Как е култът към личността днес?

https://svobodnoslovo.eu/bulgaria/kak-e-kultat-kam-lichnostta-dnes/113013 SvobodnoSlovo.eu
Как е култът към личността днес?

Как е култът към личността днес?

Трудят ли се, дращят ли статуси, пенят ли се в ефир, плачят и славословят ли?

Всъщност, ако наблюдаваме отстранено, именно антикомунистите от седмия ден, които са наследници на успели хора по време на социализма, са най-склонни към това предано и с елемент на унижение да доказват верността към "култа". 

Тук изниква въпросът - кой ги държи на къс повод с тайните им от миналото, а защо не и от настоящето!

Искам да напомня, че всеки култ си има своята 1956 :)

 

Тези дни се зачетох в книга за събитията преди и по време на 44-та. Най-тежките престъпления на жандармерията тогава започват около май месец на 1944 г. Кървав и зловещ терор върху местното население, за което няма да ви кажат днес. Имало е села с по над 100 човека за една нощ арестувани през нощта, без съд и присъди изчезнали. Опожарени стотици къщи само от едно село. Мазета на гимназии превърнати в "мъчителници", стотици селяни влачени към подземия на участъци, където се изтезават хора, ама не така като по филмите, а истински - мъчения с ток, рязане на крайници, уши, даже челюсти, масови гробове и прочие. От месеци населението е подложено на специален режим, в който са нямали право да излизат от домовете си, освен до работното място, но ако то е извън територията на селото (пасбища) вече е било забранено. Не просто вечерен час, а заповед всеки, който излезе при свечереване и през нощта, да бъде разстрелван. Жандармерията така озверява, че избива само от едно село - директорът на горския кооперативен съюз, околийския агроном, началник на храноснабдяването, учител - това ви го пиша, за да знаете, че фашистката жандармерия убива без съд и присъда даже директори, учители и прочие. Всички тези по-горе след много изтезания, са убити и заровени в яма заедно с още много бащи и синове - заедно заравяни полумъртви. От стотиците извлечени от домовете си в една нощ, десетки са открити полумъртви в "трудови лагери" - за тях не се говори, защото са фашистки. А българската новоизградена история не говори за времето преди 44-та. В същото това село избиват и деца, защото фашистката власт чрез закон позволява убийството на деца, даже без съд и присъда, какъвто е случаят. Децата са изтезавани дни наред, но не казват нищо и биват пуснати от жандармериста. Протестно писмо от техния учител, ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ - техният учител, който настоявал пред капитана на жандармеристите децата да бъдат убити, Отново са заловени, в стаята нза мъчения са заклани, но тъй като телата им били обезобразени от бой, пък и са малолетни и без съд убити, то решават да заличат телата и цяла седмица с тях хранят полицейските кучета. 

За да всеят ужас в населението, повечето убити чрез изтезания са прекарвани с каруци из селото, да бъдат видяни от всички, а после са хвърляни в ями за умрели животни. Извинете за детайлите, но за тях никога няма да ви разказват днес, защото ибрикчии пренаписват историята.

Най-ожесточения терор върху хората започва май месец и продължава до самия край на тази власт през септември 44-та.

Но какво ми направи впечатление, докато четях, следното изречение: "Колкото повече положението на хитлеристката армия на форнта ставаше катастрофално, колкото по-неудържимо ставаше положението на фашистката власт вътре в страната, толкова повече се озлобяваха и беснееха полицейските главорези".

Когато идва 9-ти септември и въпросният капитан главорез е заловен (неговите жертви са стотици, да припомня, между тях и деца), една от едва оцелелите му жертви му казва: "Не мога даже ръка да вдигна срещу теб, защото ме е гнус, но едно искам да те попитам? Ти кьорав ли беше, не виждаше ли, че руснаците вече са на Дунава, не виждаше ли, че целият народ знаеше кой ще победи, ние всички носехме хляб на партизаните, а вие продължавахте да го трепете този народ?"

На този "капитан" днес му е изписано името като жертва на комунизма, носят му цветя на онзи срамен паметник. За него е имало съд и присъда, даже не е изтезаван, защото ръката на жертвата му не е искала да се вдигне даже върху него.

Но и аз да попитам - вие не виждате ли какво става, вие управляващите, не чувате ли какво мисли и иска народа?

Гергана Пирозова 

10 Коментара

Ивайло Кирков

преди 7 месеца

Авторката, разказвайки за тези ужаси, да беше дала имената на селищата, където са се случили описаните от нея събития. Тогава щях да И повярвам. А така написано, без нито едно име, за мен си остава една от страшилките-измислици на синия печат от началото на '90-те.

Коментирай

Олеся Зеленска

преди 7 месеца

ИВО КиркоФ.. КиркоФ! Вятър те вял на бяла кобила Иво. Тъпо парче си бе, такова си и оставаш, макар и с пълен джоб банкноти. Ела по нашият край- Тозлука, Омурташко , района на с.Ястребино-/ запомни това име тъпанарино/и ще чуеш смразяващи истории за джандарите на капитан. Йорданов. Не си и чувал за седемгодишният Стойне, молещ капитана да не го застрелва. Яд ме е само, че баща ти и дедо ти се храниха от тази власт след 1944година, а какво говедо излезе ти след тях , в твое лице Иво. ИВО- парче недоодено. Идва и твоят ред

Коментирай

Олеся Зеленска

преди 7 месеца

ИВО КиркоФ.. КиркоФ! Вятър те вял на бяла кобила Иво. Тъпо парче си бе, такова си и оставаш, макар и с пълен джоб банкноти. Ела по нашият край- Тозлука, Омурташко , района на с.Ястребино-/ запомни това име тъпанарино/и ще чуеш смразяващи истории за джандарите на капитан. Йорданов. Не си и чувал за седемгодишният Стойне, молещ капитана да не го застрелва. Яд ме е само, че баща ти и дедо ти се храниха от тази власт след 1944година, а какво говедо излезе ти след тях , в твое лице Иво. ИВО- парче недоодено. Идва и твоят ред

Коментирай

Ивайло Кирков

преди 7 месеца

От "коментарите" по мой адрес блъска страшна простотия и агресия - получи се нещо като жабешки хор, минута след като хвърлиш камък в блатото. А иначе - виждам, че с нормалния си въпрос съм попаднал в десетката! - съдейки по злобата и единомислието на "коментиращите".

Коментирай

Ивайло Кирков

преди 7 месеца

Няма нито един коментар по статията по-горе - статия емоционална, но без никаква фактология - като статиите от времето на "седесарските шутове" отпреди 30 години. Но какви коментари да очаквам от такива "коментиращи" - груби, агресивни и надъхани. И анонимни. Изобщо пяна - пяна, която си мисли, че е каймак.

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.