Настоящите високи температури задълбочават водната криза в Европа, тъй като сушат почвите и свиват речните корита.
Водата е под напрежение, когато използваме 20% от възобновяемите запаси от прясна вода, а при 40% натоварването вече се определя като сериозно, според индекса WEI+ на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). В момента 30% от европейците и 20% от територията на континента са изправени пред недостиг на вода всяка година, сочат данни на Европейската комисия.
Настоящите високи температури задълбочават водната криза в Европа, тъй като сушат почвите и свиват речните корита. Зад горещините обаче стои водна система, която и без това е достигнала границите на възможностите си. Десетилетията на замърсяване, прекомерно използване и лошо управление на ресурсите са нанесли сериозни щети на водните басейни, оставяйки ЕС с малко резерви за справяне с днешната криза.
През юни 2025 г. ЕС представи Стратегията за устойчивост на водните ресурси, чиято цел е да направи Европа устойчива на водния дефицит. Тя защитава водния цикъл, насърчава икономика, която използва водата разумно, и гарантира достъп до чиста и достъпна вода.
„Водата вече не е просто инвестиция в околната среда. Тя е инвестиция в благосъстоянието на хората, продоволствената сигурност на Европа, общественото здраве, икономическата конкурентоспособност и устойчивостта. И ако Европа не инвестира достатъчно във водата днес, първи няма да усетят последствията институциите, а обикновените хора“, заяви Томас Баяда, евродепутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите и докладчик на Европейския парламент по Стратегията за устойчивост на водните ресурси.
Защо водните ресурси на Европа намаляват?
Водният стрес има различни причини. Европа разчита в голяма степен на водата за земеделие, промишленост и производство на енергия, което води до прекомерно използване на ресурсите. Според ЕАОС общото водочерпене е намаляло с 14% между 2000 и 2023 г., но ЕС все още черпи около 200 000 кубически метра вода годишно, като често надхвърля естествените темпове на възстановяване. Това намалява речния отток и подземните води, оставяйки по-малко вода в цялата система. Нововъзникващи отрасли с високо потребление на вода, сред които производството на полупроводници и центровете за данни, изчерпват резервите още по-бързо. Повторното използване на отпадъчните води може да намали водочерпенето, но Европа рециклира едва 2,4% от тях.
Заради лошото управление на обществените водоснабдителни мрежи Европа губи 23% от пречистената вода, което допълнително намалява наличните количества. „В целия Съюз все още губим огромни количества пречистена питейна вода по остарели тръби, преди тя изобщо да достигне до крановете на хората“, предупреди Баяда.
Докладът на EurEau за 2026 г. показва леко намаление на загубите на вода в Европа до около 23,5% спрямо 24% при проучването от 2021 г., но държавите членки все още не инвестират достатъчно в поддръжката на инфраструктурата. Германия отделя 9 млрд. евро годишно, Франция 6,5 млрд. евро, докато Словения инвестира само около 100 млн. евро. Нарастващата урбанизация и миграция ще увеличат търсенето на вода, особено в Северна и Западна Европа, което ще изисква модернизиране и разширяване на инфраструктурата, посочва Европейската служба за парламентарни изследвания (EPRS).
Изменението на климата допълнително засилва тенденцията. Температурите в Европа се повишават с 0,56 градуса по Целзий на десетилетие, което е над два пъти повече от глобалната стойност от 0,27 градуса, съобщава „Коперник“, програмата на ЕС за наблюдение на Земята. Засушаванията са се увеличили и през 2024 г. са засегнали 601 193 квадратни километра земя, както и 33 518 квадратни километра гори и 87 567 квадратни километра обработваема земя. ЕАОС предупреждава, че до 2050 г. засушаванията ще се засилят, което ще увеличи изпарението на водата.
