по този повод може да се организира пътуването му.
Междувременно племенницата на Георги Кьосеиванов го уведомява с телеграма от 8 януари 1959 г., че неговият брат Петър Кьосеиванов е освободен от лагера в Белене. В края на 1958 г. ДС започва операцията по вербовката на Кьосеиванов за агент с псевдонима Леон. Подготвено е „Предложение за провеждане на мероприятие по заангажирането на Кьосеиванов”.
На 11 февруари 1959 г. Тодор Рилски отпътува за Швейцария. Центърът
В строго секретната „Справка относно извършена вербовка на Георги Иванов Кьосеиванов" са описани и задачите, които Тодор Рилски (агент Янев), след като е получил подробни указания на 21 февруари 1958 г., е поставил пред вече вербувания агент Леон. От Кьосеиванов се изисква да информира ДС за всичко, което научи за дейността на вражеската емиграция,
да изясни положението на монархистите в Мадрид и като използва своите стари политически приятели в Западна Германия, Франция, Испания и САЩ, да се лансира пред американците, които отново да прибягнат до неговата помощ за обединяване на емиграцията. Няколко месеца по-късно ДС се опитва да внесе чрез Кьосенванов и разцепление сред емиграцията.
Може би от уважение към бившия премиер, ДС решава да командирова висшия офицер полк. Величко Андреев, който да участва в поредната среща на секретен сътрудник Янев (Тодор Рилски) с агент Леон. Андреев по това време е заместник-началник на отдел III (Западни страни и НАТО) при Управление I-ДС, а по-късно е резидент на ПГУ на ДС в Израел под дипломатическо прикритие. Двамата трябва да изяснят може ли САЩ да потърсят неговата помощ при обединяване на емиграцията. Заминават за Швейцария под прикритието на редови туристи.
Контролната среща е на 20 май 1960, но агент Леон не се явява на нея. Георги Кьосеиванов вече е със силно влошено здраве. На 2 юли ДС решава да прати разузнавач от резидентурата в Берн в дома му. Посрещнат е от съпругата му, която, като разбрала, че е българин, била особено любезна. Тя разказвала, че Леон е болен на легло от 3 месеца без съществено подобрение. На 26 юли 1960 г. Георги Кьосеиванов умира.
Временното българско представителство, което е основната причина ДС да пристъпи към вербовката му, се проваля с гръм и трясък месец преди кончината му.
Не по-малко интригуваща е съдбата на агента на ЦРУ, наречен Моторна лодка. Американски изследователи са на мнение, че зад този псевдоним се крие български политик, който е бил министър-председател след Десети ноември. Смята се също така, че отначало той е работил и за българските тайни служби. На подобно описание отговарят покойните Андрей Луканов и проф. Любен Беров. Бившият председател на Комисията по досиетата Методи Андреев огласи тъмното им минало. Луканов е агент на комунистическото военно , разузнаване – РУМНО, а
„Като агент на военното разузнаване той най-малко е бил с отлични контакти с ГРУ (Главно разузнавателно управление – съветското военно разузнаване). А както е известно с фирмите, които ГРУ използва за своята разузнавателна дейност и за прикритие, създава контрол върху цели сектори.
Така ГРУ и свързаните с него фирми и фигури след 10 ноември 1989 г. подчиниха енергийния сектор в България, запазвайки руските интереси и свързаните с тези интереси олигархичните кръгове“, посочва Методи Андреев.
Моторна лодка обаче е издаден на Съветите от най-безскрупулния двоен агент по време на Студената война Олдрич Еймс. В ЦРУ той е началник на контраразузнавателното подразделение в отдела „СССР и Източна Европа“. Има достъп до всички планове и операции на ЦРУ, знае имената на агентите, внедрени в КГБ. Толкова е обигран, че два пъти се измъква сух от детектора на лъжата. Издал е за пари – общо 4,6 млн. долара, 20 ключови агенти, от които КГБ е екзекутирал поне 10, и е осветил други 200.
Подобно на баща си, който също е бил висш служител на ЦРУ, има проблеми с алкохола и затова е пратен през 1986 г. за резидент в Рим. Американският писател и изследовател Джон Вороноф, съставител на „Историческия речник на международното разузнаване” – част от страниците му са засекретени в интернет, пише, че в Рим Еймс поддържа контакт с КГБ, помагайки за компрометирането на български офицер от разузнаването – Моторна лодка.
Надзорният агент на ФБР Лесли Уайзър, който ръководи разследването срещу Еймс и съпругата му, открива писмо от 9 страници от предполагаеми съветски ръководители на Еймс, което той е получил, докато е бил в Рим. Писмото разкрива, че Еймс за последно е издал самоличността на двама агенти, единият от които е офицер от разузнаването на Варшавския договор, вербуван от ЦРУ. Агентът с кодово име Моторна лодка, срещнал се с Еймс в италианската столица, е предоставил класифицирана разузнавателна информация.
Олдрич Еймс е арестуван през февруари 1994 г., тогава тръгва и лавината от разкрития за предадените на КГБ агенти. Година по-късно в американски интернет платформи се твърди, че разконспирирането му е станало именно чрез Моторна лодка, който е предоставил на ЦРУ информация за правителството на САЩ.
На 17 юли 1996 г. Луканов губи изненадващо благоволението на Москва. Той е освободен от поста председател на управителния съвет на „Топенерджи“ и е изведен от състава на борда на директорите. 77 дни по-късно – на 2 октомври 1996 г., е разстрелян пред дома си на ул. „Латинка“ в столицата. Една от версиите за покушението е руска връзка – може би дългата ръка на ГРУ, които не успяват да му простят, че е бил агент на ЦРУ.
Източник: Уикенд