С намаляването на резервите се задълбочава и замърсяването, което допълнително ограничава количеството чиста и използваема вода. „Качеството на подземните води може да бъде засегнато от изменението на климата заради взаимозависимостите между замърсяването и прекомерното водочерпене. Например, ако от един водоносен хоризонт се черпи прекалено много вода, концентрацията на хранителни вещества и химикали може да се увеличи, тъй като замърсителите ще бъдат по-слабо разредени“, заявиха от ЕАОС пред „Евронюз“.
Стратегията за устойчивост на водните ресурси
„Стратегията за устойчивост на водните ресурси променя едно много важно нещо: начина, по който мислим за водата“, заяви Баяда. Тя цели да гарантира дългосрочното водоснабдяване на Европа чрез над 50 мерки. Инструментът за проследяване на изпълнението на стратегията показва, че три от тях вече са завършени.
Стратегията се стреми да ограничи прекомерното водочерпене и деградацията на почвите чрез защита на количеството и качеството на водата в целия воден цикъл. Т.нар. „съоръжение гъба“ възстановява способността на екосистемите да задържат, пречистват и освобождават вода, като същевременно подпомага биоразнообразието. Общи показатели за недостига на вода и системи за ранно предупреждение следят наличностите и риска от суша, повишавайки готовността за реакция.
За да се гарантира качеството на водата, стратегията предвижда намаляване на замърсяването и отстраняване на замърсителите от питейната вода, с което се защитава общественото здраве. По-стриктното прилагане на Рамковата директива за водите трябва да подобри екологичното състояние на реките и езерата.
Принципът „първо ефективността на водата“ е насочен към икономика, която използва водните ресурси разумно и свежда до минимум разхищението, преди да се търсят нови източници като обезсоляването. ЕС си е поставил за цел до 2030 г. да увеличи водната ефективност с 10% чрез повторно използване на водата в земеделието, промишлеността и общественото водоснабдяване. Предвижда се ограничаване на потреблението на вода от чистите индустриални и цифрови сектори чрез интелигентно планиране, намаляване на течовете и загубите във водоснабдителните мрежи и засилване на контрола върху водите.
Цифровият план за действие в областта на водите модернизира управлението на ресурсите чрез инструменти, базирани на данни, като интелигентни водомери, прогнозиране с помощта на изкуствен интелект, сателитно наблюдение на влажността на почвите, цифрово напояване и системи за откриване на течове.
Целта за 10% по-висока ефективност е силен политически сигнал, но не и крайна цел, заяви Баяда. Изменението на климата засяга различните европейски региони по различен начин, поради което една-единствена цел не може да бъде приложима навсякъде. По думите му са необходими секторни цели за ефективност и цели на ниво речни басейни, които да отчитат различните видове използване на водата и рисковете за земеделието, промишлеността, общественото водоснабдяване и енергетиката.
Последният стълб на стратегията насърчава използването на водоефективни продукти чрез Регламента за екопроектирането и подкрепя определянето на цените на водата според потреблението и способността на хората да плащат. Целта е да се гарантира справедлив достъп и да се насърчат по-разумни навици за пестене на вода. Държавите членки трябва да информират гражданите за националното състояние на водните ресурси и за тяхното управление, за да могат хората да участват в изготвянето на националните планове за управление на водите.
За Баяда инвестицията от 15 млрд. евро на Европейската инвестиционна банка в стратегията „е много важна стъпка“, но „не е достатъчна, за да отговори на мащаба на водното предизвикателство пред Европа“. По думите му устойчивостта на водните ресурси означава семействата да продължат да имат течаща вода, а земеделските производители да могат да отглеждат храна въпреки по-продължителните засушавания. Затова Баяда настоява за отделен бюджет за устойчивост на водните ресурси и водата да остане приоритет в следващата Многогодишна финансова рамка.
Кои държави са най-силно засегнати?
Южна Европа остава най-сухият регион. Горещият и сух климат увеличава търсенето на вода, най-вече в земеделието, което принуждава региона да използва голяма част от наличната прясна вода, а през най-горещите месеци практически цялото количество.
През 2023 г. недостигът на вода е засегнал 28% от територията и 32% от европейците, според доклада на ЕАОС за 2025 г. В Южна Европа 30% от населението е изправено пред постоянен воден стрес, като делът достига 70% през лятото, когато потреблението заради туризма, земеделието и обществените нужди нараства. В отговор регионът черпи големи количества изкопаеми подземни води, които не се възстановяват, което допълнително натоварва подземните резерви.
Кипър и Малта са най-тежко засегнати. Последните данни показват, че през 2023 г. Кипър е използвал 92,1% от наличната си прясна вода, а Малта 66,7%, като и двете държави надхвърлят прага от 40% за сериозен воден стрес по индекса WEI+. Между 2020 и 2024 г. засегнатите от суша територии в Кипър са нараснали до 12,9% от територията на страната, а в Малта до 57,1%, спрямо 6,5% през 2020 г., сочат данните на ЕАОС.
За да се справи с недостига, Кипър използва повторно почти 100% от отпадъчните си води, докато Малта рециклира между 5% и 10%. И двете островни държави разширяват мощностите си за обезсоляване, които осигуряват почти цялата им питейна вода.
Северна и Централна Европа са изправени пред различен тип натиск върху водните ресурси, но остават под прага за воден стрес според WEI+. През 2023 г. показателят WEI+ е бил 0,3% в Швеция, 4,4% в Германия и 8% в Полша, като основният фактор е търсенето на вода от промишлеността и енергетиката. Според ЕАОС преминаването към водоефективни системи за охлаждане и горива, използването на технологични иновации и оползотворяването на отпадната топлина от електроцентралите могат да намалят водочерпенето с до 95%.
Какво означава недостигът на вода за вас?
Електроенергетиката е отговорна за 33% от общото водочерпене. „Ниският речен отток може да засегне зависимото от водата производство на електроенергия в топлоелектрическите и атомните електроцентрали или във водноелектрическите централи, както и да намали дълбочината на свободно течащите реки, което се отразява на вътрешното корабоплаване“, обясниха от ЕАОС. Електроцентралите могат да намалят мощността си или да спрат напълно работа, което се отразява на енергийните доставки за гражданите и индустрията. Това вече се случва в Унгария и Румъния. В Швеция атомната електроцентрала „Рингхалс“ трябваше да прекрати работа през юли 2018 г., след като температурата на морската вода достигна 25 градуса по Целзий.
Земеделието използва 31% от водата в Европа. Недостигът води до по-малки реколти, излага фермерите на здравни и икономически загуби и нарушава веригите за доставка на храни. Загубите на реколта вече са с над 30% по-високи през последното десетилетие в сравнение с прогнозните тенденции, посочва EPRS. Това може да доведе до дългосрочно покачване на цените на храните.
21% от общото водочерпене е предназначено за обществено водоснабдяване. Именно тук гражданите усещат най-пряко последиците от недостига, тъй като правителствата ограничават използването на вода за дейности като миене, санитарни нужди, готвене и поливане. Средиземноморските региони са по-силно засегнати, тъй като туристите използват между 300 и 2000 литра вода на човек дневно, в сравнение със 125 литра при местните жители, сочи ЕАОС.
„Докато големите градове обикновено разполагат с планове за готовност при суша и поставят снабдяването с питейна вода на първо място, по-малките общини и домакинствата, които разчитат на частни кладенци, често са по-уязвими при недостиг на вода. В някои държави значителна част от населението зависи от частни водоизточници, които са по-слабо регулирани и по-податливи на воден дефицит“, заявиха от ЕАОС пред „Ювронюз“.
Промишленото производство използва 14% от общото количество вода в ЕС. Недостигът нарушава работата на водоемките отрасли, сред които стоманодобивът, производството на хартия и хранителната промишленост, и може да доведе до спиране на производството. Това намалява приходите на компаниите, затруднява изплащането на кредитите им и създава нестабилност във финансовата система. Европейската централна банка установява, че 34% от бизнес кредитите в еврозоната финансират водоемки сектори. | БГНЕС
